Решение № 6050 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ж., Й. Т. А. и С. Й. А., чрез адв. Станкулова, против решение № 182 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 122/2025 г. по описа на Административен съд – Видин. Касаторите по подробно изложени в жалбата доводи, считат обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът – П. В. П., чрез адв. Манджукова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на Н. Ж. срещу действия на началника на СГКК Видин, обективирани в писмо - уведомление № 24-27675 от 07.09.2023 г., с които на основание чл. 52, ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 69, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и след представен акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) по заявление рег. № 01-452253-10 от 10.08.2023г. на П. В. П., е извършена промяна на границите, площта и идентификаторите на поземлени имоти като е заявена административна услуга - издаване на скица проект за нанасяне на нов имот в кадастралната карта - имот с проектен идентификатор 52283.164.19, с площ от 1132 кв.м. и построените в този имот сгради с проектни идентификатори 52283.164.19.1, 52283.164.19.2 и 52283.164.19.3. Имот с проектен идентификатор 52283.164.19 попада в границите на имот с идентификатор 52283.164.4., като останалата част от имот с идентификатор 52283.164.4 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор 52283.164.20, и в него се отразяват останалите 22 бр. сгради. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено от компетентен орган при спазване на процедурата по чл. 52, ал. 1, т. 5 и чл. 53а ЗКИР. Установено е, че със заявление на П. В. П. е била поискана административна услуга по издаване на скица-проект за нанасяне на нов имот във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давностно владение. След представяне на вписания нотариален акт СГКК – Видин е извършила изменение на КККР, като е нанесен нов поземлен имот с идентификатор 52283.164.19 и построените в него сгради. Съдът е приел, че в производството по чл. 52 ЗКИР кадастралният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да разрешава спорове за собственост или да преценява материалноправната законосъобразност на представения нотариален акт. Според съда СГКК е длъжна да отрази данните от вписания нотариален акт в кадастралния регистър. Прието е още, че в случая не е приложим редът по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки, тъй като производството касае нанасяне на имот във връзка със снабдяване с нотариален акт по давностно владение, а не спор относно кадастрална грешка. Счел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително относно уведомяването на заинтересованите лица, тъй като СГКК е изпратила уведомления и е извършила публично обявяване по реда на АПК. Съдът е приел също, че при наличие на конкуриращи се титули за собственост административният орган е длъжен да впише всички лица и документи в кадастралния регистър съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, без да разрешава спора за собственост. Възникналият спор относно принадлежността на правото на собственост съдът е счел, че следва да бъде разрешен по общия исков ред от гражданския съд, а не в административното производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въз основа на тези съображения е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на подробен анализ на всички събрани доказателства е направил установявания относно правнозначимите факти, като е обосновал правилни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 01-452253/10.08.2023 г., подадено от П. В. П., е поискано издаване на скица проект за нанасяне на нов имот в кадастралната карта - имот с проектен идентификатор 52283.164.19, с площ от 1132 кв.м. и построените в този имот сгради с проектни идентификатори 52283.164.19.1, 52283.164.19.2 и 52283.164.19.3. Имот с проектен идентификатор 52283.164.19 попада в границите на имот с идентификатор 52283.164.4., като останалата част от имот с идентификатор 52283.164.4 се нанася в кадастралната карта като имот с идентификатор 52283.164.20, и в него се отразяват останалите 22 бр. сгради. Към заявлението са приложени проект за изменение на КККР и удостоверение от нотариус за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Впоследствие е представен нотариален акт № 159, том I, рег. № 304/30.01.2024 г., с който П. П. е признат за собственик по давностно владение на процесния имот и сградите в него. След постъпване на данните по вписания нотариален акт СГКК – Видин е извършила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е нанесен нов поземлен имот с идентификатор 52283.164.19, с площ от 1132 кв.м. и построените в този имот сгради с проектни идентификатори 52283.164.19.1, 52283.164.19.2 и 52283.164.19.3, попадащ в границите на съществуващия имот с идентификатор 52283.164.4, а останалата част е получила нов идентификатор 52283.164.20, и в него са отразени останалите 22 бр. сгради.. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект или схема-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение в случаите на снабдяване с констативен нотариален акт. По силата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР изменението се извършва след постъпване на данните от вписания акт по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР. В тези случаи, съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, изменение на КККР се извършва без издаване на изрична заповед. В случая административният орган е действал именно в тази нормативна хипотеза. След представяне на вписан нотариален акт за собственост, удостоверяващ придобиване по давност, за СГКК е възникнало задължение да отрази данните за имота и титуляра в кадастралния регистър. Органът не разполага с правомощие да извършва материалноправна проверка относно валидността и противопоставимостта на нотариалния акт, нито да разрешава спорове за собственост между лица, представящи конкуриращи се титули за права върху един и същи имот. Неоснователни са доводите на касаторите за нарушение на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че касаторите са били уведомени по реда на чл. 26 АПК. - Уведомлението е изпратено с писмо с обратна разписка до адрес: гр. София, [адрес], където са адресно регистрирани Й. Т. А. и С. Й. А., и до адрес гр. София, [улица], [адрес] за Н. Ж.. Уведомленията са изпратени с писмо с обратна разписка до адрес: гр. София, ж.к. ,Дружба 2“, [адрес], където са адресно регистрирани Й. Т. А. и С. Й. А., и до адрес гр. София, [улица], [адрес] за Н. Ж., а след неполучаването им е извършено публично обявяване чрез интернет страницата на АГКК и таблото в Центъра за обслужване на клиенти на СГКК - Видин. Дори да се приеме наличие на формални пропуски при уведомяването, те не са довели до ограничаване правото на защита на касаторите, които са упражнили своевременно правото си на съдебно оспорване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството по чл. 52 ЗКИР не се извършва преценка относно наличие на спор за материално право. Такава преценка е относима към производствата по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки, но не и към хипотезата на нанасяне на имот въз основа на вписан нотариален акт, издаден в процедура по придобиване по давност. Законосъобразен е и изводът, че при наличие на конкуриращи се титули за собственост административният орган е длъжен да впише всички лица и документи съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. От представената по делото справка от кадастралния регистър се установява, че впоследствие са били вписани както П. П., така и наследодателката на касаторката Ц. А. като носители на права върху процесния имот. Спорът относно действителното право на собственост следва да бъде разрешен по исков ред от гражданския съд, а не в административното производство по поддържане на кадастъра. В случай на постановено съдебно решение заинтересованите лица разполагат с възможността да поискат изменение на КККР по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно установена фактическа обстановка. Не са налице касационните основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците, съобразно направеното искане, се дължат разноски за касационната инстанция, както следва: на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Видин – сума в размер на 639,11 евро (шестстотин тридесет и девет евро и единадесет евроцента), представляваща платено адвокатско възнаграждение и на П. В. П. - сума в размер на 750 евро (седемстотин и петдесет евро), представляваща платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение