Решение № 3834 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6966/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Габрово, подадена чрез главен юрисконсулт М.Недев, против Решение 33 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело 8/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което, по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Св.Иван Рилски Габрово ЕООД, е отменена Заповед за налагане на санкции 07/РД-26-ЗСЛЗ-409/09.12.2022 г., издадена от директора на РЗОК Габрово и са присъдени разноски. Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 292 т.6 б.б от НРД МД 2020-2022 и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Св.Иван Рилски Габрово ЕООД, при редовно призоваване, чрез адв.Миланова намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции 07/РД-26-ЗСЛЗ-409/09.12.2022 г., издадена от директора на РЗОК Габрово, с която на Многопрофилна болница за активно лечение Св.Иван Рилски Габрово ЕООД са наложени деветдесет и девет броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, или общо 19800 лв,изразяващи се в нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ- неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП 38,39,42.1,45 и 84 за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, и чл. 292 т.6 б.б от НРД на МД за 2020 2022 г. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски ЕООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 070623/18.05.2020 г. Със Заповед 07/РД-25-421/05.09.2022 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК Габрово е разпоредил извършване на самостоятелна проверка на Многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски ЕООД. По своя вид и обхват проверката е тематична, със задачи: 1. Контрол относно сключения договор 070623/18.05.2022г за изпъленние на КП и АПр. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол 440/19.10.2022 г и протокол за неоснователно получени суми 175/19.10.2022г. Протоколът е връчен на проверяваното лечебно заведение на 19.10.2022 г. с указания, че може да подаде писмено становище в 7- дневен срок пред директора на РЗОК Габрово срещу направените констатации. Подобно писмено възражение е депозирано от страна на лечебното заведение и е свикана арбитражна комисия,която със свое решение РД-26-АР-3/17.11.2022 е потвърдила констатациите на контрольорите ,залегнали в протокол 440/19.10.2022г и протокол 175/19.10.2022г. При тези данни, директорът на РЗОК Габрово е издал процесната заповед 07/РД-26-ЗСЛЗ-409/09.12.2022г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация деветдесет и девет броя финансови неустойки по 200 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил изцяло Заповедта за налагане на санкции аргументирайки се, че административният акт е издаден при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.Приел е,че дали и какви специалисти,лаборатории,апаратура трябва да има или трябва да поддържа лечебното заведение са въпроси,които са свързани с възможността да се сключи договор с НЗОК и той да продължи да съществува при установяването на нарушения от този вид. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите на АС-Габрово за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед в посочените в нея деветдесет и девет точки са обосновани.Със заповедта за налагане на санкция са посочени 99 броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, или общо 19800 лв,изразяващи се в нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ- неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП 38,39,42.1,45 и 84 за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, и чл. 292 т.6 б.б от НРД на МД за 2020 2022 г.Основният мотив на касатора е,че микробиологичните изследвания са извършени в СМДЛ Рамус,чийто клон в Габрово обаче няма разрешение за клинична микробиология,поради което и твърди,че извършването на изследванията в лабораторията във Велико Търново на практика съставлява нарушение на чл.292 т.6 б.б от НРД МД 2020-2022г,което обосновава и наложените санкции на ответника по касация. В рамките на първоинстанционното производство е прието неоспорено заключението на СМЕ,от което съставът на АС-Габрово е извел извода,че процесните микробиологични изследвания са извършени,но по същество по клинични пътеки 38,39,45 тези изследвания не са част от задължителните изследвания по ДЛА.Правилни са констатациите,че диагностично-лечебният алгоритъм/ ДЛА/ по процесните клинични пътеки се изразява в условията за хоспитализация и дехоспитализация,както и задължителния минимален брой медицински дейности по диагностика и лечение,но не и в изискването лечебното заведение да разполага с лаборатория за изследвания на територията на съответната област,която да ги извършва именно там.Ето защо и настоящият съдебен състав приема,че не е налице нарушение на чл.292 т.6 б.б НРД МД 2020-2022г ,който поставя изискване към ДЛА на самата клинична пътека,но не посочва местоположението или договорните връзки със съответната лаборатория,която извършва микробиологичните изследвания. Посочената от друга страна като санкционна норма чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО предвижда съдържанието в НРД на отделните видове медицинска помощ,но при липсата на спор,а и заключението на СМЕ потвърждава това обстоятелство,че изискванията на ДЛА по клиничните пътеки са изпълнени,то и местонахождението на лабораторията,която е извършила микробиологичното изследване не оказва влияние нито върху обема,нито върху вида на медицинската помощ. Настоящата съдебна инстанция се солидализира с изводите на АС-Габрово,че в случая разминаването между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение,което ограничава правото на защита на ответника по касация да разбере точно за какво нарушение е санкциониран с оспорената заповед по посочените в нея 99 пункта на нарушения.Санкциите са наложени по реда на чл.414 ал.3 НРД,която норма предвижда налагане на санкция,когато изпълнител на болнична помощ наруши условята и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 ЗЗО.Описаното от касатора нарушение следва да се подведе под санкционната разпоредба на чл.412 ал.1 т.2 НРД и да се прецени дали изначално са били налице основания за сключване на договора с лечебното завадение или същият подлежи на прекратяване. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящият първи състав на Шесто отделение на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд - Габрово не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски,но липсват доказателства за извършването им,поради което и разноски не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,