Решение № 3361 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2024 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК) срещу Решение 5572 от 19.06.2024 г. по адм. дело 463/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Полифлекс ООД е отменено негово Решение РД-02-16-49/16.02.2024 г. за определяне на финансова корекция. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като от представените по делото доказателства се установява констатираното от органа нарушение, което правилно е квалифицирано като нередност. Излага съображения за законосъобразност на административния акт. Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът - Полифлекс ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение РД-02-16-49/16.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на Полифлекс ООД ЕИК 115529590 в размер на 25 % от поисканите за възстановяване разходи по оферта 24/21.09.2022 г., разгледана, оценена и верифицирана за целите на проект BG16RFOP002-6.002-0606 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност . Финансовата корекция е определена за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Административният орган е констатирал нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност - нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2. от Общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Като фактическо основание за определяне на корекцията е посочено, че възложителят не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията на процедурата и е допуснал оценяване на оферти, чиито оференти са свързани лица, което би могло да доведе до договаряне на условия, различни от обичайните. Съдът е установил от фактическа страна, че Полифлекс ООД е бенефициер по Административен договор BG16RFOP002-6.002-0606-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., процедура чрез подбор BG16RFOP002-6.002 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност . В изпълнение на административния договор бенефициерът Полифлекс ООД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по "Доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация, както следва: 1. Система за хибридна вентилация от 16 вентилатора 1 бр., с максимална прогнозна стойност 249 600 лв. без ДДС; 2. Система за хибридна вентилация от 2 вентилатора 1 бр., с максимална прогнозна стойност 21 600 лв. без ДДС. Общата стойност на проекта е 271 200 лв. без ДДС. Получени са две оферти. На първо място е класирана офертата на АЙРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД с предложена цена 271 200 лв. и дружеството е избрано за изпълнител. Втората оферта е на ЕКО ГАЛАКСИ БГ ООД с предложена цена 278 984 лв. За да отмени административния акт, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че не е налице описаното в административния акт нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. В подкрепа съдът е изложил съображения, че не е доказано от страна на административния орган, че ресурсът не е разходван своевременно, не е в подходящо количество и качество или не е на най-добра цена и няма информация за пазарна цена, която е в отклонение от предложението в офертата. Това, че едната оферта надхвърля прогнозната стойност на активите, според съда не е достатъчно да се обоснове извод за неикономично разходване на средствата, след като тя не е избрана. Мотивиран е извод, че принципът на икономичност е спазен, а относно твърденията за свързаност между оферентите е посочил, че бенефициерът няма задължение да изследва такава. Крайният извод на съда е, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Констатацията за допуснато нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност е необоснована. Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. За да обоснове от фактическа страна извод за нарушение на принципа на икономичност, органът следва да извърши анализ на начина, по който са предоставени ресурсите и да конкретизира фактите, които сочат несвоевременно предоставяне, неподходящо количество, неподходящо качество или недобра цена. В обстоятелствената част на акта органът посочва, че бенефициерът не е спазил подхода, указан от УО при закупуване на активи без провеждане на процедура за избор на изпълнител, както и че между оферентите по процедурата за доставка е съществувала свързаност, която би могла да доведе до уговаряне на условия, различни от обичайните. Посоченото не е достатъчно, за да се обоснове нарушение на принципа за икономичност. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, които са го мотивирали да издаде административния акт с конкретното му съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание за издаване на административния акт не може да бъде изпълнено посредством цитиране на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, нито с бланкетни твърдения. Административният орган не е събрал доказателства процесните активи на какви цени се търгуват обичайно, за да докаже, че предпочетената оферта не отговаря на обичайните цени за същите или адекватно заместими активи. Само въз основа на факта, че бенефициерът е събрал две оферти, от които едната надхвърля прогнозната стойност, не може да се обоснове извод за нарушение на изискването за най-добра цена. Следователно не е доказано нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципа на икономичност по смисъла на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година, съответно наличието на основание за определяне на финансова корекция. Предвид недоказаността на твърдяното от органа нарушение правилен е изводът на съда за липса на основание за определяне на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лева за настоящата съдебна инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. Фактът, че приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е наднационално, сам по себе си обуславя правната сложност на делото. В случая нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения, е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право. Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност и тълкуването, дадено в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, касационната инстанция приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение