Решение № 7753 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15372/2010 г.

Решение № 7753 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15372/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Гаврилов Луканов от гр. София срещу решението от 03.08.2010 г. по адм. дело № 4794/2006 г. на Софийски градски съд.

По делото липсва надлежно удостоверено съобщение до жалбоподателя, че съдебното решение е изготвено, поради което следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че с решение № 11822 от 28.08.1987 г., изменено с решение № 14611 от 27.10.1987 г. на пенсионната комисия по чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) на касационния жалбоподател Иван Гаврилов Луканов е отпусната пожизнено пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) за 21 години и 17 дни трудов стаж от първа категория, от които 14 години 2 месеца и 4 дни на длъжност "началник на строителен обект" (подземен, според у-ние обр. УП-2 изх. № 16 от 08.07.1987 г.) на СУ "Тунели" - ТК "ИС", гр. София. При служебното преизчисляване на тази пенсия на основание § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО - който до м. юли 2003 г. е с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване) с разпореждане от 03.07.2000 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е превърнало този трудов стаж от първа в трета категория по правилото на чл. 104, ал. 1, ал. 2 КСО (три години от първа категория се зачитат за пет години от трета), а останалият трудов стаж е превърнат в трета категория по правилото на чл. 194, ал. 3 КСО (една година трудов, респ. осигурителен, стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория).

С молба вх. № 678 от 27.01.2004 г. Иван Гаврилов Луканов е поискал да бъде преизчислена пенсията му. С разпореждане № 20 от 03.03.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е преизчислило размера на пенсията, но вече при 14 години 2 месеца и 4 дни трудов (осигурителен) стаж от първа категория, от които 12 години 6 месеца и 8 дни осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО и 5 години и 14 дни осигурителен стаж от трета категория. С последващи молби е оспорил начина, по който е категоризиран придобития от него осигурителен стаж, поради което с писмо от 02.12.2004 г. (изписаният на ръка изходящ № на писмото е нечетлив) длъжностни лица са описали подробно зачетения осигурителен стаж по периоди и документи и признатата категория за всеки от тези периоди.

С нова молба вх. № 1045 от 18.02.2005 г. жалбоподателят Иван Гаврилов Луканов отново е направил искане да бъде преизчислена пенсията му. Към молбата е приложил удостоверение обр. 30, което не е описал. С писмо изх. № П 69-05 от 23.02.2005 г. му е отговорено, че "претенцията за зачитане на осигурителен стаж по представеното удостоверение № 02282 от 06.05.1975 г., издадено от "Мини Перник" ЕАД за периодите от 01.07.1961 г. до 31.03.1972 г. и от 12.09.1972 г. до 16.04.1973 г. е неоснователна, тъй като за същото време е зачетен трудов стаж като подземен бомбаджия (11 г. 03 мес. 24 дни) като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО - една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория."

На 2.03.2005 г. Иван Гаврилов Луканов е подал жалба вх. № 1228 по повод на която началникът на отдел "Правен" при СУСО е предложил на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО да се поправи разпореждането от 17.09.1997 г. и всички последващи относно категорията труд за периода 20.04.1973 г. - 24.06.1987 г., зачетен от 01.10.1997 г. неправилно от първа категория в нарушение на чл. 69 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), защото разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗП (отм.) не е правно основание за прекатегоризиране на вече зачетен стаж към датата на първоначалното отпускане на пенсията, към която дата този осигурителен стаж е зачетен от трета категория труд съобразно разпоредбите на ПКТП (отм.) към м. юни 1987 г. и липсва правно основание за прекатегоризиране по смисъла и условията на чл. 69 ПКТП (отм.). С разпореждане № 2 от 09.09.2005 г. длъжностното лице е изпълнил предложението с мотиви, които буквално възпроизвеждат съдържанието на предложението. На подадена от Иван Гаврилов Луканов жалба (вх. № 00094416 от 01.11.2005 г.) главният директор на СУСО е отговорил с писмо изх. № ОП-435 от 27.12.2005 г., в което подробно е аргументирал становището, че трудовият, сега осигурителен, стаж на жалбоподателя Иван Гаврилов Луканов за времето от 20.04.1973 г. до 24.06.1987 г. е от трета, а не от първа категория.

По повод нова жалба на Иван Гаврилов Луканов (вх. № 10000335 от 18.01.2006 г.) е извършена проверка на документите за пенсионирането му, издадени от осигурителя "ВиК" ЕАД, данните от която са отразени в констативен протокол вх. № 535 от 05.05.2006 г.

По двете жалби - вх. № 00094416 от 01.11.2005 г. и вх. № 10000335 от 18.01.2006 г. - с които Иван Гаврилов Луканов е оспорил разпореждане № 2 от 09.09.2005 г., главният директор на СУСО на основание чл. 117 КСО е издал решение № 378 от 12.10.2006 г., с което:

I. е отменил разпореждане № 20 от 03.03.2004 г. и разпореждане № 2 от 09.09.2005 г., както и всички последващи, като неправилно постановени;

II. е определил от датата 01.01.2000 г. общ размер на осигурителен стаж на Иван Гаврилов Луканов, превърнат по чл. 104 от КСО към стаж от трета категория труд - 74 години, 2 месеца и 10 дни, включващ:

1. осигурителен стаж от първа категория, който се превръща в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО:

а) осигурителен стаж от 01.07.1961 г. до 16.04.1973 г. в размер на 11 години 3 месеца и 24 дни;

б) осигурителен стаж от 01.09.1973 г. до 31.12.1979 г. в размер на 6 години и 4 месеца;

в) осигурителен стаж от 01.07.1987 г. до 15.09.1988 г. в размер на 1 г., 1 месец и 15 дни или общо осигурителен стаж по б. а, б и в общ размер на 18 години 9 месеца и 9 дни, който е равен на 56 години 3 месеца и 27 дни осигурителен стаж от трета категория.

2. осигурителен стаж от първа категория, който се превръща в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО и е в размер на 7 години, 5 месеца и 23 дни, придобит е за времето от 01.01.1980 г. до 23.06.1987 г. и е равен на 12 години 5 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория.

3. осигурителен стаж от трета категория:

а) придобит за времето от 07.10.1956 г. до 20.10.1958 г. в размер на 2 години и 14 дни;

б) придобит за времето от 20.04.1973 г. до 31.08.1973 г. в размер на 4 месеца и 11 дни, и

в) за времето от 03.10.1988 г. до 01.11.1991 г. в размер на 3 години.

Иван Гаврилов Луканов е оспорил решението на главния директор на СУСО пред Софийски градски съд, но само в частта, с която придобитият от него осигурителен стаж за времето от 01.01.1980 г. до 23.06.1987 г. е приет за стаж от първа категория, но по чл. 104, ал. 2 КСО, а не по чл. 104, ал. 3 КСО (т. е. осигурителен стаж от първа категория, който се превръща в осигурителен стаж от трета категория в съотношение 3: 5, а в съотношение 1: 3).

С посоченото по-горе решение от 03.08.2010 г. по адм. д. № 4794/2006 г. Софийски градски съд отхвърля жалбата на Иван Гаврилов Луканов срещу оспореното с нея решение № 378 от 12.10.2006 г. на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат Софийският градски съд е приел, че "не се установява по категоричен и безспорен начин, че заеманата от него (от Иван Гаврилов Луканов) длъжност йерархично е равна или по-ниска от "ръководител участък" (а) фактът, че жалбоподателят на 01.11.1979 г. е преназначен от длъжността "технически ръководител" на длъжност "началник на строителен обект", с ново, по-високо трудово възнаграждение и не фигурира във ведомостите на Подземно мрежови район, а е включен в ръководните кадри - ОСУ - показва, че новата му длъжност е йерархично по-висока от заеманата до 01.11.1979 г. и е по-високо в йерархията от "ръководител участък (и че) участък е подразделение (част) от целия обект, поради което "ръководител участък" е подчинен на "началник на обект".

Решението на Софийски градски съд по своя краен резултат е правилно.

В своята константна практика Върховният административен съд е възприел законосъобразното становище на Междуведомствената комисия за категоризиране на труда, изразено в протокол № 7 от 20.08.1991 г., според което "от поделенията на СО "Хидрострой", само ИТР до началник на строителен обект, заети с подземна работа 70 % и над 70 % от общия обем, при пенсиониране ползват правата по т. 1 от ПМС № 40 от 23.08.1968 г." (за длъжността "началник на строителен обект - подземен" в обектите на СО "Хидрострой" виж напр. реш. № 7412 от 04.07.2006 г. по адм. д. № 11482 от 2005 г., реш. № 11999 от 30.11.2006 г. по адм. д. № 3977 от 2006 г., реш. № 7584 от 13.07.2007 г. по адм. д. № 3 от 2007 г., реш. № 11787 от 27.11.2007 г. по адм. д. № 7523 от 2007 г., реш. № 5308 от 10.05.2008 г. по адм. д. № 12921 от 2007 г., всичките на ВАС-VI отд. и др.). А съпоставката на тази разпоредба - т. 1 от ПМС № 40 от 23.08.1968 г. - с текста на чл. 104, ал. 3 КСО показва значително по-широкия обхват на чл. 104, ал. 3 КСО. Затова основният критерий за определяне на осигурителен стаж като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО е работата (трудовата функция) под земята. В процесния случай точно този критерий не е установен. Назначеното по делото вещо лице и в двете представени от него заключения не излиза извън рамките на фактите, установени вече с писмени доказателства по делото. А основната причина за назначаването на експертиза и вещо лице по едно съдебно дело е липсата на специални знания на съда. В случая специалните знания, които съдът не притежава, са знанията за условията на различните видове труд и тяхното категоризиране на основата на тези условия (на труд). Поради това основният критерий - работа под земята 70 и над 70 % от общия обем - в случая е останал недоказан.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Софийски градски съд становище, че длъжността "началник на строителен обект" е йерархично по-висока от заеманата до 01.11.1979 г. и е по-високо в йерархията от "ръководител участък", и че участъкът е подразделение (част) от целия обект, поради което "ръководител участък" е подчинен на "началник на обект". Но счита, че поради липса на доказателства за работа (трудова функция) на началника на строителен обект под земята 70 и над 70 % от общия обем на работата (трудовата функция) по тази длъжност, постановеният от Софийски градски съд краен резултат - отхвърляне на жалбата като неоснователна - е правилен и постановеното от него съдебно решение, макар основано на неправилни мотиви, следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,