Решение № 2890 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2008 г.

Решение № 2890 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), чрез юрк. София Пламенова Петкова, срещу решение № 444 от 06 юни 2008 година, постановено по адм. д. № 761/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-14-418/19 ноември 2007 година на началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Здравно строителство" ООД - София, чрез пълномощника адв. Кольо Божков, намира касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в представения по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град "Здравно строителство" ООД - София е оспорило заповед № РД-14-418/19 ноември 2007 година на началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Офис", изпълнен в УПИ I-за медицинска академия и ВВМИ, кв. 387 по плана на м. "Бул. България-I част", гр. София. Съдът е приел, че след издаването на заповедта са настъпили нови факти от значение за делото и че към момента на приключване на устните състезания установения незаконен строеж не съществува. Поради това е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на вещото лице е установено, че с два констативни акта е установено извършено от "Здравно строителство" ООД незаконно строителство, изразяващо се във вътрешно преустройство на съществуваща сграда - негова собственост. Установено е също така, че към датата на повторно извършена от органите на ДНСК проверка преди издаването на оспорената заповед е започнало премахването на незаконно извършеното преграждане и промяна на предназначението на съществуващата сграда, а към датата на приключване на устните състезания по делото незаконното строителство е изцяло премахнато. При тези данни изводът на административния съд, че оспорената заповед е без предмет, което обстоятелство е основание за отмяната й, е законосъобразен. Заповедта на началника на ДНСК касае единствено вътрешното преустройство на сградата, а то е премахнато. Неоснователно е възражението на касатора относно извършването на промени в конструкцията на сградата, които не са били възстановени. Такива промени не са посочени в оспорената заповед, а нови обстоятелства - различни от тези в административния акт, не могат да бъдат разглеждани. Второто възражение на касатора е относно това, че материалната законосъобразност на оспорения акт следва да се преценява към датата на издаването му. По принцип това е така. В случая обаче следва да се има предвид и факта, че към тази дата вече е било започнато премахването на преградните стени и изградения санитарен възел, което изрично е отразено в съставения на 16 октомври 2007 година констативен протокол. Неоснователно е и възражението, визирано в касационната жалба, относно премахването на цялата сграда като противоречаща на ПУП. Съгласно оспорената заповед на началника на ДНСК незаконният стоеж е не сградата като такава, а извършеното в нея вътрешно преустройство посредством преграждането на помещението на отделни стаи и изграждането на санитарен възел. Това вътрешно преустройство не е предмет на ПУП, поради което - както е правилно е приел и първоинстанционния съд, не може и да му противоречи. Не е налице соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че като страни по делото не са били конституирани собствениците на имота, върху който е построена сградата. Производството по издаването и съответно по оспорването на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се развива само между административния орган, издал акта и неговия адресат. Освен това собствениците на имота - неправилно посочени от касатора, не са участвали и в административното производство. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане ще следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника в касационното производство направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,