Решение № 5459 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 795/2013 г.

Решение № 5459 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 795/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Сотиров - служител на Столичния инспекторат към Столична община, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6366 от 26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3852/2012 г. на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на приложената от него на 7.03.2012 г. принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен", рег. № СА 2308 МН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", на основание чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната принудителна административна мярка. Прави възражение за прекомерност на присъдените от административния съд разноски в полза на жалбоподателя. Ответникът Мария Иванова Димитрова от гр. София, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, но по различни от изложените съображения. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд София-град е обявил нищожността на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 54, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) "преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен", рег. № СА 2308 МН, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", приложена на 07.03.2012 г. с разпореждане в устна форма, издадено от служител на Столичен инспекторат към Столична община, като е приел, че мярката не е постановена от компетентен за това административен орган. Собственик на автомобила е Мария Димитрова. За да предприеме принудителното преместване, органът е констатирал, че превозното средство е паркирано в гр. София, на улица "Гулаш" № 3, върху зелена площ, която е част от зелената система на Столична община. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено при липса на материална компетентност на издателя, тъй като последният не е оправомощен да прилага такава принудителна административна мярка. За прилагането й не е изпълнена нито една от предпоставките на чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и на чл. 54, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", е приложена при липса на материална компетентност на издателя. По делото са представени заповед № РД-09-631/от 13.04.2010 г. на кмета на СО и издадената въз основа на нея заповед № РД-09-СИ-302 от 01.11.2011 г. на директора на Столичния инспекторат, от съдържанието на които е видно, че служителят, разпоредил принудителното преместване на процесното МПС, е сред поименно посочените служители на Столичния инспекторат, които са упълномощени да осъществяват контрол по спазване разпоредбите за навлизане, преминаване, спиране и/или паркиране на МПС в обектите на зелената система на Столична община. Именно приложеният по делото акт за установяване на административно нарушение е издаден във връзка с осъществявания от служителя контрол съгласно цитираните по-горе заповеди на кмета на Столична община и директора на Столичния инспекторат. Съгласно докладна записка № 006187 от 7.03.2012 г. на служителя от Столичния инспекторат към СО, разпореденото принудително преместване на МПС, собственост на Мария Димитрова, е поради нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 от НОДТСО. С тази разпоредба се забранява движението, престоят и паркирането на ППС върху зелени площи. За прилагане на ПАМ законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" и б. "в" от ЗДвП това са органите по чл. 168 от ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Кметът на Столична община е определил длъжностните лица за контрол във връзка с организацията и движението на територията на общината. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, като прилагането им е израз на осъществяването на диспозицията на правната норма. Затова, за да бъде законосъобразно прилагането на мярката "принудително преместване" е необходимо да бъде осъществена някоя от хипотезите на чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В случая не е изпълнена нито една от тези предпоставки. Прилагането на принудителната административна мярка "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство" във връзка с конкретното посочено нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 7 от НОДТСО не е предвидено изрично и в хипотезата на чл. 54, ал. 1 от посочената Наредба. Първоинстанционният съд е развил подробни съображения за правния характер на принудителните мерки, които касационната инстанция споделя изцяло. Правилен е изводът, че самото нарушение на правилата за движение по ЗДвП и НОДТСО не е предпоставка за прилагане на конкретната принудителна административна мярка, без това да е обвързано с хипотезата на правна норма, поради което и органът, който я е постановил в случая, е некомпетентен по закон. Като е прогласил нищожността на оспорената ПАМ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е присъдил в полза на жалбоподателката Мария Иванова Димитрова направените по делото разноски в размер на 460 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение. С касационната жалба е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК с твърдение за прекомерност на присъденото възнаграждение. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно възражение от ответника пред първоинстанционния съд преди обявяване на делото за решаване. Такова възражение пред АССГ не е направено своевременно, преди приключване на устните състезания, а едва с касационната жалба. Изменение на решението в частта за разноските предпоставя допуснати грешки на съда, а не се основава на процесуално бездействие на страната. В рамките на касационния контрол за съответствие на решението с материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че разноските по делото са присъдени в тежест на издателя на оспорения акт Венцислав Сотиров - служител в Столичния инспекторат към Столична община, което противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. В тази част решенето следва да се измени, като за направените от първоначалния жалбоподател разноски по делото бъде осъдена Столична община, тъй като Столичният инспекторат е звено на общинска бюджетна издръжка при общината. С оглед изхода на правния спор и представените в настоящото производство доказателства, искането на ответницата Мария Димитрова за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция е основателно и доказано по размер. Предвид приложения договор за правна защита и съдействие, същата е реализирала разходи в размер на 500 лв. по договорено адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на касатора не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК нито в писмени бележки, нито в съдебно заседание до приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд