Решение № 2299 от 6.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение 98/14.06.2022 г., постановено по адм. д. 98/2022 г. по описа на Административен съд-Перник (АС-Перник), в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Иванова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Касаторът твърди, че в тази част обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че ищцата не е представила доказателства за твърдените от нея неимуществени вреди за периода 08.02.2019 г. 29.06.2021 г., както и че липсват данни за понесени увреждания от по-висока степен и интензитет от обичайните. Иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна Г. Иванова, редовно призована за съдебно заседание не се е явила и не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 98/14.06.2022 г., постановено по адм. д. 98/2022 г. по описа на АС-Перник НАП е осъдена да заплати на Г. Иванова сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до датата на окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в неправомерно обработване на личните данни на ищцата, извършено в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/Регламент (ЕС) 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД); отхвърлен е искът на Г. Иванова срещу НАП за размера над тази сума до целия претендиран размер от 240 442.09 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен; отхвърлен е предявеният от Иванова иск за присъждане на имуществени вреди в размер общо на 9 557.91 лева, ведно със законната лихва, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в неправомерно обработване на личните данни на ищцата, извършено в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, като неоснователен и са присъдени разноски. Г. Иванова не е обжалвала това съдебно решение, поради което предмет на касационен контрол е само атакуваната от НАП част от него, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. При разглеждане на спора, по който е постановено обжалваното съдебно решение е съобразено решение 1251/10.02.2022 г., постановено по адм. д. 9152/2021 г. по описа на Върховния административен съд, с което е обезсилено решение 161/16.07.2021 г., постановено по адм. д. 201/2021 г. по описа на АС-Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по предмета на исковите претенции, доказателствата и приложението на закона. Административният съд е сезиран с искова молба на Г. Иванова срещу НАП, уточнена допълнително с молби от 16.04.2021 г. и 02.03.2022 г. в изпълнение на указанията на съда, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 250 000 лв., представляваща парично обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, претърпени от неправомерно обработване на личните й данни като пряка и непосредствена последица от действията и бездействията на ответника, а именно сумата от 240 442,09 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.02.2019 г. до 08.04.2021 г, както и сумата от 9 557,91 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да ползва личните си парични средства и да задоволява ежедневните си потребности за периода от 08.02.2019 г. до 03.07.2019 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 02.01.2018 г. в Дирекция Централно звено за връзка" към НАП е постъпило искане по реда на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (Директива 2010/24/ЕС) за събиране на вземания от Германия по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето Иванова (собствено име) и Г. (фамилно име), с дата на раждане: [дата]. и адрес в гр. София. На 05.01.2018 г. запитаният орган - Дирекция Централно звено за връзка", в лицето на отговорния служител Б. Макариева, иска размяната на местата на имената (собствено и фамилно) във формуляра на искането, извършва идентификация на лицето Г. Иванова (справка от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението - ЕСГРАОН) и на 16.01.2018 г. изпраща искането към Дирекция Събиране" на ТД на НАП - София за принудително събиране на паричните вземания от страна на публичен изпълнител. Във връзка с образувано изпълнително дело 180458519/2018 г. за събиране на вземане са издадени две постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) на Г. Иванова, в качеството й на задължено лице: изх. С180022-022-0004690 от 06.02.2018г., с което са наложени запор върху банкова сметка Уникредит Булбанк АД и върху МПС и постановление изх. С180022-022-0005668/08.02.2019 г., с което е наложен запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети върху притежавани от нея банкови сметки в различни банки за сумата от 169 315.37 лв. За наложената втора обезпечителна мярка Г. Иванова разбира на 11.02.2019 г. при опит да изтегли заплатата си от банкомат. На съответните банки са изпратени запорни съобщения за сумата от 169 315.37 лв. От последвалата през 2019 г. кореспонденция на НАП със запитващата страна Германия; с ръководството Федерална централна данъчна служба Германия и с Министерство на вътрешните работи, с цел получаване на допълнителна информация за идентификация на Иванова като задължено лице, се установява, че лицето, с имена Г. Иванова, постоянен адрес в гр. Перник и [ЕГН], не е задълженото лице по искането за събиране на вземания, отправено от Германия по реда на Директива 2010/24/ЕС на Съвета на 02.01.2018 г. По повод тези факти са възникнали различни спорове, по които са образувани съдебни производства, приключили както следва: 1. с решение 178/20.06.2019г., постановено по адм. дело 262/2019г. по описа на АС Перник е отменено е по жалба на Иванова мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП София на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. С180022-022-0004690 от 06.02.2018 г. на главен публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП - София по изпълнително дело 180458519/2018 г. и 2. с решение 3569/03.07.2020 г. по адм. дело 12206/2019 г. по описа на Административен съд-София-град, потвърдено с решение 15613/16.12.2020 г. по адм. дело 10423/2020г. на ВАС е отхвърлена жалбата на НАП срещу решение ППН-02-150 от 03.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни, с което е обявена жалбата от 12.03.2019 г. на Г. Иванова за основателна и на основание чл. 58, §2, буква и" във връзка е чл. 83, §5, буква а" от Регламент ЕС 2016/679 е наложена на НАП в качеството му на администратор на лични данни, имуществена санкция в размер на 55 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1 от Регламент ЕС 2016/679. С постановление С190022-024-0023734/03.07.2019 г. на главен публичен изпълнител са отменени наложените обезпечителни мерки с ПНОМ от 06.02.2018 г. и ПНОМ от 08.02.2019 г. по изпълнително дело 180458519/2018 г. С разпореждане С190022-035-0270577/03.07.2019 г. е прекратено производството по принудително изпълнение срещу Г. Иванова. Приети са като доказателства амбулаторен лист 000603 от 30.06.2021 г. за преглед на Г. Иванова от лекар специалист ([заличен текст) д-р Р. Крумов, в който е поставена основна диагноза [заличен текст] и два броя рецепти, първата издадена от д-р В. Костова ([заличен текст) на 25.02.2021 г., а втората издадена от д-р Крумов на 30.06.2021 г. От свидетелски показания е установено психичното състояние и преживяванията на Г. Иванова в резултат от наложените й ограничения. При така установената фактическа обстановка, АС-Перник е приел, че предявените от Г. Иванова обективно съединени искове следва да се квалифицират като такива с правно основание чл. 82, § 1, вр. с § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, вр. чл. 203 АПК. Административният съд е приел за установено, че НАП, в качеството си на администратор на лични данни, е обработвал личните данни на Г. Иванова в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) и на чл. 6, ал. § 1 от Общия регламент относно защита на данните, като е съобразил, че първото събиране на лични данни е извършено на 05.01.2018 г., а Регламент (ЕС) 2016/679 е в сила от 25.08.2018 г. и е извел извода, че доколкото се касае за обработване преди тази дата, следва да се прилага ЗЗЛД (в редакцията му преди 02.03.2019 г.), а след нея правилата на Общия регламент, който е с пряко действие. Съдът е счел, че e осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността незаконосъобразни действия на администратора на личните данни в нарушение на чл. 82, § 1, вр. с § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и на чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД (редакцията ДВ, бр. 91/2006 г., отм. ДВ, бр. 17/2019 г.) Обосновал е извод, че искът е частично основателен по отношение на претендираните неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на НАП, като е определил на 500 лв. размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим на основание § 1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ. При определяне размерът на обезщетението, съдът е кредитирал свидетелските показания Т. Стоянова и е приел, че в периода от 11.02.2019 г. до 03.07.2019 г. от момента, в който Г. Иванова е разбрала, че е блокирана банковата й карта по разпореждане на НАП, е настъпила промяна в начина и качеството на живот на ищцата, защото е започнала да изпитва безпокойство, психично напрежение и чувство на несигурност, а емоционалният и дискомфорт продължава и по време на съдебното производство. Така постановеното съдебно решение, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решение е постановено в законен състав след сезиране от заинтересовано лице с претенции за заплащане на парична сума, а исковете са подсъдни на административните съдилища с оглед произхода на твърдяното за съществуващо вземане на ищцата. Административният съд е сезиран с допустими искове за обезщетение (уточнени с молба от 16.04.2021 г. - л. 95 от преписката на а. д. 201 по описа на АС-Перник и молба от 02.02.2022 г. л. 5 от първоинстанционното дело), като в исковата молба се съдържат твърдения за неправомерно обработване на лични данни от органа по приходите в нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД, от които са произтекли вреди. При правилно установена фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал правилни правни изводи в съответствие с приложимото материално право, за които е напълно приложима разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК и не се налага да бъдат допълнително мотивирани. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент. Разпоредбите на ЗЗЛД детайлизират националния ред за упражняване на това право и определят за компетентни административните съдилища за разглеждане на искове за обезщетения на субекта на данни за вреди от нарушения на ОРЗД и на самия ЗЗЛД. Административният съд, изцяло в съответствие с решение 1251/10.02.2022 г. на ВАС, постановено по адм. д. 9152/2021 г. по описа на ВАС, Пето отделение, е квалифицирал исковете на Иванова като такива с правно основание чл. 82, § 1, вр. с § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД и ги е разгледал по реда на чл. 203 и сл. от АПК и правилно е обсъдил предпоставките, които следва да бъдат реализирани в условията на кумулативност, за да възникне правото на обезщетение по смисъла на Общия регламент за защита на личните данни и на ЗЗЛД. АС-Перник правилно е счел, че касаторът, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, е осъществил обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, пар. 2 от ОРЗД в хипотезата на събиране, употреба и предоставяне на лични данни във връзка с постъпилото искане по реда на Директива 2010/24/ЕС. Обоснован от събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че събирането на лични данни на физическото лице от НАП е започнало по повод отправеното от Германия искане по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето Иванова (собствено име) и Г. (фамилно име) и за начален момент следва да се приеме първата извършена справка в ЕСГРАОН за идентификация на ответницата по касация. Личните данни на лицето са използвани при образуване на изпълнително дело 180458519/2018 за събиране на вземане в размер на 169 315, 37 лв., като в последствие са събрани допълнителни данни за Иванова на 08.02.2019 г., свързани с нейните банкови сметки, които са предоставени на съответните банки, с изпратени до тях запорни съобщения с Писма изх. С190022-003-0005705/08.02.2019 г. С190022-003-0005707/08.02.2019 г., С190022-003-0005709/08.02.2019 г. и С190022-10-0005710/ 08.02.2019 г. на НАП и на Централния регистър на особените залози с искане за вписване на запора в регистъра. Личните данни са в обем три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта и семейно положение, номера на банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети. Административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че НАП е извършила нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (редакцията ДВ, бр. 91/2006 г., отм. ДВ, бр. 17/2019 г. ), предвиждащи условията за допустимост при обработване на личните данни. В същия смисъл е и Решение ППН-02-150/03.09.2019 г. на Комисията на защита на личните данни, решение 356/03.07.2020 г., постановено по адм.д. 12206/2019 г. по описа на административен съд-София-град, оставено в сила с решение 10423/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства, АС-Перник е приел за установено, че личните данни на Иванова са обработени от НАП в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (в приложимата му редакция преди отмяната му с ДВ, бр. 17/2019 г.) и на чл. 6, ал. § 1 от Регламента, което обуславя право на обезщетение за причинените от тях вреди. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу този извод на АС-Перник, а са развити доводи само относно наличието на претърпени от субекта на данни вреди. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Съдържанието на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (в редакцията му преди 02.03.2019 г.) е напълно идентично с цитираната регламентация. Регламент (ЕС) 2016/679 има пряко действие по смисъла на чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по силата на чл. 99 на същият регламент се прилага от 25 май 2018 г. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че юридическите факти и породените от тях последици следва да се преценяват според материалния закон, който е бил действащ към момента на тяхното възникване, съответно по отношение на действията, извършени от НАП до 25.05.2018 г. следва да се прилага ЗЗЛД (в редакцията му преди 02.03.2019 г.), а след 25.05.2018 г. са приложими разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679. Респективно нарушение на който и да е от двата нормативни акта, действащи към момента на нарушението, продължило във времето, би осъществило един от елементите от фактическия състав на отговорността за вреди. Не е налице спор, че Г. Иванова не е давала съгласието органът по приходите да обработва нейните лични данни по повод конкретното искане на Германия, в т.ч. липсва съгласие за предоставяне на личните данни на трети лица. Задължението за взаимна помощ, произтичащо за Република България по силата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (Директива 2010/24/ЕС) и Регламент за изпълнение (ЕС) 1189/2011 на Комисията от 18 ноември 2011 година за определяне на подробни правила по отношение на някои разпоредби на Директива 2010/24/ЕС на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, не попада в хипотезите на чл. 6 от Регламент (ЕС)2016/679, доколкото по установено по несъмнен начин, че Г. Иванова не е лицето, сочено за управителен директор и акционер в немското дружество Dogus Food GmbH и за което се твърди, че има данъчни задължения в Германия. Служителят на НАП е извършил промяна в данните, представени с искането от 02.01.2018 г. и на практика е последвало обработване на личните данни на Иванова, за което не е постъпило официално искане по силата на обвързващите европейски актове, тоест без да е налице основание. Необходимите постъпки за установяване идентитета на задълженото лице по искането с това, за което длъжностните лица на органа по приходите са осъществили обработване на лични данни, са сторени едва след като Иванова е узнала за наложената й обезпечителна мярка (11.02.2019 г.) и е подала възражение срещу ПНОМ изх. С180022-022-0004690 от 06.02.2018 г. Незаконосъобразните действия на касационния жалбоподател се изразяват в обработването на лични данни по начин и в обем по описания начин при липса на някое от основанията за допустимост на обработването - не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закон, или за реализиране на законните интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет, не е налице и съгласие на физическото лице, чийто данни са обработени. В съответствие със събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, решаващият съд е приел за установено причиняването на неимуществени вреди на лицето, чиито данни са обработени неправомерно, изразяващи се в негативни емоционално-психически преживявания, настъпили в резултат на установените по делото незаконосъобразни действия на длъжностните лица на НАП. Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на първата инстанция относно вида на вредите и наличието на пряка причинна връзка с извършеното обработване на лични данни без законово основание. Периодът, за който се дължи обезщетението, е ясно определен от АС-Перник като 11.02.2019 г.- 03.07.2019 г. или приблизително 5 месеца. Споделя се изводът на съд от първата инстанция, че за начална дата на периода, през който ищцата е изживяла стреса, следва да се приеме моментът на узнаване за наложените обезпечителни мерки, а именно 11.02.2019 г., а крайната дата, предвид липсата на доказателства за наличие на пряка причинна връзка със здравословното състояние на Иванова, установено през 2021 г., следва да е датата на отмяна на обезпечителните мерки и прекратяване на производството по принудително изпълнение - 03.07.2019 г. Доводите в касационната жалба за неотносимост на доказателствата за психично здраве на Иванова, датиращи от 2021 г., са неоснователни доколкото решаващият съд изрично е съобразил отдалечеността във времето на медицинската документация от спорния период при формиране на преценката си за основателността на претенцията за вреди. Търпените неимуществени вреди са приети за доказани като са взети предвид естеството, интензитета на уврежданията на ответницата по касация, липсата на трайни последици върху здравето й, продължителността на негативните изживявания, неудобства и тревоги. За определянето на размера на дължимото обезщетение важи общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поправянето на неимуществените вреди обичайно практически невъзможно, но за тях се дължи парично обезщетение, което съдът определя по справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите). Съдебната практика установява множество критерии за прилагане на принципа за справедливост, включително и минималната заплата за страната, които във всеки конкретен случай се изследва доколко са относими, но при всички случаи се отчита целта да бъде обезщетен пострадалия и не се преследват други цели (например санкционни или облагодетелстващи). Обезщетението за вреди няма за цел да превъзпита извършителя или други представители на обществото, специалната и генералната превенция са инструменти на правото, които не намират приложение в производство за съдебна защита на основание чл. 82 от Общия регламент за защита на данните. При определяне на размера на обезщетението първата инстанция се е съобразила с относимите принципи и настоящият съдебен състав не намира основание за неговата промяна, в какъвто смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура. По изложените съображения съдебно решение в обжалваната му част като действително, правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК при липса на основателни касационни основания. При този изход на правния спор претенцията на ответницата по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена предвид доказателства за реално сторени такива. Възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и претендирания размер за адвокатски хонорар, който е близък до минималния, предвиден за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,