Решение № 600 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5188/2008 г.

Решение № 600 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5188/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Д. М. Ж. от гр. Б. и З. М. Д. от с. гр. за отмяна на влязло в сила решение № 324/31.03.2005 г. по гр. дело № 2479/2002 г. на Бургаския районен съд. Молителките твърдят, че след влизане в сила на решението са открили ново доказателство - нот. акт № 17/1921 г., относно притежаваното право на собственост на лицето К. Ян. Г., върху процесните 90/289 ид. части от парцел **** в кв. 30 по действащия ЗРП на гр. С., целият с площ 289 кв. м. В подкрепа на изискванията на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, относно спазения тримесечен срок от снабдяването с доказателството, представят констативен протокол № 156 на нотариус К. Б., удостоверение № 12859/17.10.2008 г. на А. по вписванията "С", гр. Б. и уведомление от 17.04.2008 г. на РС- Б. Ответниците по молбата за отмяна Х. С. М., от гр. С. и М. М. М. от гр. Б. изразяват становище за нейната евентуална недопустимост, както и за нейната неоснователност, затова молят да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, съгласно изискванията на чл. 306 ГПК, във вр. с чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд счита, че молбата за отмяна е постъпила в срока, регламентиран от процесуалната норма на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, защото молителите са узнали на 08.10.2008 г. за съществуващия нотариален акт от други наследници на общия наследодател Я, а именно от П. Б. и С. К., които били наследници на неговата дъщеря Х. Я. Д., но не са участвали в приключилия спор за собственост с влязлото в сила решение, видно от констативен протокол № 156 от същата дата. Молбата за отмяна е постъпила в изискуемия се тримесечен срок от снабдяването с новото доказателство, поради което е допусната за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2009 г., по съществото на заявеното отменително основание, по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационният съд споделя извода на молителките, че представеният с молбата за отмяна нот. акт № 17/1921 г. е ново писмено доказателство, което не е могло да им бъде известно по делото, но същото няма съществено значение за спора, защото с него не се установява идентичност на имота, посочен в нотариалния акт, като част от процесния, представляващ парцел **** кв. 30 по действащия ЗРП на гр. С.. И това е така, защото имотът, съгласно приложения нотариален акт се идентифицира, като един склад с дюкян в гр. С., на улица "С" от 85 кв. м. застроено и 55 кв. м. незастроено място, при съседи: Д. Т. К., Д. Ем. М., Х. С. и път, придобито от К. Г., по обстоятелствена проверка към 1921 г. Няколко години по-късно, през 1927 г. "кандидат-емигранта" Д. К. е декларирал имоти, между които и този, находящ се на ул. "С" № 55, целият от 186 кв. м., застроено и незастроено място, при съседи, между които не е посочено името на К. Г. Обстоятелството е от значение за идентифициране на двата имота, като съседни, защото в имота, бивша собственост на "кандидат-емигранта" Д. К. е въведен във владение бежанеца К. М., видно от приложената по делото и обсъдена от съдилищата декларация от 31.07.1931 г., към който момент имотът е бил вече със статут на "урегулирано емигрантско място от 232 кв. м. при граници: Кочо Т., Д. Е. М. и улица". При отсъствие на доказателства по делото, че към 1931 г. урегулираното емигрантско място е граничило с имота, описан в нот. акт № 17/1921 г., собственост на К. Г., когато е извършено разпореждането с държавния имот, по силата на одобрената през 1928 г. спогодба в Ж. на 09.12.1927 г. между българския и гръцкия министър на финансите за уреждане на задълженията между Б, произходящи от прилагането на конвенцията от 27.11.1919 г. за свободата на емиграцията на малцинствата /ДВ, бр. 23/1928 г./, имотът, описан в нот. акт № 17/1921 г. не е отразен в първия кадастрален план на гр. С. от 1911 г. и съгласно разписния лист към него има отразено записване за имот с пл. № 3* първоначално на името на Я. Г., зачеркнато и записано името на К. М. /въведения във владение бежанец/, зачеркнато и записано името на придобилия от него М. Н. М. /наследодател на ответниците/ въз основа на нот. акт № 23/1949 г. не може да се идентифицира като част от процесния имот. По изложените съображения касационният съд счете, че новооткритото доказателство - нот. акт № 17/1921 г. не е от съществено значение за делото, защото дори, като индиция не може да обоснове изводи за идентичност на имота с претендирания от молителите, като 90/289 ид. части от парцел **** в кв. 30 по действащия ЗРП на гр. С., целият с площ 289 кв. м., затова молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, ВКС на РБ, II-ро г. о.