Решение № 15173 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2014 г.

Решение № 15173 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Жаклин-Луиза Надежда Иванова от гр. Сливен против решение № 37 от 15.04.2014 г. по адм. дело № 46 по описа за 2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 14156 от 28.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен за отказ за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 8в и чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е заповед № 14156 от 28.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, с която на Жаклин-Луиза Надежда Иванова от гр. Сливен е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД с мотиви за пропускане на срока по чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Решението на Административен съд - Сливен, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във вр. с чл. 12, т. 7 от същия закон. В шестмесечния погасителен срок, считано от датата 5.01.2013 г. на раждане на детето съгласно чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, майката не е придобила и не е заявила вземане за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година. Производството пред административния орган е образувано на 15.10.2013 г. след записването на майката за студентка, което е станало на 10.10.2013 г. след изтичане на шестмесечния срок, считан от 5.01.2013 г. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година възниква за майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение. Помощта се предоставя независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. В разглеждания случай е установено, че към датата на раждане на детето 5.01.2013 г. жалбоподателката не е била майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение. Тя не е придобила това качество и в срока от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД. Правопораждащият факт е раждането на детето, а субекти на правото са майки, които са студентки в редовна форма на обучение. Целта на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е да се подпомогнат финансово студентките, които не могат да работят, защото учат в редовна форма на обучение във висше учебно заведение и през същото време са родили и отглеждат дете под едногодишна възраст. В същия смисъл е и подзаконовата разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), съгласно която правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 от майка студентка в редовна форма на обучение възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. Записването на майката за студентка в редовна форма на обучение след навършване на шестмесечна възраст на детото е извън хипотезиса на чл. 8в от ЗСПД и не е правопораждащ юридически факт. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,