Решение № 9245 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2017 г.

Решение № 9245 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Началника на Районно управление Радомир против решение № 432/06.01.2017 г., постановено по адм. дело № 464/2016 г. по описа на Административен съд - П. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - С. С. С. от град Р. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед рег. № 328з-201/17.09.2016 г. на началника на Районно управление /РУ/ - Радомир, с която на С. С. С. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца", както и заповед № 328з-219/04.10.2016 г. на същия административен орган за отстраняване на непълноти и поправяне на фактическа грешка в първоначалната заповед. Установено е по делото, че С. С. е държавен служител, заемащ длъжността старши полицай в група "Охранителна полиция" към Районно управление /РУ/ - Радомир при Областна дирекция на МВР П. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 07.06.2016 г. за времето от 8.00 ч. до 20.00 ч. в качеството му на контролен орган, назначен в наряд на смесен автопатрул не е изготвил информационна карта на наряда съгласно чл. 35, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР - "неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители", за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - "небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед и "пропуски" в изучаването и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност е предвидено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. С последваща заповед № 328з-219/04.10.2016 г., издадена от същия административен орган са отстранени непълноти и поправена фактическа грешка в първоначалната заповед за налагане на дисциплинарното наказание. При така приетите за установени факти, АС П. е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорените пред пред него заповеди, като издадени от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство са заповед рег. № 328з-201/17.09.2016 г. на началника на Районно управление /РУ/ - Радомир, с която на С. С. С. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от шест месеца", както и заповед № 328з-219/04.10.2016 г. на същия административен орган за отстраняване на непълноти и поправяне на фактическа грешка в първоначалната заповед. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР - ръководител на структура по чл. 37 - началника на Районно управление Радомир, и в предвидената писмена форма. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. В конкретния случай Директорът на ОД на МВР - П. е изпратил справка с УРИ 313р-11772/19.08.2016 г. на началника на РУ - Радомир за вземане на решение относно дисциплинарната отговорност на С., поради което наказанието е наложено в законоустановените срокове. Държавният служител е дал писмени обяснения на 19.09.2016 г., които са приети от дисциплинарно - наказващия орган. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказанието. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Нарушенията на служебните си задължения, които са вменени на С. са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения и са подведени като такива по чл. 199, ал. 1, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на С. са посочени две основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност: по чл. чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР и по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР: " небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед", както и за "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", което нарушение е предвидено в т. 5 на цитираната по-горе разпоредба. Съобразно посочените изисквания обосновано първоинстанционният съд е счел, че при издаване на оспорената заповед не са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, както и тези по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗМВР. Нарушението, което е вменено на С. се изразява в неизготвяне на информационна карта на наряда съгласно чл. 35, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Цитираната норма предвижда, че резултатите от работата на нарядите и полицейските органи, изпълняващи ППД, се отчитат за всяка смяна, като сред формите за отчетност е и информационна карта за дейността на наряда (образец - приложение № 5)- чл. 33, ал. 2, т. 1 от Инструкцията. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, а именно, че информационната карта и докладът за проверени лица и превозни средства се изготвя от старшия на наряда, съставен от двама или повече полицейски органи. Безспорно е по делото, че в С. е назначен в наряд като смесен автопатрул и за старши наряда е определен мл. инспектор А. А. Следователно, при наличие на старши на наряда, той е длъжен да изготви информационната карта и доклада, като т. 1 на чл. 35 е неприложима в този случай и неправилно е посочена като правно основание на вмененото нарушение от ДНО. Поради това правилно АС е приел, че полицейския служител не е извършил посоченото нарушение, т ъй като той не и имал задължение по цитираната норма на Инструкцията. Обосновани са и правните изводи на първоинстанционния съд досежно наличие на неяснота относно квалификацията на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" е наложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, която норма съдържа няколко хипотези: 1. небрежност в служебната дейност, 2. забавено или 3. лошо изпълнение на заповед. В заповедта липсва мотивировка и конкретика дали възприетото като дисциплинарно нарушение действие е в следствие на проявена небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. Изброените възможности в т. 3 на ал. 1 на чл. 199 от ЗМВР изискват да се прецизира и посочи конкретно в случая за какво става въпрос за небрежност в служебната дейност или се касае за забавено или лошо изпълнение на заповед. Такава информация не се съдържа в оспорваната заповед, нито фигурира и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Касационната инстанция намира за правилни и съображенията на АС за нарушаване от дисциплинарно наказващия орган на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същата формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наказанието "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца е определено в максималния размер по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР, при липса на мотиви за цялостното поведение на държавния служител, въпреки че същият неколкократно е награждаван. Настоящият състав счита също така за обосновани и правните изводи за незаконосъобразност на заповед № 328з-219/04.10.2016 г., в която АНО е посочил, че цели отстраняване на непълноти и поправяне на фактическа грешка в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Разпоредбите на чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК визират правомощия на административният орган да допълни издаден от него административен акт преди изтичане на срока за обжалването му, да поправи допуснати очевидни фактически грешки и след изтичане на срока за обжалването му, както и да изясни действителното му съдържание чрез тълкуване. Правната възможност за отстраняване на непълноти в административния акт е регламентирана в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК, и принадлежи единствено на административния орган, но не и на заинтересованите страни. Органът, издал акта, може по своя инициатива да отстрани непълнотите в него, но това може да стори само в срока за обжалване на акта. Отстраняване на непълноти в административния акт /или допълване/ е налице, когато при издаване на административния акт административният орган не се е произнесъл по целия предмет на административното производство. Втората правна възможност, предвидена в чл. 62, ал. 2 от АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай. В заповед № 328з-219/04.10.2016 г. са посочени и двете правни възможности, който имат различни предпоставки, ред срокове за извършване на процесуалните действия по тях. Административният орган не е изложил мотиви коя от двете хипотези прилага и това е основание за незаконосъобразност на посочената заповед. Промяната в текстовете на първоначалната и последващата заповед се изразява само в изразите: в първоначалната заповед - "за извършено в състава на автопатрул на 07.06.2016 г. нарушение на служебната дисциплина", а във втората заповед "за извършено на 07.06.2016 г. нарушение на служебната дисциплина". Тази формулировка не покрива нито една от хипотезите на чл. 62 от АПК, и по същество представлява изменение на фактическата обстановка, посочена като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. В този смисъл са и изводите на АС, според който промяната на фактическата обстановка, и отписване и дописване на факти довели до постановяване на първоначалната заповед не могат да бъдат извършени по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. В конкретния случай, в цялата дисциплинарна преписка се сочи, че жалбоподателя, "в състава на автопатрул е извършил нарушение" и едва след като е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и след като е постъпила жалбата, в която е акцентирано именно на тези факти е пристъпено към коригиране на фактите и е дописано "приемането на писмените обяснения". Предвид на горното правилно АС е приел, че така постановеното допълване на основния административен акт със заповед № 328з-219/04.10.2016 г., не съответства на предвидените в чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК хипотези, при които един вече издаден административен акт може да бъде поправен. В случая не се касае за отстраняване на допуснати непълноти в акта, нито за отстраняване на фактическа грешка, а до промяна на вече формираната воля на дисциплинарно наказващия орган чрез промяна във фактическата обстановка. При липса на основанията по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чрез промяна на издадената вече заповед в едно неотносимо производство е постановен акт, подлежащ на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение