Решение № 16348 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2019 г.

Решение № 16348 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния и представител юрисконсулт Чанев, срещу Решение № 1563 от 03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3469/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Димитров, понастоящем в Затвора [населено място] не изразява становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на М. Димитров против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба периоди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, в които изтърпявал наказание в Затвора [населено място]. Претърпените неимуществени вреди е основал на поставянето му в неблагоприятни условия (неосигуряване на достатъчна жилищна площ; приток на естествена светлина и чист въздух в спалното помещение, в което е бил настанен; постоянен достъп до санитарен възел за времето от 20 часа до 6 часа; липса на топла вода - ежедневно; поддържане на хигиена в баните, тоалетните и в столовата; недостатъчна като количество и качество и разнообразна храна) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този затвор. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от М. Димитров против ГД "ИН" иск за обезщетение в размер на 3420 лева за претърпени неимуществени вреди – психически стрес, болки и страдания, меланхолични състояния, нежелание за общуване, изолираност, чувство на безпомощност, вследствие противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден в периодите от 04.07.2013 г. до 18.06.2014, от 29.10.2014 г. до 17.08.2015 г., както и от 01.02.2016 г. до 21.03.2017 г., като в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева e отхвърлил искът като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в тези периоди на изтърпяване на наказание в Затвора [населено място], ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията при които е изтърпявал наложени наказания, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказания в периоди, предмет на исковата молба в Затвора [населено място]. Първоинстанционният съд е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая, както обосновано е прието от административния съд, е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. От установеното по делото бездействие не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая изводите на първоинстанционния съд за дължимото се за причинените вреди обезщетение не съответстват на посочените критерии. Несъмнено е въздействието на условията при които ищеца е пребивавал върху личността му. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия във всеки от исковите периоди, съобразена с установената по делото тяхна продължителност, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 1300 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на М. Димитров обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 1300 лева, до присъдената сума от 3420 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касационния жалбоподател ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение