Решение № 7479 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2021 г.

Решение № 7479 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Фармастер" ЕООД гр. Велинград, обл. Пазарджик, чрез адв. Б., срещу Решение № 985/07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1008/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата по отношение наложени санкции по Заповед за налагане на санкции № 13 РД-09-655/26.08.2020 г. на Директора на РЗОК-Пазарджик, с която на дружеството за нарушения на договор с НЗОК са наложени санкции предвидени в договора. Касаторът твърди неправилно приложение на чл. 75, ал. 5 и чл. 75, ал. 6 от ЗЗО при постановяване на оспореното решение. Съдът не отчел бездействието на административния орган по сформиране на арбитражна комисия, която да се произнесе по възражението на санкционирания търговец. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Касационният жалбоподател – директор на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, чрез процесуален представител ст. Юрисконсулт М. Г. оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение на Административен съд-Пазарджик, с което е съдът е отхвърлил жалбата на "Фармастер" ЕООД и приел, че законосъобразно директорът на РЗОК Пазарджик е наложил на дружеството санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 42, ал. 1, т. 8 б "а" от договор с НЗОК, за извършено нарушение по чл. 27, ал. 5, т. 2 от този договор. № 13/29-1539/17.01.2020 г., както и че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са приети възраженията, че административният орган не е свикал арбитражна комисия, която да разгледа подаденото от управителя на "Фамастер" ЕООД възражение с вх. № 13/29-03-372/08.07.2020 г. Правните изводи на съда, че е спазена процедурата по чл. 76, ал. 4 от ЗЗО се базират на доказателства в хода на административното производство за свикване на арбитражна комисия, която да се произнесе по възражението на жалбоподателя, данни за насрочване заседания на тази комисия. В случая не може да се приеме бездействие на директора на РЗОК-Пазарджик, който е поискал от регионалната колегия на БЛС посочване на представители, които да бъдат включени в състава на арбитражните комисии. Въпреки отправените покани, регионалната колегия на съсловната организация не е сформирала състав на арбитражните комисии. Налице са данни за редовна писмена покана по смисъла на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Поради това и в съответствие с нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, директорът на РЗОК е постановил оспорената в производството мотивирана заповед за налагане на санкции. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, арбитражната комисия не е задължителна, освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В случая директора на РЗОК Пазарджик е изпълнил своите задължения по чл. 75 от ЗЗО, като е изпратил спора до арбитражна комисия и при положение, че не е било проведено заседание на такава комисия в законоустановения двуседмичен срок, правилно административният орган е преценил, че е налице хипотезата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО и е пристъпил към издаването на мотивирана заповед и без спорът да е бил разгледан от арбитражна комисия. Съдът е мотивирал неоснователност на възраженията на дружеството- жалбоподател, че не е допуснало нарушение на чл. 27, ал. 5, т. 2 от Договор № 13/29-1539/17.01.2020 г., т. к. проверката на РЗОК е установила несъответствие между наличностите по справката за приход на лекарства от списъка на НЗОК и документите за доставка на лекарството. Установена е при проверката липса на фактура № 00000000/27.05.2020 г, която била посочена в справката за период 17.01.2020-25.06.2020 г. Въпросната фактура била представена едва в съдебно заседание или след изтичане на тридневния срок по чл. 27, ал. 5, т. 2 от Договора. Касационният съд споделя правните изводи на Административен съд Пазарджик. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5, т. 2 от Договора, сключен между касатора и НЗОК, изисква изпълнителят да съхранява в аптеката и представя при проверка отчетната документация по договора, както и фактурите за доставка, като в случай, че документация не е налична в аптеката, същата следва са се предоставя в срок от три работни дни. Проверяващите са констатирали несъответствие между наличностите по справката и документите за доставка, но една от фактурите не е представена в срока по цитираната по-горе разпоредба. Представянето и в по-късен момент, в съдебното заседание, не е основание да се приеме изпълнение на изискването по чл. 27, ал. 5, т. 2 от договора. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника се дължат направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. съобразени с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за които касаторът следва да бъде осъден да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,