Решение № 7126 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 873/2012 г.

Решение № 7126 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 873/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Нерек Арзоян, гражданин на Армения, е подал касационна жалба срещу решението от 21.11.2011 г. по адм. дело № 8459/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 423/16.08.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 4616/27.11.2009 г., потвърдена с молба № 66/12.01.2010 г., подадена до Държавната агенция за бежанците, Нерек Арзоян, гражданин на Армения, поискал да му бъде предоставен хуманитарен статут. Молбата за закрила, втора по ред, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. С решение от 30.07.2002 г. на председателя на Агенцията за бежанците на Нерек Арзоян било отказано предоставянето на статут на бежанец. С ново решение № УП-6/14.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците по отношение на лицето бил постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението било оставено в сила от Върховния административен съд в частта, в която бил отказан статут на бежанец и отменено - в частта, в която бил отказан хуманитарен статут, като преписката била върната на административния орган за ново разглеждане. С последващо решение № 423 от 16.08.2011 г. заместник- председателят на Държавната агенция за бежанците, чийто правомощия са делегирани по силата на заповед № 410/26.07.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца поради отсъствието на предпоставките, които характеризират всички случаи, уредени с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна съдът приел, че административният орган е изследвал всестранно и пълно обстоятелствата по случая, свързани с личното положение на кандидата, чиито съпруга и дете са български граждани, и е приложил точно материалния закон. В решението се сочи, че молителят не излагал твърдения за наличието на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Органът направил преценка на обстановката в Армения, обсъждайки информацията, че в страната няма вътрешен въоръжен конфликт или актове на насилие върху цивилно население. Възприети били и изложените в акта съображения, че решението по дело № С-200/2002 г. на Съда на Европейския съюз не се отнася до разглеждания случай. Не намирала приложение и нормата на чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците, според която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Според съда, престоят на чужденеца за дълъг период на територията на страната, сключването на брак с българска гражданка и раждането на дете, което е български гражданин, не съставляват обстоятелства, които обуславят необходимостта от хуманитарна закрила, тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците следвало да се тълкува във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. За лицето съществувала правна възможност да уреди пребиваването си в България по реда на Закона за чужденците в Република България. Поради това съдът отхвърлил жалбата на Нерек Арзоян. В касационната жалба се правят оплаквания за противоречие на решението с материалния закон. Според касационния жалбоподател, съдът неправилно приел, че оспорваният акт няма да засегне правото на семеен живот на жалбоподателя, препращайки разглеждането на случая по реда на Закона за чужденците в Република България. Не било съобразено, че със заповед № ЗДМ-927 от 11.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а от Закона за чужденците в Република България, на Нерек Арзоян били наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в Република България за срок от 10 години". Чужденецът не можел да получи виза поради забраната за издаване на виза или влизане в страната, както и разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване на лице, на което е наложена мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила. Изпълнението на мерките било временно спряно на основание чл. 67 ЗУБ до приключването на производството, от което следва, че Нерек Арзоян не би могъл да уреди статута си по Закона за чужденците в Република България. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1 и ал. 8 от Закона за убежището и бежанците. Молбата на чужденеца е явно неоснователна, тъй като изложените от него факти, както и фактите, събрани в хода на административното производство, не обосновават извод, че в държавата си по произход е бил изложен на тежки посегателства. Както е посочил и първоинстанционният съд, основанията, на които се позовава чужденеца, са извън предмета на Закона за убежището и бежанците. Семейното положение на Нерек Арзоян, на което основно се акцентира в първоинстанционната и касационната жалба, не може да се разглежда като самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут. Предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците, който предвижда такава възможност с оглед други причини от хуманитарен характер, както и по причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, не може да се обсъжда изолирано, а следва да се свърже с общата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от закона. Изброяването на случаите, които обосновават невъзможността на чужденеца да пребивава в държавата по произход, не е изчерпателно. Що се отнася до хуманитарните причини, с оглед на които може да се вземе решение за предоставяне на закрила в Република България съгласно чл. 9, ал. 8 от закона, те трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, който кандидатства за получаването на статут, както невъзможност за достъп до закрилата на държавата по произход. Разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата и човека и основните свободи, прогласявайки задължението на държавата да зачита личния и семеен живот, допуска намеса в случаите, предвидени в закона и необходими за националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната. Тъй като експулсирането на Нерек Арзоян е последица от издадената заповед № ЗДМ-927 от 11.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", няма основание да се поддържа, че административният акт на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците въздейства негативно върху правото на семеен живот на лицето. Не може да не направи впечатление фактът, че молбата за получавана на хуманитарен статут е подадена след приключване на съдебното обжалване на издадената по отношение на чужденеца заповед на директора на дирекция "Миграция", с която му се налагат принудителни административни мерки. Личната история на Арзоян, която се характеризира главно с фактите, че той идва от сигурна страна по произход, влязъл е в страната не по установения ред и пребивава без разрешение, може единствено да формира убеждение, че действителната цел на направеното искане пред Държавната агенция за бежанците е да уреди престоя му в страната, още повече, като се вземат предвид разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, според които принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище статут на бежанец или хуманитарен статут. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд