Решение № 255 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2012 г.

Решение № 255 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 3940/5.06.2012 на Софийския градски съд по гр. д. № 5057/2012, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 20.02.2012 по гр. д. № 40440/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа. По първия от поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че представител на търговското дружество в трудовите правоотношения с работниците и служителите е управителят на дружеството. Той сключва и прекратява трудовите договори с тях и в неговите изключителни правомощия е да взема всички решения, свързани с осъществяването на трудовите правоотношения. Дори когато по устав в правомощията на различни органи на търговското дружество (напр. управителния съвет или съвета на директорите) е да вземат решения, които могат да повлияят на отношенията с наетите работници и служители (напр. за извършването на съществени структурни и организационни промени), взетите решения никога нямат пряко отражение върху трудовите правоотношения. Те могат да повлияят на трудовите правоотношения (да възникнат, да се изменят или прекратят) само опосредствано - чрез правните действия на управителя. Решенията на други органи на търговското дружество могат да имат значение единствено в отношенията между управителя и търговското дружество, той може да ги изпълни стриктно, да не предприеме нищо в изпълнението им, да ги изпълни отчасти или да извърши нещо различно (вж. решение № 343/28.12.2012, ВКС, IV ГО по гр. д. № 748/2011) - правни последици в трудовите правоотношения пораждат неговите правни действия. По иск за признаване на уволнението за незаконно съдът може да преценява единствено действията на управителя на дружеството и на лицата, на които той е възложил да го представляват или подпомагат. Дали са постановени актове от други органи на дружеството, какво е съдържанието им, имат ли тези актове някакви пороци и дали са изпълнени или нарушени от управителя е без значение за законността на извършеното от него уволнение. При прекратяване на трудови правоотношения поради съкращение единствено в правомощията на управителя е да вземе решение за съкращение и да извърши уволненията, като издаде заповеди (или други актове) за това. Решението за съкращение не е формален акт, законът не изисква определена форма за валидността нито за доказването му. То не е и административен акт, който е необходимо да влезе в сила. Решението за съкращение е гражданскоправно изявление, което не променя правната сфера на други правни субекти извън търговското дружество и поражда действие според волята на изявителя. То е адресирано до други органи на дружеството или до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение и може да се съдържа в акта на одобряване на ново щатно разписание (най-често), в уведомлението до някой държавен орган, в акта за назначаване и определяне на задачите на комисия по подбора или в друг акт на управителя, свързан прекратяването на трудовите правоотношения (вж. решение № 159/19.07.2012, ВКС, IV ГО по гр. д. № 770/2012). По иск за признаване на уволнението за незаконно съдът не може да се произнася по законосъобразността на актове на други органи на търговското дружество, освен на управителя. Доколкото е сезиран с основания, възражения или реплики за недействителност на решението за съкращение или на заповедта за уволнение, той е длъжен да включи повдигнатите въпроси в доклада по делото, да даде необходимите указания на страните и след като събере представените доказателства да се произнесе, валидни ли са решението за съкращение (взето ли е от надлежно овластен орган или лице, съответно има ли надлежно потвърждение) и заповедта за уволнение (издадена ли е от надлежно овластен орган или лице, съответно има ли надлежно потвърждение). По втория поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че обстоятелствата: търсил ли е уволненият работник или служител работа, предлагана ли му е и защо е отказал, са без значение за отговорността на работодателя за обезщетение поради незаконно уволнение. Работникът или служителят може да се регистрира в бюрото по труда и да очаква така да си намери друга работа. По различни съображения той може и да не се регистрира в бюрото по труда, и в такъв случай не е необходимо той да доказва, че е търсил работа по друг начин. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "ръководител" на отдел "П. и р." в Дирекция "П., р. и т. п.". Трудовото правоотоншение е прекратено с оспорваната заповед № 66/4.08.2011 на прокуриста на дружеството поради съкращение на щата, каквото не е налице, тъй като решението на съвета на директорите за създаването на два нови отдела в дирекцията: "Здравни услуги" и Туристически услуги" не е взето надлежно. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "ръководител" на отдел "П. и р." в дирекция "П., р. и т. п." и трудовото правоотношение с него е прекратено с оспорваната заповед № 66/4.08.2011 на прокуриста на дружеството поради съкращение на щата. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че не е налице действително съкращение. Без правно значение е как е взето решението за създаване на новата дирекция "Маркетинг и продажба на туристически и здравни услуги" с два отдела: "Здравни услуги" и "Туристически услуги" на мястото на съществувалата дирекция "П., р. и т. п." с два отдела "П. и р." и "Туристическо предлагане". Съгласно приетото от прокуриста на дружеството ново щатно разписание от 1.08.2011 г. трудовата функция на ръководителя на отдел "Здравни услуги" е да ръководи професионално работниците и служителите в отдела, като въвежда нови методики за балнеолечение съобразно добри медицински практики и осъществява методическо ръководство и контрол, както и да организира дейността на заетите в отдела, докато трудовата функция на ръководителя на отдел "П. и р." е чисто организационна и икономическа, без никакви ръководни функции в професионално отношение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като "ръководител" на отдел "П. и р." в дирекция "П., р. и т. п.". На 1.08.2011 в изпълнение на решението на съвета на директорите от същия ден прокуристът на дружеството утвърждава ново щатно разписание на дирекция "Маркетинг и продажба на туристически и здравни услуги" с два отдела: "Здравни услуги" и "Туристически услуги" на мястото на съществувалата дирекция "П., р. и т. п. е" с два отдела "П. и р." и "Туристическо предлагане", като е съкратена щатната бройка за ръководител на отдела "П. и р. " с организационни и икономически функции и създадена щатна бройка за ръководител на отдел "Здравни услуги" с функции да осъществява професионално ръководство и организира работата на отдела. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с оспорваната заповед № 66/4.08.2011 на прокуриста на дружеството поради съкращение на щата, връчена същия ден. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Решението за разпределението на щата в новата дирекция е взето от прокуриста на дружеството, в чиито правомощия е това. Без правно значение, с оглед предмета на делото, е дали закриването на дирекция "П., р. и т. п." с отделите й и създаването на дирекция "Маркетинг и продажба на туристически и здравни услуги" с отделите й е съществена организационна промяна и в правомощията на кой орган на търговското дружество е да вземе решение за извършването й. Налице е действително съкращение, тъй като трудовата функция на ръководителя на закрития отдел "П. и р." се различава съществено от трудовата функция на ръководителя на новосъздадения отдел "Здравни услуги", която включва и професионално ръководство на служителите в отдела. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника "П., р. и о." Е., София следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.033,70 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,