Решение № 14496 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2013 г.

Решение № 14496 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2894/29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1463/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 181103955/03.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 53/21.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Баро" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 9 029.31 лева главница и лихви в размер на 5 426.76 лева. В полза на "Баро" ООД са присъдени сторените по делото разноски в размер на 1 139.10 лева. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт (РА). Претендира се разноски за двете инстанции. Ответникът - "БАРО" ООД, чрез процесуалният си представител адм. Калинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "БАРО" ООД, гр. Русе предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 181103955/03.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 53/21.03.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Баро" ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 9 029.31 лева главница и лихви в размер на 5 426.76 лева. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесет от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по три броя фактури, а именно: фактура № 0000001071/14.02.2007 г., издадена от "Елада импекс" ЕООД, с предмет на доставката Авт. бензин А-95 НЕ ЕТ-Н, Авт. бензин А-98 и дизелово гориво 0,005- общо количество, данъчна основа 14 791.09 лева и ползван данъчен кредит 2 958.22 лева. фактура № 0000001177/19.02.2007 г., издадена от "Елада импекс" ЕООД, с предмет на доставката Авт. бензин А-95 НЕ ЕТ-Н, Авт. бензин А-98 Н и дизелово гориво 0,005- общо количество, данъчна основа 15 131.82 лева и ползван данъчен кредит 3 026.37 лева. фактура № 0000001345/27.02.2007 г., издадена от "Елада импекс" ЕООД, с предмет доставката на Авт. бензин А-95 НЕ ЕТ-Н, Авт. бензин А-98 Н и дизелово гориво 0,005- общо количество, данъчна основа 15 223.56 лева и ползван данъчен кредит 3 044.72 лева. Общият размер на данъчната основа е 45 146.47 лева, а общия ползван данъчен кредит е 9 029.31 лева. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършената доставка по фактури № № 1071/14.02.2007 г., 1177/19.02.2007 г. и 1345/27.02.2007 г., с предмет на доставката Авт. бензин А-95 НЕ ЕТ-Н, Авт. бензин А-98 Н и дизелово гориво 0,005. Съдът е приел, че доставките по тези фактури, издадени от "Елада импекс" ЕООД, с общ размер на данъчната основа 45 146.47 лв. и ДДС 9 029.31 лв., следва да бъдат признати за реално осъществени. Административен съд-Варна е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока- автомобилен бензин и дизелово гориво- като родово определени вещи, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне правото на собственост върху стоката при предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение на експерта. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на авт. бензин и дизелово гориво в процесния данъчен период - м. 02.2007 г., при което е счел, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на писмените доказателства и заключението в т. ч. допълнителното заключение на експерта съдът е приел, че за получателя и за доставчика е установено, че счетоводно са отразили надлежно издадените фактури, по които е начислен ДДС, цената е изплатена от получателя. За доставчика "Елада импекс" ЕООД съдът правилно е приел за доказано, че същият е доставил авт. бензин и дизелово гориво на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните и използването му за извършване на последващи облагаеми доставки. Съдът обосновано е приел реалност на доставките, като е съобразил представените към всяка от фактурите на пътен лист, удостоверяващ траспортиране на горивото от доставчика, както и нареждането за експедиция на готова продукция. В касационната жалба е възпроизведено становище на органа по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събраните достатъчно доказателства и категорично неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващи че доставчикът "Елада импекс" ЕООД е разполагал със съответното количество авт. бензин и дизелово гориво, съответстващо на доставеното количество гориво, предмет на доставките по спорните фактури, счетоводството му е водено редовно, и от него могат да се проследят предходните му доставчици, осчетоводяването им при получателя, заплащането на всички доставки от страна на получателя, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици, а само е предположено поради непредставяне на изисканите документи. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 750 лева, представляваща направени разноски, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение