Решение № 3460 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2019 г.

56.1, б. "а" от сключения административен договор предвижда, че управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициентът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган. Ръководителят на управляващия орган е обективирал своето волеизявление в решението си от 30.04.2019 г. и е подвел фактите към съответната правна норма, което е елемент на властническото му волеизявление. Видно от изложеното в обстоятелствената част на решението за прекратяване на административен договор, органът е посочил конкретното правно основание, което счита, че установените от него факти осъществяват. Тогава, когато правната норма съдържа различни хипотези, органът е длъжен да посочи коя счита за приложима към установените от него факти, защото именно посочването на конкретното правно основание разкрива целта на органа. Ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма, органът не може да постигне целта си. Посочването на правното основание на база фактическите установявания е надлежно извършено от заместник-министър и ръководител на УО на ОПРЧР З. Русинова, което дава възможност на съда да осъществи контрол за законосъобразност. Органът е посочил хипотезата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 3.56.1, буква "а" от договора, поради което и не е в правомощията на процесуалния му представител да променя фактическите основания и да "твърди правни основания" извън посочените в акта в първото по делото съдебно заседание, проведено на 18.09.2019 г., с което, на практика се въвежда ново основание за прекратяване на административния договор. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е допуснал да бъде извършена "подмяна" на фактическите основания за прекратяване на административния договор, което е недопустимо в това исково по рода си производство и е развил своите съображения на базата на установявания, които са извън посочените за бенефициера в оспорваното решение. По този начин той е "заместил" волята на органа, а такова правомощие съдът няма. Освен това, съдът е приел и кредитирал представените за първи път пред него нови документи, които не са били част от административната преписка и не са били известни на органа към момента на издаване на процесния акт. Цялата документация по провеждането на обучението се изготвя и представя от бенефициера и именно на база представените от него документи се издава решение, като по делото не са налице данни някой да го е препятствал в предоставянето на тези документи. Същите, следващи датата на решението и представени за първи път в съдебното производство, представляват факт, с който съдът е следвало да се съобрази, а не да приеме, че "с оглед изявлението на страна, намира за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ЕООД "Мавел прим" е изпълнил в цялост договорената дейност по провеждане на професионални обучения". Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че съдът не е изложил мотиви налице ли са нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по договора от страна на бенефициера, изразяващи се в провеждане на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, съгласно представен учебен график, а изложените мотиви относно реда за уведомяване за възникналото отклонение в графика на обученията не отговарят на фактическите основания, послужили като основание за издаване на обжалвания административен акт. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В съдебното решение липсват мотиви по съществените фактически и правни въпроси, като са възпроизведени само доводите на едната страна по спора- тези на бенефициера, а същевременно са развити съображения досежно искана "промяна на договора" от "Мавел прим" ЕООД/ с изпращането на 23.04.2019 г. на актуализиран график и копие от писмо от обучителя/, без това въобще да е твърдяно от бенефициера. След като съдът не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че са налице предпоставките за прекратяване без предизвестие на административния договор, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Отмяната на решението за прекратяване на административен договор при липса на обосновани правни изводи на съда относно липсата на основанията за това, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. В противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК (актът, указващ на страните, че в съответствие с нормата на чл. 154 от ГПК са длъжни да установят фактите, на които основават фактите, на които основават своите искания е формален) и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни фактическата обстановка на базата на събраните по делото годни доказателствени средства и изложи мотиви налице ли са или не посочените от управляващия орган предпоставки на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 3.56.1, б. "а" от административния договор за прекратяването му без предизвестие. При тези правни изводи решението на административния съд ще следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав за продължаване на производството за проверка на законосъобразността на решение от 30.04.2019 г., издадено от ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с което е прекратен административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с № BG05 М90 Р001-1. 021-0353-С02/06.03.2018 г., с наименование "Повишаване квалификацията и конкурентоспособността на работещите в ЕООД "Мавел прим", с оглед на основанията по чл. 146 АПК, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл по съществото на спора. Направеното искане от страните за присъждане на разноските пред касационната инстанция не следва да се разглежда предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.