Решение № 801 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, [улица], чрез ст. юрк. В. Василев, против решение 755 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 11239/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска оспореното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, в която връзка са наведени и доводи за незаконосъобразност на потвърденото със съдебния акт задължително предписание. Ответникът инспектор по защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност към РД Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението гр. Стара Загора, чрез гл. юрисконсулт Д. Вълчев, представя подробна писмена защита, в която развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесния констативен акт КА-ПБЗН-С30-17-11 от 14.11.2022 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, издаден от инспектор по ЗН в група ПК и ПД на сектор ПКД в РДПБЗН Стара Загора, съгласно правомощията по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, е дадено задължително предписание да се разработят и приложат карти на уязвимите от заливане зони в аварийния план на обекта, съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, във връзка със спазване изискванията на чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите и чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение 2 към Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата). Срокът на изпълнение е до 16.05.2023 г. Органът е посочил, че обектът е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Разработен е авариен план, утвърден от членовете на ЕТС, съгласно Заповед РД-424/24.11.2020 г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири и приет протокол от ЕТС 28(2)/11.12.2020 г., но не са изготвени и приложени карти на уязвимите от заливане зони съгласно нормативните изисквания. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу констативния акт АССГ подробно е аргументирал теза, че той е издаден от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивиран, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган инспектор по ЗН в група ПК и ПД на сектор ПКЗ в РДПБЗН Стара Загора, който видно от т. I. 6 от представената по делото заповед 8121з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощен с правата по чл. 89 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Съгласно т. IV от цитираната заповед организацията за осъществяване на контрол по ЗЗБ се определя със заповед на директора на ГДПБЗН, в изпълнение на която е издадена и представената по делото заповед 1983з-103/21.02.2017 г. Решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Спорът по делото е бил по приложението на нормите на материалния закон чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата, като няма спор по делото, че процесният язовир Изворово 130 е класифициран именно от първа висока степен на потенциална опасност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 7 от Наредбата, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВ и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗББ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картата на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Процесният язовир Изворово - 130 е от първа висока степен на потенциална опасност. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни това предписание, поради изначалната липса на такива карти. Счита за необоснован извода, че именно собственикът (или стопанисващият правен субект) следва да изготвят такива карти, въпреки че негово е задължението за направата на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Едновременно с това, касаторът твърди, че тези карти за районите под заплаха от наводнения, са вменени като задължение за изготвяне от директорите на съответните басейнови дирекции, поради което е следвало те да изготвят и картите, които да се прилагат към аварийните планове на всеки язовир. Посочва, че различните видове карти тези на районите под заплаха и с риск от наводнения, и тези на уязвимите от заливане зони съдържат еднаква по своя характер информация и имат еднакви цели. Възразява и срещу липсата на единна методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Безспорно язовир Изворово 130 представлява строеж по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква д от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита при бедствия регламентира законово задължение на юридическите лица, собственици на обекти, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по цитираната норма от ЗУТ, която представлява опасност от възникване на бедствие, да разработят авариен план за обекта. На първо място следва да се отбележи, че съществуването на картите на уязвимите от заливане зони, е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Предвид изложеното, те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаването на висока вълна. Правилни са изводите на административния съд, че картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ се отнасят за уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Логическата последователност води до извода, че първо следва да се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Предвид изложеното след като язовир Изворово - 130, обл. Стара Загора, община Чирпан в землището на [населено място], е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Ирелевантно за настоящото дело е възражението, че държавните органи не са изпълнили задължението си да изготвят единна Методика за изработване на процесните карти, тъй като дори да не е изготвена такава, тя касае въпроса за класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност. Безспорно е по делото, че язовир Изворово - 130 е класифициран като такъв с висока степен на опасност. Собственикът/операторът на язовира има възможността да изисква от държавните органи необходимата информация, за да изготви аварийния план в съответствие със законовите изисквания, вкл. и това по т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Административен съд София-град е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорения констативен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. В тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 120 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение