Решение № 5658 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2016 г.

Решение № 5658 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от С. С. В., чрез адв. В. Ч., и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП. С. С. В. обжалва решение № 43 от 08.01.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1719/2015 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 261400926 от 14.05.2014 г. и Ревизионен акт № 1422344 от 20.06.2014 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Л. Ц. – началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Г. Й. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], офис П., ръководител на ревизията, в частта, потвърдена и изменена с решение № 780 от 11.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – [населено място], относно допълнително определените й задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 584, 50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 433, 01 лева. Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] обжалва решението на административния съд, в частта, в която е отменен процесния РА относно допълнително определените на С. В. вноски за ЗОВ за 2007 г.: ДОО в размер на 2 768,24 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 189,30 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 779,78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 529,12 лв. и ЗО в размер на 982,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 666,80 лева. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби и писмени бележки, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на С. В. и за основателност на жалбата на директора на дирекция "ОДОП" – П.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 8167 от 03.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4492 от 2015 г., Върховният административен съд, състав на Второ отделение, е отменил решение № 428 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 2768 от 2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отменен РА № 261400926 от 14.05.2014 година. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за обсъждане на депозираните в хода на съдебното обжалване гласни доказателства (свидетелски показания), във връзка със събраните при ревизията писмени доказателства и излагане на мотиви кои обстоятелства се кредитират и защо. При новото разглеждане на делото административният съд е постановил решение, отменящо Ревизионен акт № 261400926 от 14.05.2014 г. и Ревизионен акт № 1422344 от 20.06.2014 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Л. Ц. – началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Г. Й. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], офис П., ръководител на ревизията, в частта, потвърдена и изменена с решение № 780 от 11.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място] относно допълнително определени вноски за ЗОВ за 2007 г.: ДОО в размер на 2 768, 24 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 189, 30 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 779, 78 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 529, 12 лв. и ЗО в размер на 982, 68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 666, 80 лв. и е отхвърлил жалбата на С. В. досежно допълнително определените й задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 584, 50 лв. и лихви - 2 433, 01 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Мотивирал се е, че законосъобразно ревизиращите органи са извършили ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като е счел за неопровергани констатациите в РА относно недостиг на парични средства за 2007 г. в размер на 21 411, 22 лева. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателката за получени суми от 15 000 щатски долара, дарени от М. Д. В. /свекърва/; 15 000 лв., дарена сума от бащата Ш. И. М. и 10 000 лв., дарена сума от зетят С. А.. Предвид на цитираните констатации решаващият съд е обосновал извод за законосъобразност на РА в частта относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 година. Относно задълженията за ЗОВ за 2007 г. съдът е посочил, че РА е незаконосъобразен поради аргумента, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и доколкото на нея не е придадено обратно действие, то същата не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за осигурителни периоди преди влизането й в сила. По касационната жалба на С. В.: От данните по делото се установява, че ревизиращият орган е формирал извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След анализ на входящи и изходящи парични потоци е констатирано, че превишението на разходите над доходите е в размер на 21 411, 22 лв., която сума е приета за доход с неустановен източник, който е прибавен към доходите от трудови правоотношения в общ размер на 1 204, 28 лв. и е изчислен общ облагаем доход за годината в размер на 22 615, 50 лева. Приспаднати са вноските за ЗОВ за годишно изравняване в общ размер на 4 830 лв. и е получена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 584, 50 лв., ведно с прилежащите лихви. Според В. необосновано съдът не е признал за доказани получени по дарение суми в размер на 15 000 лв. от баща й Ш. М. и 10 000 лв. от зет й С. А., съответно незаконосъобразно с РА е начислен допълнително данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Възраженията са основателни. Правилно административният съд е определил спорните по делото въпроси, а именно дали е разполагала С. В. с парични средства към 01.01.2007 г. или е налице нулево начално салдо за 2007 г. възприето от ревизиращите органи. Получена ли е сумата в размер на 10 000 лв. от С. А. /зет на В. / послужила за закупуване на недвижим имот на 08.10.2007 г. - апартамент на [улица] [населено място], съгласно НА № 40, нот. дело № 440/2007 г. – л. 99/. Даденият отговор на тези въпроси от административния съд е неправилен и не се споделя от касационната инстанция. По отношение на твърденията за получена сума през 2006 г. в размер на 15000 лв. от бащата на касаторката, неправилно съдът е приел, че декларираните изявления на л. 18 от делото не са подкрепени с писмени доказателства. Видно от приложената по делото писмена декларация /л. 104 тези средствата са предоставени през 2006 г. от Ш. М., като за тази година не е констатирано в хода на ревизията и не се и твърди извършването на някакъв значителен разход от семейството на жалбоподателката. Следва да се отбележи, че представеното в хода на ревизията обяснение не е просто декларация, а е обективирано като разписка с нотариално заверен подпис на дарителя. След като става въпрос за отношения между родители и дете и предвид обстоятелството, че Ш. И. М. към 2006 г. е бил на 66 години, то няма пречка той да е успял да спести сумата в размер на 15 000 лева. Относно закупения през 2007 г. недвижим имот в [населено място], неправилно съдът не е кредитирал приложените в тази връзка писмени доказателства, както и гласни такива, събрани при първото разглеждане на делото пред АДмС- П.. Още в хода на ревизията С. А. е представил нотариално заверена декларация за дадената сума на С. В., която е била получена от дядо му. В с. з. на 12.02.2015 г. С. А. е потвърдил предоставянето на процесната сума на В. във връзка със закупуването на апартамент в [населено място]. В тази насока са и показанията на М. А. /дъщеря на жалбоподателката/. Настоящият касационен състав приема за установено, че към 01.01.2007 г. С. В. е разполагала с парични средства в размер на 15 000 лв., както и че при закупуване на недвижимия имот през 2007 г. сумата в размер на 10 000 лв. от продажната цена, е с произход дарение от дядо на внук. Така при начално салдо в размер на 15000 лв., приходи в размер на 973, 40 лв. и разходи за 2007 г. в размер на 12 384, 62 лв. /от които 7660, 50 лв. за покупка на апартамент и 4724, 12 лв. - разходи за издръжка по НСИ и платени данъци/, превишението на приходите е в размер на 3588, 48 лева. След като е налице превишение на приходите над разходите, трябва да се приеме, че изводите на органа по приходите за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са необосновани, защото липсва несъответствие между получените доходи и имущественото състояние на ревизираното лице. Оттук следва извода, че неправилно приходните органи са приложили реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а РА в частта относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ е незаконосъобразен. Решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 227, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно начисления данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 година. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място]: Касаторът обжалва решението на административния съд в частта, с която е отменен процесния РА относно допълнително определените задължения за ЗОВ за 2007 година. В касационната жалба се поддържа довода, че като разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл. 122 – 124 от ДОПК, нормата на чл. 124а ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на нейното влизане в сила, тя е приложима, както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези образувани след влизането й в сила. Възраженията са неоснователни. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, касаещи прилагането на материалноправните норми на съответен закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално - правна, защото с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид на резултата по делото, решението следва да бъде отменено и в частта, в която С. В. е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" – П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 394. 14 лева. С оглед на уважената част от жалбата дирекция "ОДОП" – П. следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото в размер още на 2610, 54 лв. /3515 лв. – 904, 46 лв. присъдени от първоинстанционния съд/. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,