Решение № 2302 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2019 г.

Решение № 2302 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 195 и 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО), чрез процесуалния му представител юрк. Павлов, срещу решение № 2564 от 12.04.2019 г. по адм. дело № 12029/2018 г. на Административен съд София - град, 59 състав, с което е отменена Заповед № РА – 20 – 41 от 28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 196, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено на Т. Янев да премахне строеж "сграда – временен гараж", находяща се в ПИ № 660, кв. 72 м. "Кръстова вада", по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, ул. "Ген. Иван Колев" № 16 като неподходящ по местонахождение и разположение. С жалбата жалбоподателят и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на процедурата – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, като напротив твърди, че са били налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Твърди, че това е така, тъй като е налице сграда със статут на временен гараж, която частично попада в рамките на предвидена улица от о. т. 80 – о. т. 81 до о. т. 82, предвидена по действащия регулационен план, и като такава същата се явява неподходяща по местонахождение. Отделно посочва, че със заповедта и с приетата по делото СТЕ се потвърждава факта, че обекта попада в рамките на предвидена улица, както и че същата е в лошо техническо и хигиенно състояние без мазилка и с полуразрушена покривна конструкция. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Янев с представена писмена защита от процесуалния му представител и лично в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Приел е, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й и съответни мотиви. Приел е и че не са допуснати нарушения на административно – производствените правила от категорията на съществените, които да ограничават правото на участие и защита на адресата на заповедта в административното производство. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, включително адресата на заповедта е лично изслушан от назначената комисия в административното производство. Съдът е приел, че като основен мотив за издаване на заповедта е отразено, че строежът се явява неподходящ по местонахождение с оглед на това, че частично попада в улица по действащия за района регулационен план (РП). Приел е, че от събраните доказателства, включително неоспорената от страните СТЕ се установява, че спорният строеж не установява опасност от пожари, от самосрутване и невъзможност да бъде използван, тъй като не се установяват нарушения в конструкцията му, като е необходимо само да бъде довършена носещата покривна конструкция и да се изпълни покрива. Приел е, че от доказателствата се установява, че сградата е узаконена като временен строеж, именно поради факта, че част от нея попада в уличната регулация. Приел е обаче, че за да бъде наредено премахване на сградата като неподходяща по местонахождение, поради това, че попада в предвидена улица и тъй като същата е временен строеж, то е следвало да се установи, че са предприети действия по реализиране на това мероприятие, на което пречи временния строеж. Приел е, че такива доказателства не са представени, поради и което не е доказано наличието на правното основание за премахването й. Приел е и че липсва основание за премахване на цялата сграда, тъй като от СТЕ е установено, че може да бъде премахната само частта, попадаща в уличната регулация, като се запази останалата част след съответно преустройство и одобряването на проекта за това. Решението е правилно. От данните по делото и от изслушаната експертиза е установено, че спорният обект представлява строеж, който е узаконен като временен строеж – гараж по чл. 50, т. 1, б. "д" от ЗУТ, който е изграден на имотната граница на ПИ № 660, като частично попада в предвидената с план от 2001 г. улица. Безспорно се установява и че обектът не е включен в режима на застрояване по действащия ПУП, като в тази връзка правилно АССГ е определил обекта като временен такъв, включително предвид представеното удостоверение за узаконяване на строежа. Правилно съдът е посочил, че обектът би бил неподходящ по местонахождение в случай на предприети действия по реализиране на предвижданията на ПУП – а именно реализиране на мероприятието за улица. В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява да са били предприети действия по реализиране на мероприятието. Както беше посочено спорният строеж е изграден в рамките на ПИ № 660, а от доказателствата не се установява да са били извършени процедури по отчуждаване на частите от този имот, попадащи в предвидената по действащия ПУП улица, както и не се установява уличната регулацията да е била приложена, в който случай частта от обекта, попадащ в уличната регулация би бил неподходящ по местонахождение. При липсва по делото на данни за проведени отчуждителни производства и изплащане на обезщетения по тях, а такива и въобще не се твърдят, следва, че планът за улична регулация не е приложен по смисъла на § 22 ДР на ЗУТ и съответно не е установена уличната регулационна линия, по която следва да е разположен гаража, то не е доказано правното основание за издаване на заповедта, а именно не е доказано, че същия е неподходящ по местонахождение. В тази връзка е правилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,