Решение № 8265 от 2.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 62 от 21.04.2022 г. по адм. дело 362/2021 г. по описа на Административен съд Перник. Първата касационна жалба е подадена от Б. Богомилов, чрез пълномощника си, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 6 000 лева, като неоснователен и недоказан. Твърди се неправилност на съдебното решение в обжалваната част касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановeно друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по първата касационна жалба - Администрацията на Министерския съвет, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в отхвърлителната му част. Втората касационна жалба е подадена от Администрацията на Министерския съвет, чрез процесуален представител, срещу решението, в частта, с която е осъдена да заплати на Б. Богомилов на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 29.11.2019 г. и направените разноски от ищеца в производството в размер на 576 (петстотин седемдесет и шест) лева. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковата молба бъде изцяло отхвърлена, алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Перник. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по втората касационна жалба - Б. Богомилов, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС Перник е осъдил Администрацията на Министерския съвет да заплати на Б. Богомилов на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 29.11.2019 г., и разноски по делото в размер на 576 лева. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 6 000 лева, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на държавен орган (Администрацията на Министерския съвет) при изпълнение на административна дейност изразяващо се в липса на произнасяне на комисията със законосъобразен акт по заявление за подпомагане по ЗЗБ в разумен срок, отнасящ се непосредствено след бедствието станало през 2012 г., продължило и в периода от 06.10.2016г. до 06.10.2019г., до забава за произнасяне след връщане на преписката по силата на решение 1022/22.02.2016 г. постановено по адм. дело 12019/2015 г. по описа на АССГ и забава за произнасяне след връщане на преписката по силата на решение 7177/29.11.2017 г., допълнено с решение от 29.01.2018 г., постановени по адм. дело 10485/2017 г., както и от постановяването на незаконосъобразен акт на същия орган, а именно издаване на нищожна т. 7 от протокол 2 от 06.07.2017г. на комисията. Съдът е приел за установено, че ищецът Б. Богомилов във връзка със силното земетресение от 22.05.2012 г., на територията на гр. Перник и Пернишка област, е поискал възстановителна помощ по реда на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/ за предоставяне на възстановителна помощ по реда на чл. 55, ал. 3 от ЗЗБ във вр. с чл. 28 от ПОДМКВПМС, за което е депозирал молба вх. 083 от 22.05.2012 г., с приложени към същата документи. С оглед на доказателствата и установените факти в производството, първостепенния съд е приел, че по делото е установено бездействие на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да приключи развилото се правоотношението между страните в разумен срок, с оглед на настъпилото природно бедствие земетресението от 22.05.2012 година с епицентър територията на гр. Перник. В тази връзка е направил извод, че е правно неоправдано едно административно правоотношение да не може да приключи повече от седем години, който обхващат и процесния период от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., поради което в случая е налице първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие. На следващо място, съдът е посочил, че за ангажиране отговорността на ответника по иска следва да са налице три кумулативни предпоставки отменен незаконосъобразно бездействие, вреда и причинна връзка между бездействието и вредата. Съдът е установил наличието и на трите предпоставки. Присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е определил при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. АС-Перник е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от незаконосъобразното бездействие на административния орган. Безспорно е установено по делото незаконосъобразно бездействие на Администрацията на МС да приключи развилото се правоотношението между страните в разумен срок. Въз основа на установената фактическа обстановка е направен и правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на Богомилов, относно размера на присъденото обезщетение. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони и при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 1 000 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на касаторите не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение