Решение № 277 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2014 г.

Решение № 277 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Елена Георгиева Генева, от гр. Асеновград, ул. "Цар Иван Асен II" № 10 е подала искане с вх. № 16147/29.09.2014 г. (с пощенско клеймо от 25.09.2014 г.) за отмяна на решение № 8932/26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2350/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С описания съдебен акт е оставено в сила решение № 2898/16.12.2013 г. по адм. дело № 1967/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Генева против заповед № А-978/29.05.2013 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, кметът на община Асеновград е наредил да се премахне преграждане на обща стълбищна площадка, на отворен втори вход на приземен етаж и монтиран остъклен навес в ПИ 000702.521.182 по кадастралната карта на Асеновград, ул. "Черни връх" № 15. В искането за отмяна Генева поддържа, че по време на съдебния процес, по обективни причини не е могла да се яви лично и внесе своевременно определения депозит за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Твърди, че на 4.02.2014 г. е починал съпруга й, а през месец май и неговият баща, с обгрижването на които е била постоянно заета. В подкрепа на твърденията се представя медицинска документация. Иска се касационното решение да бъде отменено и делото да се върне на тричленния състав за ново разглеждане. Ответникът по искането - кметът на община Асеновград, не ангажира становище по делото. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на визираните в чл. 240 АПК преклузивни срокове, но неоснователно, по следните съображения: Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни актове и то, когато неправилността се състои в несъответствие между акта и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Съгласно сочената от молителката разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана или, когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, като по този начин е лишена от възможността да се защити. Основание за отмяна в последната от трите хипотези на чл. 239, т. 5 АПК (на която се позовава искателката) е налице, когато по причини с извинителен характер страната не е могла да се яви лично или чрез повереник. Причината за неявяването трябва да е внезапна и непреодолима, като съобразно предписанието на чл. 139, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК и спрямо повереника следва да са налице обстоятелства, осуетяващи неговото явяване. По дефиниция не всяко процесуално нарушение е основание за отмяна, а само това, препятствало фактическото участие на страната в делото. Такива данни в конкретния казус не са представени. Като подател на касационната жалба Елена Генева е била редовно и своевременно призована и не е лишена от възможността да участвува лично или чрез повереник в съдебното производство. Няма данни да е била възпрепятствана да се яви в проведеното на 14.05.2014 г. открито заседание по адм. дело № 2350/2014 г. на Върховния административен съд, нито е поискала отлагането му поради невъзможност да присъства по обективните причини, с чието наличие обосновава искането за отмяна. Следва да се отбележи, че към датата на провеждане на съдебното заседание, сочените от искателката пречки вече са били отпаднали, а доколко правилна е преценката на касационния състав относно релевираното нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд във връзка с преценка възможността й да внесе депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, е въпрос по съществото на спора. При условие, че призоваването на Генева за проведеното от Върховния административен съд открито съдебно заседание е надлежно (редовно и своевременно) и не е установено наличие на други процесуални пречки за даване ход на делото, твърдението за нарушено право на участие и защита е неоснователно. С оглед липсата на релевираното отменително основание, искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,