Решение № 392 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 368/2010 г.

Решение № 392 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 368/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимите Й. П. Й. и Х. К. Н. срещу въззивна присъда № 13/29.04.2010 г. по в. н. о. х. д. № 172/2010 г. на окръжен съд- гр. Враца. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение се сочи, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Отправени са алтернативни искания за отмяна на атакувания акт и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, респ. - връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимите за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивната присъда, е отменена присъда № 26/24.02.2010 г. по н. о. х. д. № 114/09 г. на районен съд-гр. Оряхово и постановена нова, с която са признати за виновни подсъдимите Й. Й. и Х. Н., за това че в съучастие като съизвършители през нощта са влезли в чуждо жилище, като са употребили за това сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2,пр. I-во и пр. III-то, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК - са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален"строг" режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от "закрит"тип. Жалбата на подсъдимите е частично основателна но не по изложените в нея доводи. Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати твърдяни процесуални нарушения. В съответствие с процесуалните си задължения, окръжният съд е отхвърлил с аргументирани съображения аналогичните възраженията на касаторите, във връзка с оспореното авторство на Н.. Извършен е съвкупен анализ на доказателствената съвкупност и аргументирано посочено защо са кредитирани показанията на свидетелите Й. и Г. /полицейски служители/, депозирани пред първоинстанционния съд и в хода на проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция-логични и последователни по своя характер, с незначителни противоречия по между им, относно детайли и не променящи крайния фактически извод. Обективно, всестранно и пълно са изследвани правно значимите факти и обстоятелства, правилно оценени събраните доказателства, като не е даден приоритет на едни пред останалите. На базата на възприетата фактическа обстановка са изведени верни правни изводи. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в жалбата за несъставомерност на извършеното от подсъдимите по смисъла на чл. 170 НК. Безспорно подсъдимите са проникнали в чуждо жилище, с употреба на сила, нощем, с участие на две лица. В тази насока са изтъкнати и доводи по оспорване факта на разбиване на металната решетка на прозореца, които не могат да бъдат оценявани от настоящата инстанция, с оглед характера и естеството на настоящата проверка. Както бе посочено по-горе, липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда и фактическите изводи са изведени на база на обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Несъмнено е налице обективният признак на престъпния състав-насилствено проникване в чуждо жилище от две лица, нощем. По отношение на субективния елемент от състава на престъплението следва да се отбележи, че лицата са имали съзнание, освен че нарушават неприкосновеността на чуждото жилище и за престъпен опит за извършване на по-тежко наказуемо посегателство, за което липсва обвинение. Размерът на наложеното на подсъдимите наказание, следва да бъде редуциран, защото то не е справедливо определено. Степента на обществена опасност и на деянието и дейците не са високи. Смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства не са оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, макар че правилно е даден приоритет на първите. Независимо от обремененото съдебно минало на касаторите и негативното им характеризиране в личен план, целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат постигнати със санкция в законовия минимум, предвиден за съответното престъпление. Начинът на изтърпяване е определен от невъзможността за приложение на условното осъждане. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимите е частично основателна, но не по изложените в нея доводи, а въззивният съдебен акт - подлежи на корекция, с намаляване размера на наложеното наказание и на двамата касатори - лишаване от свобода за срок от по една година. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение