Решение № 6971 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2017 г.

ВАСVI отделение29.05.2018 г.докладчик Любомир Гайдов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 757 от 10.05.2017 г. по адм. д. № 1000/2016 г. на Административен съд П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. С. от гр. П. срещу Решение № 2153-15-85/06.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него Разпореждане № 5307244708 /Протокол № 2140-15-455/ от 18.12.2015 г. на ръководителя на Отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П.. ОСЪЖДА Н. С. С. от гр. П., да заплати на ТП на НОИ - П. сумата от 300,00 /триста/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд и касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6971 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 757/10.05.2017 г. по адм. д. № 1000/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено по жалба на Н. С. С. решение № 2153-15-85/06.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено Разпореждане № 5307244708/Протокол № 2140-15-455/18.12.2015 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ П., с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № МП-34254/21.05.2015 г. на основание § 4, ал. 1-3 от ПЗР на КСО. Постановено е връщане на административната преписка на ТП на НОИ П. за произнасяне по заявление с вх. № МП-34254 от 21.05.2015 г. на Н. С. С. при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяна на атакуваното решение и вместо него потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - гр. П. и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - П.. Претендират се разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. С. С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С разпореждане № 45307244708 /Протокол № 2140-15-455/18.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО /в сила от 31.12.2015 г./ на Н. С. С. по подадено от него заявление вх. № МП-34254/21.05.2015 г., тъй като не е изпълнил условието за 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Към датата на подаване на заявлението, с разпореждането е зачетен на лицето общ осигурителен стаж от трета категория по чл. 104 от КСО - 44 г, 09 м, 04 дни, от които 11 г. 06 м 01 дни от втора категория труд и 30 г 04 м 18 дни от трета категория труд. Спорен по делото е въпросът дали да бъде зачетен като втора категория трудът на С. за периодите от 01.07.1987 г. до 30.09.1991 г. и от 01.09.1992 г. до 30.11.1994 г. в "Ремонтстрой" АД П., като шофьор на товарен автомобил-самосвал "ЗИЛ 555" и товарен автомобил бетоновоз "Ш. М." - по т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./. Пенсионният орган не е зачел този стаж за втора категория, но същият е зачетен като такъв от първоинстанционния съд. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е установила, че управляваните от ответника по касация в спорните периоди машини са: "Зил 555" - товарен автомобил пригоден за използване в строителството за превоз на изкопни земни маси, строителни материали и пр.; "Ш. М." - бетоновоз, специален товарен автомобил, пригоден за превоз на бетон и вар, т. е. според вещото лице това са "строителни машини", конструирани да извършват транспортиране на строителни материали. Съдът е кредитирал и показанията на разпитаните двама свидетели относно вида и номерата на управляваните товарни автомобили от С. Изводите на първоинстанционния съд се оспорват от касатора - директор на ТП на НОИ П., тъй като съдът е съобразил данните от СТЕ и свидетелите, и представеното удостоверение УП3№ 24/27.02.2009 г. издадено от "Ремонтстрой"АД /за II категория труд за процесните периоди/, но не е съобразил отбелязването в трудовата книжка № 380/23.07.1970 г. на С., където трудът е отбелязан като III категория труд и останалите доказателства по делото. Според касатора, меродавно е отбелязването в трудовата книжка на лицето, тъй като вписването в трудовата книжка се извършва непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение, а удостоверението УП 3 - е съставено през 2009 г., след като архива с досиетата на предприятието е изгорял през април 1998 г. Удостоверението отразява данни само въз основа на ведомостите за заплати, в които както е установил и съдът, няма информация за автомобилите, които е управлявало лицето. Съдът е изслушал свидетелски показания за установяване на фактите относно вида и номерата на управляваните от С. в периода автомобили. Следва да се вземе предвид обаче, че е налице ограничение за установяване на обстоятелства относно категорията на труда по чл. 104, ал. 10 КСО, със свидетелски показания, поради което спорно се явява позоваването на свидетелските показания като единствен способ за установяване на на обстоятелствата относно категорията на положения от лицето труд в спорните периоди, имайки предвид, че свидетелите са установявали вида, както и номерата на управляваните автомобили. Според разпоредбата на чл. 26 от ПКТП /отм/, в редакцията му (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1990 г.), от втора категория следва да се зачита трудът на: Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. Относно спора дали камионите управлявани от Спасов представляват строителни машини, не може да бъде споделен изводът на Административен съд П., че същите представляват строителни машини. Приложимата разпоредба на т. 26 от ПКТП - отм. предвижда, че от втора категория е трудът на "машинисти на всички видове строителни и пътни машини" в отрасъл строителство или при извършване на строителни дейности. Определянето на видове длъжности в строителството има цел да разграничи видовете труд с по висока вредност и тежест от дейностите с нормални условия на труд от трета категория. Тълкуването на разпоредбата на т. 26 от ПКТП - (отм.) води до извода, направен и пенсионния орган, че следва да се отграничават тези видове длъжности пряко заети с извършването на строителна дейност от тези, които управляват машини определени като строителни и пътни. Спомагателните дейности по автотранспорт в строителните предприятия и тези извършващи строителна дейност са извън обхвата на цитираната норма, тъй като условията на труда при този вид дейност макар и в строителни предприятия и в отрасъл строителство не се характеризира с вредностите и тежестите при изпълнението на длъжностите изброени в т. 26 от ПКТП - отм. Длъжността шофьор на ЗИЛ до 12, т. и "Ш. М." не е посочена в изричното изброяване в цитираната точка от ПКТП - отм. и тези машини не са строителни или пътни по тяхното предназначение, поради което изводът на съда е неправилен и не е съобразен с приложимата материална норма и с установената съдебна практика /напр. решение № 10502 от 10.10.2016 г. по адм. д. № 8586/2015 г., VI Отд. на ВАС, Решение № 11753 от 06.11.2015 г. по адм. д. № 5159/2015 г., VI Отд. на ВАС. Според т. 26, изр. 1 и 3 ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт, както и трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Строително-монтажни работи по смисъла на т. 26, изр. 1-во ПКТП (отм.) са всички видове дейности и работи, които се извършват в процеса на изграждането на дадена сграда или друг строителен обект във водопроводното, инженерното, мостовото, пътното, мелиоративното и минното строителство, както и изрично посочените в тази разпоредба дейности: монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения. Трудовата функция на шофьор на товарен автомобил обаче не е строително-монтажна, а е транспортна дейност, която осигурява и подпомага строителната, но не е вид строително-монтажна дейност. Шофьорите на товарни автомобили, подпомагащи и осигуряващи строително-монтажната дейност, не са машинисти на строителни и пътни машини по смисъла на т. 26, изр. 3-то ПКТП (отм.), защото товарните автомобили, чиято функция е превоз на товари, не са строителни или пътни машини. Такива машини са машините, които извършват изкопни работи (трактори с кофи, верижни и колесни багери, фадроми, скрапери и др.), изливане на бетон (бетонпомпи, бетоновози, довършителни машини за бетон и т. н.) или полагане на асфалт (гудронатори и други машини за асфалт), повдигане на товари, строителни елементи и др. (напр. автокранове, верижни или колесни ескаватори, автоплатформи, автовишки и т. н.). Такива са и тръбополагащите машини, заваръчните машини, подемната и полагащата техника, дъмпери, самосвали и др. Според т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Полаганият от жалбоподателя труд като шофьор на товарни автомобили в "Ремонтстрой" АД не може да бъде съпоставян на това основание с труда на строително-монтажните работници в същото предприятие, защото тези два вида труд (трудови дейности) са различни, а не еднородни. Полаганият труд като шофьор на товарен автомобил в "Ремонтстрой" АД може да бъде съпоставен с труда на визираните в различни точки от раздел I и II на ПКТП (отм.) шофьори на товарни автомобили и на тази база да се направи преценка дали е свързан със същата вредност и тежест на труда. В случая обаче няма довод за съпоставяне на положения от жалбоподателя труд като шофьор на товарен автомобил в "Ремонтстрой" АД с труда на шофьор на товарен автомобил, визиран в хипотеза от раздел I и II на правилника. Поради това в процесния случай разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) не е приложима. С оглед изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е законосъобразен и като го е отменил Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение. Посочените в жалбата касационни основания за отмяна на съдебното решение са налице. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанция в размер на 150 лева за всяка инстанция, общо 300 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,