Решение № 5661 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2009 г.

Решение № 5661 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Лазар Николов Лазаров от гр. Варна, чрез пълномощника му-адв. Н. Николов, против решение № 1167/30.06.2009 г., постановено от Варненския административен съд, второ отделение, ХVI-ти състав, по адм. д. № 2239/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил издадената от Областния управител-гр. Варна заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. за одобряване на ПНИ за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание, местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта и относно новообразувани имоти № 399,записан в регистъра като собственост на Никола Лазаров Лазаров и № 4240,записан в регистъра като собственост на наследниците на Костадин Атанасов Каркаленджев и е върнал преписката на областния управител-Варна за решаване по същество съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е присъдил разноски. За да постанови решението си съдът е приел следното: На Никола Лазаров Лазаров-баща на жалбоподателя Лазар Николов Лазаров, е предоставено право на ползване върху 0.8 дкр. земя. Правото на собственост върху 600 кв. м. от тази земя Никола Лазаров придобива след заплащането и по цени, определени с оценителен протокол № 658/28.12.1993 г., след което с договор за дарение по нот. акт № 71,том IV, рег. 5541, д. № 600/2007 г., той и Кичка Михайлова Лазарова даряват на сина си Лазар Николов Лазаров същия имот, съставляващ 600 кв. м. ид. части от ПИ № 399,целият с площ 860 кв. м., ведно с изградената в него жилищна сграда. Така придобитият от жалбоподателят имот съставлява част от имот 3870,записан в помощния кадастрален план на наследниците на Костадин Атанасов Каркаленджев, правото на собственост върху който е възстановено на същите с решение № 471 на ПК-Варна. При съставянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед за имот 399 е отредена площ от 600 кв. м., а в регистъра е записан на праводателя Никола Лазаров Лазаров. С ПНИ на наследниците на Костадин Каркаленджев, каквито се явяват всички заинтересувани страни, е отреден имот № 4240 с площ 275 кв. м., която преди това е била част от ползвателски имот № 399.Пред вид последното в имот № 4240 остава септичната яма, изградена за да обслужва постройката в имот № 399 и преминава подземен кабел. Трайни насаждения от имот 399 също остават в новообразуван имот № 4240.С ПНИ за двата имота е осигурен достъп до задънена улица/тупик/с дължина 61 м., завършваща без уширение за обръщане на транспортни средства, която е нанесена с № 9564.Широчината на пътя, взета в три отделни точки е 3.22м., 2.88 м., 3.22 м. Осигуряването на минимално предвидената в чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ широчина на пътя от 3.50м. предполага намаляване на имот № 4240 от 275 на 265 кв. м. При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи: Обстоятелството, че септичната яма и трайните насаждения в имот № 399 остават след одобряването на ПНИ в имот № 4240 не съставлява юридически факт, даващ основание за вещноправно разместване, т. е. за присъединяване на имот № 4240 към имот № 399 в какъвто смисъл е претенцията на жалбоподателя. Този факт единствено съставлява основание за възникване на облигационни отношения по обезщетения между страните. Същите са правните последици и от обстоятелствата, свързани с електрозахранването на имот 399.Що се отнася до твърдението за наличието на гараж в имот № 399,оставащ в имот № 4240,то видно от приетата СТЕ, такъв не съществува. Противно на изложените от жалбоподателя доводи относно площта на имот 4240, разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ не е приложима, тъй като площта на имот 399/600 кв. м./се определя от нормата на чл. 28, ал. 6, а площта на имот № 4240/не по-малко от 250 кв. м./, се определя от нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Пред вид гореизложеното единственото основание за материална незаконосъобразност на оспорената заповед съставлява несъответствието на широчината на пътя с нормативните изисквания на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Тази норма предполага минимална широчина на задънената улица от 3.50 м., а от заключението на вещото лице по извършената СТЕ и допълнителната такава е видно, че широчината на пътя е по-малка. Дължината на улицата от 61 м. не предполага наличието на уширение за обръщане на транспортни средства, каквото се предвижда при дължина над 100 м., но неспазената широчина сама по себе си е достатъчно основание за материална незаконосъобразност на оспорения адм. акт. На това основание е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на адм. орган със задължителни указания да осигури за имоти № 399 и № 4240 достъп до път при спазване изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, т. е. път с минимална широчина 3.50 м. Последното не предполага придаване на имот 4240 към имот 399.Освен това адм. орган не е съобразил, че към момента на издаване на оспорената заповед като собственик на имота се е легитимирал жалбоподателя Лазар Николов Лазаров, а не вписания в регистъра негов баща Никола Лазаров и при новото разглеждане като собственик следва да бъде вписан действителния собственик на основание представения нот. акт. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като противоречащо на материалния закон. Твърди се, че постановеното решение в частта му относно връщане на преписката със задължителни указания по ситуирането на новообразувания имот № 4240 е неправилно, като противоречащо на закона. Необосновано съдът е приел, че единственото основание за материална незаконосъобразност е нарушение на нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, т. е. неосигуряване на необходимата ширина от 3.50 м. на пътя, осигуряващ достъп до имота, при новообразуван имот 4240.Неправилно съдът е приел, че подобренията и трайните насаждения, септичната яма и преминаващите комуникационни съоръжения-подземно електрозахранване през новообразувания имот нямат отношение към функционалността на поземлен имот № 399, а касаят единствено облигационни отношения. Съдът не е изследвал налице ли е техническа възможност за преместване на съществуващото ел. захранване, както и преместването на септичната яма, както и дали изменението на конфигурацията на имота ще е съобразено с изградената постройка, съществуващи граници и придобитото право на собственост и не е обсъдил в мотивите си защо приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Представена е и писмена защита. Иска се отмяна на решението само в частта му, с която се връща преписката за решаване по същество с дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна-Областният управител на Варненска област, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Заинтересованите страни Роси Денева Стефанова и Домна Атанасова Йорданова, чрез пълномощника-адв. Ивелина Атанасова, с писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат постановеното решение за правилно. Практиката на съдилищата приема, че при изработването на ПНИ адм. орган следва да съобрази възможно ли е в отредения на ползувателя имот да бъдат включени изградените от него подобрения и съоръжения, включая септична яма и ел. захранване, но само при спазване правата на бившите собственици по отношения площта над 600 кв. м. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно това, че не е изследвана възможността за преместването на съществуващото ел. захранване и септична яма, тъй като това не е предмет на настоящото производство, а от приложената по делото скица е видно, че няма техническа възможност за образуване имот за ползвателя от 600 кв. м., без да бъдат засегнати правата на бившите собственици, поради което и отношенията им по отношение на тези подобрения следва да бъдат уредени по реда на § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът правилно е приел, че в случая приложимият закон е ЗСПЗЗ, доколкото същият се явява специален по отношение на ЗУТ. Останалите заинтересовани лица, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Твърденията на касатора, респективно аргументите изложени в подкрепа на тях, не обосновават извод за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за оспорване на първостепенния съдебен акт. Констатациите на вещото лице по основната и допълнителна СТЕ, че одобрените граници не включват процесните подобрения не означават, че има нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, когато тези подобрения, при спазване на правата на собственика по отношение на площта и основното застрояване в имота, остават извън границата му. На тази плоскост, обоснован на доказателствата и в съответствие с материалния закон се явява изводът на съда, че няма правно основание за придаване на допълнителна площ, за да бъдат включени процесните подобрения в имота. Освен това следва да се има предвид, че касаторът Лазар Николов Лазаров не е бивш ползвател на процесния имот, а е трето лице, придобило недвижим имот от 600 кв. м. чрез договор за дарение с нотариален акт № 71/2007 г., възстановен в този размер на бившите ползватели. Като трето лице той става собственик на 600 кв. м., но не придобива правата на бившите ползватели по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за изкупуване на други части от имота, правото на собственост, върху които е възстановено на бившите собственици. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил представените по делото доказателства и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Основното твърдение на касатора е, че съдът неправилно е приел, че на наследниците на бившите собственици е следвало да бъде отреден имот № 4240 от останалата разлика над 600 кв. м., придобити от ползувателя, а тази част-в случая 275 кв. м., следвало да бъде придадена към новообразуван имот № 399 на ползувателя. Този довод е изцяло неоснователен, тъй като в конкретния случай касаторът-жалбоподател в първата инстанция, не е бивш ползувател на имота, а трето лице, придобило чрез правна сделка -дарение, имота от бившия ползувател. Права за придобиване на разликите над 600 кв. м. до фактически ползваната земя е предоставена от разпоредбата на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ само на ползвателите, придобили имота по реда на ЗСПЗЗ, не и на трети лица, каквото в случая се явява касатора. Отделно от това, съдът правилно е приел, че съществуващите в имота септична яма, ел. захранване и насаждения, представляват подобрения, които не дават основание за вещноправно разместване-за придаване на имот № 4240 към имот № 399. Касаторът е придобил чрез правна сделка 600 кв. м. като ид. части от ПИ № 399,целият с площ от 860 кв. м. от бившия ползвател и няма правно основание в настоящото производство да претендира правото на придобиване собствеността и на останалата част от имота. Но и ползвател да беше, доводите в тази насока са неоснователни, тъй като обстоятелството, че в определените граници на имот 399 не попадат част от подобренията в общия имот, не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, щом като конфигурацията на имота е съобразена с основното застрояване в него. Неоснователен е и доводът, че съдът не бил изложил мотиви защо приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Съдът е отговорил на този довод и правилно е приел, че тази разпоредба не е приложима, тъй като площта на имот № 399 се определя от нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, а площта на имот № 4240-от нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ регламентира, че редът и условията за придобиване на разликите над 600 кв. м. се уреждат с ППЗСПЗЗ. Разпоредбите на специалния закон изключват приложението на общия. Независимо от изложеното, касаторът се оплаква от решението в частта му, с която е върната преписката на областния управител със задължителни указания на съда, не и отмяната на оспорената заповед. Съдът не може да решава правния спор по същество, а съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК е длъжен при отмяна на адм. акт да върне преписката на адм. орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, което е и сторил. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,