Решение № 237 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 745/2015 г.

Решение № 237 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 745/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 12.11.2014 г. на В. С. Н. на влязлото в сила решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 6658/2010 г. на РС Варна и на решение от 27.11.2012 г. по гр. д. № 2988/2012 г. на ОС Варна, с което частично е изменено първоинстанционното решение. Молителят поддържа, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е налици противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 689/2004 г. на Варненски РС. Ответникът К. К. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С решението на ОС Варна по гр. д. № 2988/2012 г. е отменено решение от 22.06.2012 г., по гр. дело № 6658/2010 г. на ВРС, в частта, в която е бил отхвърлен за сумата до размера от 3 319 предявения от К. К. против В. Н. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, и е осъдил В. Н. да заплати на К. К. сумата от 3 319 (три хиляди триста и деветнадесет) лева, представляваща увеличената стойност на недвижим имот - апартамент в [населено място], [улица], ап., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 05.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗС. Със същото решение, въззивният съд, като е потвърдил решението в останалата му част, е отхвърлил предявения от К. К. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС за разликата над 3 319 лева до размера на сумата от 4 906.04 лева; претенцията за сумата от 778 (седемстотин седемдесет и осем) лева - разходи за ремонт на покрив и за сумата от 790 (седемстотин и деветдесет) лева - вноски за довършителни работи; както претенцията по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава за сумата от 1 650 лева за периода 10.10.2007 г. до предявяване на иска, като неоснователни. Прието е, че съдът е сезиран с иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Установено е било, че К. К. на 30.05.2003 г. с Постановление за възлагане по изп. д. [ЕИК] г. на РС Варна е придобил в собственост ап., ет. в [населено място], [улица], а от същата публична продан В. Н. придобила съседния имот. Установено е било, че апартаментите били разменени от съдия-изпълнителя, като К. бил въведен в ап., както и че по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е бил осъден с влязло в сила решение от 11.06.2007 г. да предаде владението на ап. на Н.. Съдът е приел, че за периода от въвода - 25.06.2003 г. до въвеждане в експлоатация на строежа през 2006 г. К. е извършил подобрения, и че общата им сума е в размер на 3 380 лева, а сумата, с която е увеличена стойността на имота е в размер на 3 319 лева, то Н. следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 3 319 лева на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. С решение от 10.05.2007 г. по гр. д. № 1416/2006 г. ОС Варна е оставил в сила решение от 01.08.2005 г. по гр. д. № 689/2004 г. на РС Варна, с което е уважен иск на В. Н. срещу К. К. на основание чл. 108 ЗС за осъждането му да й предаде владението на апартамент, на [улица], №, [населено място], като първата е осъдена да заплати на втория сумата 2 668,74 лева разноски за подобрения на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, като с допълнително решение от 31.10.2007 г. е оставил без уважение искането на К. К. за признаване право на задържане върху процесния имот. С решение от 17.11.2009 г. по гр. д. № 2294/2008 г. ВКС е обезсилил въззивното решение в частта му, с която В. Н. е осъдена да заплати на К. К. сумата 2 668,74 лева разноски за подобрения на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, тъй като това вземане е претендирано не с насрещен иск, а с възражение, поради което по него съдът не може да се произнесе с осъдителен диспозитив. Молителката поддържа, че решението по гр. д. № 6658/2010 г. на РС Варна противоречи на това по гр. д. № 689/2004 г. на РС Варна и моли същото да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна на соченото основание - чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За да бъде осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да е налице субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения, идентичност на страните и спорния предмет /основание и петитум на предявените искове/. Такава идентичност в случая не е налице. Решението, чиято отмяна се иска - от 22.06.2012 г. по гр. д. № 6658/2010 г. на РС Варна, отменено частично с решение по гр. д. № 2988/2012 г. на ОС Варна, е постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС, а решението по гр. д. № 689/2004 г. на РС Варна, потвърдено с решение 10.05.2007 г. по гр. д. № 1416/2006 г. на ОС Варна, е влязло в сила и е формирало сила на присъдено нещо само по иск с правно основание чл. 108 ЗС. В случая са налице две решения постановени между едни и същи страни, но на различни правни основания., т. е. налице е идентичност на страните, но не и на спорния предмет. Няма две решения, които да са за едно и също искане и на едно и също основание, нито има противоречиви решения по дела, при които предметът на едното се включва в предмета на другото дело, поради което не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата не следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 900 лева, тъй като не са представени доказателства за направени такива съобразно даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, а именно, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Прието е също така, че в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в представена по делото разписка / без дата/ е посочено, че сумата е внесена, но няма доказателства това да е станало по банков път, нито е посочено, че плащането е в брой. Предвид изложените съображения, съдът