Решение № 11524 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2012 г.

Решение № 11524 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Греди Хаим Асса, чрез процесуалния му представител адв. Николай Лазаров срещу решение № 3730/2.07.2012 г. по адм. дело № 3849/2012 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Греди Хаим Асса срещу решение № 332 от 20.03.2012 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел, че са спазени съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити по отношение обявяването на дейност като секретен сътрудник са посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - трите имена на жалбоподателя по документ за самоличност; датата /след проверка в Национална база данни Население/ и мястото на раждане; структура, в която е осъществявано сътрудничеството; псевдоним - "Спасов", като са описани и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от закона; публична длъжност, заемана от оспорващия - чл. на Израилтянския Духовен съвет от 2003 г. до 2011 г. Приел е също така, че липсата на един от реквизитите по чл. 29, ал. 2, т. 2, предл. 5 от закона - качеството, в което е осъществявано сътрудничеството по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА - дали се касае за резидент, агент, съдържател на явочна квартира, съдържател на секретна (конспиративна) квартира, осведомител, доверено лице или информатор, не обуславя извод за отменяемост на решението, защото конкретизация на качеството, в което е осъществявано сътрудничеството от жалбоподателя не е налична в документите по смисъла на чл. 25, т. 3 от закона, въз основа на които е прието същото. Отбелязано е, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице (приложени са извлечение от регистрационен дневник, в който под № 13219 на 3.09.1979 г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник с псевдоним "Спасов" към ДС Плевен и последна страница от дневника - прономерован, прошнурован и подпечатан с печата на ПГУ - ДС на 28.06.1978 г.; картони "строго секретно" обр. 1 - 2 броя с посочени три имена, дата и място на раждане, рег. дело № 13219 на ОУ на МВР П. - ДС, изготвени и подписани от разузнавач Ленко Бочев Йочев; предложение вх. № 681/12.02.1990 г. за заличаване на дело № 13219/79 г. и унищожаване на материалите на секретен сътрудник с псевдоним Спасов), поради което съдът е направил правилния извод, че комисията е издала законосъобразно решение. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,