Решение № 1763 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14906/2012 г.

Решение № 1763 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14906/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Михаела Енчева от гр. София против решение № 11079/27.08.2012 г. по адм. дело № 4340/2012 г. на ВАС-Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване на нищожността на заповед № Т-1144/18.01.2010 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила за служебно събиране на доказателства за обстоятелства от значение за делото. Ответникът министър на външните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-Пето отделение приема, че не са налице пороци, които да засягат действителността на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед е издадена от министър на вътрешните работи Румяна Желева на 18.01.2010 г. и с нея се прекратява служебното правоотношение на оспорващата, считано от 20.01.2010 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността. Министърът е орган по назначаването на държавните служители в МВнР, от категорията заемана от Енчева, съгласно действащия към момента на издаване на заповедта Устройствен правилник на МВНР. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Неоснователен е релевираният касационен довод за неподписване на заповедта от Румяна Желева, която към този момент е подала оставка. Общоизвестен и неподлежащ на доказване факт е, че към 18.01.2010 г., когато е издадена заповедта, Румяна Желева е министър на външните работи и не е подала оставка. Последното е само един от елементите на сложния фактически състав за освобождаването й от длъжността. В този смисъл не е било необходимо и правилно съдът не е събирал доказателства за установяване подписването на заповедта от друго лице, различно от министъра и наличието на правомощия за това. Неоснователен е и доводът за неправилно неизследване на действителността на заповед на министъра № ЧР 95-00-113/18.01.2010 г. за съкращаване на длъжности в МВнР, която е основание за издаване на оспорената заповед. Административният акт издаден въз основа на друг нищожен административен акт не е нищожен, а незаконосъобразен поради липса на материалноправно основание за издаването му. Нищожността на административен акт не влече нищожност на издаден въз основа на него друг административен акт, както неправилно е прието от тричленния състав на ВАС. Този неправилен извод обаче не опорочава решението, което е правилно като резултат. Настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, които съставляват касационни основания и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят по своевременно направеното искане в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт и до размер на минималното адвокатско възнаграждение- чл. 143, ал. 4 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,