Решение № 9767 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 124/2020 г.

Решение № 9767 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 124/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Т. Николов Рачински с постоянен адрес в [населено място], [община] и на процесуалния представител на Началника на РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра срещу решение № 92 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. И в двете касационни жалби се съдържат оплаквания за недопустимост на решението, респ. за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването или отмяната му. Ответницата А. Иванова Рачинска от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на малолетната А. Тодорова Рачинска, чрез адвокат Георгиева, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационните жалби са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално са допустими. Разгледани по същество са основателни, относно оплакването за недопустимост на съдебния акт, по следните съображения: От представените от касационния жалбоподател Началник на РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра писмени доказателства се установява, че към тях се съдържа в заверено копие от определение № 2169 от 20.08.2019 г., постановено по адм. д. № 1736/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ІV състав, с което производство по жалбата на А. Иванова Рачинска срещу заповед № 886 з - 145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра е прекратено. Предмет на настоящия спор са касационни жалби на Т. Николов Рачински и на Началник на РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра против решение № 92 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра. С цитираното решение, по жалба на А. Иванова Рачинска, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Тодорова Рачинска, е отменена заповед № 886 з - 145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУМВР – Силистра. Във връзка с така изложените данни по касационното производство, настоящият състав на Върховния административен съд е изискал адм. д. № 1736/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ІV състав, което е приобщено към доказателствата по касационното дело с протоколно определение от 28.05.2020 г., в открито съдебно заседание и в присъствие на процесуалния представител на Рачинска. От делото на Административен съд – Варна се установява, че прекратителното определение, с което се прегражда хода на делото, е съобщено на Рачинска на 26.08.2019 г., лично – лист ЗЗ, като по това дело липсват данни определение № 2169 от 20.08.2019 г. да е било обжалвано. При служебната проверка в деловодната система на Върховния административен съд се установи, че частна жалба срещу цитираното определение не е постъпвала. При тези данни се налага изводът, че определение № 2169 от 20.08.2019 г., постановено по адм. д. № 1736/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ІV състав, в което е изрично е посочен 7-дневен срок за оспорване, считано от съобщаването му, е влязло в сила на 2.09.2019 г., понеделник, присъствен ден (срокът е започнал да тече от 27.08.2019 г.). Обжалваното решение на Административен съд – Силистра е постановено на 14.10.2019 г., т. е. след влизане в сила на определението на Административен съд – Варна, с което е прието, че жалбоподателката и детето й нямат правен интерес от оспорване на заповед № 886 з - 145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУМВР – Силистра. От данните по адм. д. № 1736/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ІV състав и тези по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра се установява, че Рачинска е сезирала цитираните съдилища с две жалби от 20.06.2019 г., с идентично съдържание, като и че след тяхното уточняване, предмет на спора по всяко едно от делата е останала жалбата на А. Иванова Рачинска, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Тодорова Рачинска против заповед № 886 з - 145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУМВР – Силистра. Видно от щемпела на Административен съд – Варна, жалбата е постъпила в този съд на 20.06.2019 г. и делото е образувано на 21.06.2019 г., а в Административен съд – Силистра жалбата е постъпила на 21.06.2019 г. и на същия ден, делото е било образувано. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК (доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.), когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая е налице втората хипотеза на чл. 126, ал. 1 ГПК – пред цитираните съдилища са били налице две висящи дела, с предмет жалби срещу един и същи административен акт, с едни и същи жалбоподател и ответник. С разпореждане № 484 от 4.07.2019 г., постановено по адм. д. № 158/2019 г., Административен съд – Силистра е конституирал като жалбоподател А. Иванова Рачинска, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Тодорова Рачинска против заповед № 886 з - 145 от 19.06.2019 г. и Началника на РУМВР – Силистра, като е продължил да извършва и последващи процесуални действия, включително е постановил решение, вместо да прекрати по-късно образуваното дело. Ето защо решение № 92 от 14.10.2019 г. по адм. д. № 158/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 126, ал. 2 ГПК, когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция. Видно от доказателствата по делото, решаващият състав на Административен съд – Силистра не е имал информация относно образуваното пред Административен съд – Варна съдебно производство и така се е стигнало до постановяване на два съдебни акта по една и съща жалба, от различни административни съдилища. При това положение съдебният акт на Административен съд – Силистра е недопустим и подлежи на обезсилване. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд – определение № 6701 от 04.06.2020 г. по адм. д. № 3579/2020 г. на петчленен състав; определение № 9017 от 19.07.2016 г. по адм. д № 14120/2015 г., ІІ отделение на ВАС; определение № 12896 от 26.10.2017 г. по адм. д. № 11006/2017 г. на VІІІ отделение на ВАС; определение № 11608 от 03.10.2017 г. по адм. д. № 10880/2017 г. на І отделение на ВАС и др. Без правно значение е, че с прекратителното определение спорът не е решен по същество, както и че настоящият състав се е произнесъл с определение № 561 от 14.01.2020 г. в производство по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 244 АПК, което е по обжалване на определение № 703 от 18.10.2019 г. за предварителното изпълнение на решението на Административен съд – Силистра. Предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 126, ал. 2 и ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 159, т. 7 АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, подадената жалба – оставена без разглеждане и производството по делото – прекратено. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед своевременно направеното искане, съдът присъжда в полза на касатора РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра сумата 300 лв. разноски, представляващи 200 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер. Касаторът Т. Рачински не е поискал присъждане на разноски. С оглед изхода по спора, разноски в полза на ответницата не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 126, ал. 2 и ал. 1 ГПК и чл. 159, т. 7 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,