Решение № 10891 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2011 г.
ВАСVI отделение25.07.2011 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 236 от 7.02.2011 г. по адм. дело № 3368/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, 31 състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10891 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика Прима Медика" ООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Димитрова Димова от гр. Велико Търново, срещу решение № 236 от 7.02.2011 г., постановено по административно дело № 3368 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Варна, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана с изх. № 29-05-6706/24.11.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, отправена до лечебното заведение на основание чл. 48 във връзка с чл. 47, ал. 1 от ИД и чл. 234, във връзка с чл. 233, ал. 1 от НРД - 2006 г. за възстановяване на сума общо в размер на 1311,73 лв., представляваща заплатени от РЗОК средства за назначени МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 за първо тримесечие на 2009 г. извън регламентираните в регулативните стандарти надвишения и задължението за компенсиране на основание чл. 37, ал. 3 от ИД № 03-0491/13.03.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Варна, в писмено възражение от главен юрисконсулт Петя Добрева Иванова - Сотирова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Прокурорът от ВАП Владимир Йорданов счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно-релевантни факти и е постановено при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За 2009 г. между "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - "Прима Медика" ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Ивайло Симеонов Бояджиев - касационен жалбоподател и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен Договор № 03-0491/13.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. С чл. 36 и чл. 37 на договора страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните медицински стандарти за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях (от възложителя и от изпълнителя на медицинската помощ) протокол за определяне на РС за всяко тримесечие. Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ИД броят/стойността на РС могат да бъдат преразпределяни между отделните дейности и лекари от лечебното заведение-изпълнител, могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, а през 1, 2 и 3 тримесечие е допустимо превишение и с допълнителни 15 %, което да се компенсира през следващото тримесечие. При извършена от старши инспектор финансов контрол Абена Локмаджиева, определена със заповед № РД-09-93/2.10.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, финансова проверка по изпълнение на договора е установено, че лечебното заведение - изпълнител е допуснало превишение на определените му с РС суми за МДД за първо тримесечие на 2009 г. в размер на 1311,73 лв. по бл. № МЗ-НЗОК № 4. Констатациите от проверката подробно са описани във финансов протокол № 2-239-Т/13.10.2009 г. и съставен протокол за неоснователно получени суми № 2-240-Т/13.10.2009 г. Въз основа на тях директорът на РЗОК - Варна е издал писмена покана с изх. № 29-05-6706/24.11.2009 г. за възстановяване на посочената сума, изплатена при превишаване на планираните с бюджета на НЗОК средства за МДД в резултат на допуснатото от лечебното заведение корелативно превишение на определените му РС. ЛЗ "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - групова практика - "Прима Медика" ООД - гр. Варна, с управител Ивайло Симеонов Бояджиев, е оспорило писмената покана пред Варненския административен съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на установеното производство и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изводите на Варненския административен съд са обосновани и законосъобразни, а постановеното от него решение е правилно. Споделят се напълно изложените от Варненския административен съд мотиви към оспореното решение. Направените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. По делото е установено, че оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите за 2006 г. (НРД 2006), т. е. в хипотеза на получаване на суми без правно основание, при която получаването не е в резултат на извършено нарушение по НРД. Съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - 254, уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006 г. Въпросът за правната уредба и допустимост на РС е разрешен с ежегодно приеманите закони за бюджета на НЗОК, в частност, Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (чл. 4 ), и с Решение № 2 от 22.02.2007 г. на КС на РБ, поради което е безпредметно неговото обсъждане. Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи (вкл. и за съдилищата), юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд. Независимо от това, той е разгледан подробно в съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените закони определят финансовите параметри на дейността на НЗОК и средствата, с които тя разполага за съответната година. За жалбоподателя индивидуалните регулативни стандарти са определени с подписания между него и РЗОК протокол, а съгласно чл. 36, чл. 37 от ИД по брой или стойност назначаваните СМД и МДД следва да бъдат в рамките на така определените стандарти. Превишаването на същите води до получаване на суми без правно основание, които подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от НРД-2006 г. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По изложените съображения, Върховния административен съд - шесто отделение приема, че не са налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното с нея решение на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,