Решение № 50026 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2022 г.

Решение № 50026 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 50908 от 6.12.2022 г. по касационната жалба на "Летище София" ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителният директор Д., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 411 от 2.03.2022 г. по в. гр. д. № 12966/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20161633 от 22.07.2021 г., поправено с решение № 20184798 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 7769/2021 г. на Районен съд София, като са уважени предявените от Н. С. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и е отменена заповед № ДП 29 от 8.01.2021 г., възстановен е на заеманата длъжност "Сътрудник охрана"в отдел "Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж" и ответника е осъден да му заплати сумата от 6 959. 70 лв., обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода 13.01.2021 г. - 9.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 8.02.2021 г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпроси, свързани със съдържанието на релевантната преценка при определяне на едно нарушение на трудовата дисциплина като "тежко", по смисъла на закона и по-специално за значението, което следва да се отдаде на вида и характера на допуснатото неизпълнение на трудово задължение, на продължителността във времето на неговото извършване и за необходимостта от изследване - дали това нарушение е възможно да създаде опасност за значителни неблагоприятни последици за работодателя, независимо от неговата продължителност и за значението на обстоятелството дали допуснатото нарушение касае изпълнение на задължения, свързани с опазване на обществената сигурност, на живота и здравето на множество хора или на сериозни материални блага? В проведеното открито съдебно заседание, страните се представляват. Процесуалният представител на касатора желае обжалвания въззивен акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски в общ размер от 3 805 лв. по списък, който представя. Прави възражение за прекомерност на направените от насрещната страна разноски. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, а въззивня акт – за правилен. Също претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 3 000 лв., съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на направените от касатора разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице установена съдебна практика /например решения по гр. д. № 5735/2014 г. на ІV г. о., гр. д. № 5348/2014 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 564/2011 г. на ІV г. о., гр. д. № 605/2011 г. на ІІІ г. о. и гр. д. № 1102/2012 г. на ІV г. о., гр. д. № 116/2022 г. на ІІІ г. о., която се споделя от настоящия състав/, приемаща че преценката за съответствието на установеното като извършено нарушение с тежестта на наложеното наказание е конкретна за всеки отделен случай и зависи от установените по делото релевантни факти и обстоятелства. От значение могат да бъдат: характерът на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Определящи могат да са и значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните да настъпят неблагоприятни последици за работодателя или за неограничен кръг от правни субекти. Съобразяват се и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението и теоретичната възможност конкретното неизпълнение на трудови задължения да засегне живота и здравето на множество хора или да причини сериозни материални блага. В конкретният случай е било безспорно, че ищецът е заемал длъжността "сътрудник охрана", въз основа на сключен на 6.12.2016 г. трудов договор. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 4 от 8.01.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка с издадена заповед № ДП-26 от същата дата, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Наказанието е наложено за това, че на 17.08.2020 г., около 9. 10ч., при преминаване през "пункта за проверка на преминаващите пътници Терминал 1", директорът на дирекция "Сигурност" е установил, че "служителят Г. е използвал личния си мобилен телефон на работното си място", с което действие е нарушил забраната, установена в т. 2 от Разпореждане № 8/17.03.2015 г. на директора на дирекция "Сигурност" – да не носи и да не използва по време на дежурство лични персонални, компютърни и други електронни устройства. Мотивите, които работодателят е изложил, за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са следните: наблюдавайки телефона си, вместо рентгеновите изображения на преминаващите багажи, Г. "не е проявил необходимата концентрация, с което е създал предпоставки за сериозни пропуски и тежки последствия за националната сигурност и живота и здравето на хората и въздухоплавателните средства". Работодателят не е кредитирал дадените – в изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, писмени обяснения на служителя, съгласно които той не е провеждал телефонен разговор, а е погледал в телефона си за да се ориентира за часа, пред вид необходимост от приемане на лекарства, защото установената забрана не е само за ползване на електронни устройства, а въобще за носенето им на работното място. С поведението си, работодателят е приел, че служителят е допуснал неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законни нареждания на работодателя, като е нарушил и разпоредбите на чл. 54, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред, с които е бил запознат срещу подпис. Съобразил е и че на служителя вече е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" със заповед № 3 от 6.04.2020 г. за установено "арогантно и недобросъвестно" поведение при изпълнение на трудовите задължения. Н. Г. е оспорил законността на уволнението си със следните доводи: 1. Неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, 2. Липса на конкретизация в какво се изразява неправомерното му поведение, съобразно текстовете на КТ, 3. Незаконосъобразност на Разпореждане № 8/17.03.2015 г. на директора на дирекция "Сигурност" поради липса на компетентност за издаването му и противоречие със закона на издадената забрана за носене и употреба на електронни устройства, 4. Липса на създадени предпоставки за "сериозни пропуски и тежки последствия за националната сигурност и живота и здравето на хората и въздухоплавателните средства", 5. Липса на допуснато нарушение и 6. липса на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото наказание и несъразмерност на същото с извършеното. Съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че към датата на нарушението ищецът е страдал от кардиологично заболяване, за което му е предписано лечение с лекарство, което се взема под точен час. Безспорно е установено, че към датата на нарушението, поради продължително отсъствие по болест ищецът е бил с отнета парола за работа с рентген, т. е. не е следвало да следи рентгеновите изображения на преминаващите багажи, а е бил на друга позиция. Приети са гласни докзателства – показания на свидетеля С., колега на ищеца, който потвърждава, че на посочената датата Г. е бил на работното си място с мобилен телефон и е използвал същия като е "погледнал в телефона" "за кратко време", което впоследствие уточнява че е "пет секунди". Установява, че по това време на пункта са били "около 10 човека" и са извършвали проверки само на "служители, които имат основания за достъп". Не е имало опашка пред рентгена и една част от служителите /включително и Г., който е седял до рентгена/ са си "почивали". Свидетелят заявява, че "конкретно този ден" не е видял Г. да взима лекарства. Според него "към онзи момент, когато Н. беше с телефон", не е имало забрана за използване на телефони и всички служители са носили такива "в джоба на униформата". Винаги е имало забрана – при изпълнение на служебните си задължения - да се използват електронни устройства. Вторият разпитан свидетел – Т., който е заемал длъжността "старши сътрудник охрана" на Летище София, но не е бил на работа на 17.08.2020 г., установява че пунктът, на който е работил ищеца е "с 24 часов работен режим" и през него по всяко време може да премине "или пътник, или служител, или екипаж". Проверяват се всички служители, включително и пилотите. Свидетелят установява, че на пункта "има часовник", поставен "на стената и със сигурност" го сверяват. Заявява, че от Г. е имало "всякакви оплаквания" за това, че се държи подигравателно към колеги и "като цяло е несериозен към самата трудова дисциплина". Въззивният съд е приел за неоснователни направените възражения за неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, за липса на конкретизация на нарушенията и за липса на компетентност за издаване на разпореждане № 8. Посочил е, че нарушението, за което е наложено наказанието е извършено на 17.08.2020 г., заповедта за уволнение е връчена на 12.01.2021 г., но от този период, с продължителност от 134 дни следва да се извадят 97 дни, /от 16.09.2020 г. до 6.01.2021 г. / през които ищецът е бил отпуск поради временна нетрудоспособност. Изчислен по този начин, срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. Заповедта е мотивирана, защото ясно и точно е описано нарушението, при това по начин, позволяващ на ищеца да го разбере и да организира защитата си, като са посочени и разпоредбите, които работодателят счита, че са били нарушени и въз основа на които намира извършеното нарушение на трудовата дисциплина за тежко, по смисъла на закона. Въззивният съд е приел за безспорно установено допускането от страна на ищеца на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 17.08.2020 г., около 9. 10ч., по време на дежурството си, на пункта за проверка на сигурност на заминаващите пътници на Терминал 1, той е носел личния си мобилен телефон и го е погледнал за период от около 5 секунди. Разпореждане № 8/17.03.2015 г. на директора на дирекция "Сигурност" е издадено въз основа на предоставена му, по силата на чл. 51 от Правилника за вътрешния трудов ред, компетентност да "организира, ръководи и контролира работата на служителите в дирекцията", включително и да им "възлага допълнителни задачи и да изисква изпълнението им". Безспорно е установено, че ищецът е бил запознат с така установената забрана. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищецът на посочената дата, час и място да е ползвал телефона си по предназначение /за телекомуникационни и интернет услуги/, защото той само го е погледнал "за проверка на часа". Това е отнело секунди и "само по себе си не е от естество да създаде предпоставки за пропуски в работата". Изводът му е, че се касе за частично нарушение на забрана, установена в т. 2 от Разпореждане № 8, като носенето на телефон не може да се определи като "тежко" нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият съдебен състав намира тези изводи на въззивния съд за неправилни. Установената по надлежния ред, към релевантния момент /17.08.2020 г. / забрана с т. 2 от Разпореждане № 8/17.03.2015 г. на директора на дирекция "Сигурност", е за "носене и използване по време на дежурство на лични персонални компютри и други електронни уреди". Същата се различава от по-късно установената с разпореждане № 2 от 20.08.2020 г. забрана, която визира само използването им. Обстоятелството, че установената забрана е за носене и за използване, означава – от една страна, че двете действия не могат да бъдат разграничени, доколкото самото установяване на носене на подобно устройство вече нарушава установената забрана и от друга, защото в заповедта не е направено разграничение на видовете използване, което означава, че се визира всяко използване на вече донесеното от лицето устройство. В този смисъл неправилно е направеното от въззивния съд разграничение между използване на личния мобилен телефон за поглеждане за период от около 5 секунди и за телекомуникационни или интернет услуги, което изисква по-дълъг период от време. Така допуснатото нарушение на установеното правило за поведение покрива посочените в заповедта за уволнение състави на нарушение както по чл. 187, т. 3 КТ, така и по чл. 187, т. 7 и т. 10 КТ, във връзка с чл. 126, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 КТ. Имайки пред вид отговора на дадения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема, че така извършеното нарушение е "тежко" по смисъла на чл. 189 КТ и същото е достатъчно да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение. Мотивите за това са следните: Съгласно цитираната норма на чл. 189 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание, съдът следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя. В случая релевантните обстоятелствата са както следва: Н. Г. е извършил нарушението на 17.08.2020 г., около 9. 10ч., по време на негово дежурство, изпълнявано на пункт, предназначен да осъществява проверка и контрол за сигурност на един от двата налични за столицата терминали /Терминал 1/. Касае се за пункт с 24 часов работен режим, през който по всяко време е възможно да премине заминаващ пътник, служител или екипаж. Целта на проверката е да се предотврати каквато и да е било опасност, която може да застраши сигурността в гражданското въздухоплаване. Изпълняваната от ищеца дейност по контрол е от изключително значение за живота и здравето на множество хора /не само на преминаващите през пункта/, изисква максимална концентрация, внимание и стриктно съобразяване с установените правила, за да се избегне какъвто и да е риск от причиняване на сериозни материални блага или засягане на живота и здравето на гражданите. В този смисъл, установената в тежест на служителите забрана да "носят и използват по време на дежурство на лични персонални компютри и други електронни уреди" е установена в интерес на работата и обществото и цели да гарантира сигурността на неопределен брой правни субекти. Затова нарушаването й не може да се тълкува в интерес на служителя. Обратно, следва да се преценява във връзка с възможните неблагоприятни последици /без значение дали те реално са настъпили или не/, с възможността извършването на нарушението да бъде избегнато от нарушителя и с неговото отношение към извършеното. В случая, Н. Г. е дал обяснения само защо е използвал, но не и защо е носел мобилния си телефон. Той е знаел за установената забрана, която е от 2015 г., а той е започнал работа през 2016 г., т. е. касае се съществуваща от първия му работен ден забрана. Въпреки това е носел телефона си в джоба на униформата /При подготовката си за поемане на дежурството и при обличане на униформата е имал възможност да го остави, но съзнателно го е взел, презумирайки възможността за ползването му/. Посочената от него причина - да се ориентира за часа, пред вид необходимост от приемане на лекарства, не може да оправдае поведението му, защото с гласни доказателства /показанията на свидетеля Т. / е установено, че на пункта има часовник, който стои на стената /т. е. е видим от всички/ и се сверява редовно, т. е. Н. Г. е можел да го използва, за да се ориентира за часа. Тезата на ищеца се оборва и от показанията на другият разпитан свидетел, който е присъствал по време на извършване на нарушението, който заявява, че не го е видял да приема лекарства. В този смисъл, прието за безспорно установено по делото обстоятелство, че страда от кардиологично заболяване, изискващо медикаментозно лечение, не обяснява необходимостта именно в 9. 10ч. той да използва носеното от него устройство. Следователно за служителя е съществувала възможност да избегне извършването на нарушението, но не го е направил, което допълнително отежнява оценката на поведението му. За изискуемата се съгласно чл. 189 КТ преценка на поведението на служителя са от значение и следните две безспорно установени обстоятелства: 1. че четири месеца по-рано, му е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" със заповед № 3 от 6.04.2020 г. за проявено "арогантно и недобросъвестно" поведение при изпълнение на трудовите задължения и 2. Обстоятелството, установено с показанията на свидетеля Т., че срещу Г. е имало "всякакви оплаквания" за това, че се държи подигравателно към колеги и "като цяло е несериозен към самата трудова дисциплина". Изложеното е достатъчно да мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че наложеното наказание е съответно на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, поради което обжалваната заповед е законосъобразна. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски, които са в размер на 3 805 лв., от които 205 лв., заплатена държавна такса и 3 600 лв., адвокатско възнаграждание, реалното заплащане на които е установено с договор, представена фактура № 125 от 8.12.2022 г. и платежно нареждане. Ответната страна е направила възражение за прекомерност. Същото следва да бъде уважено пред вид характера на спора и неговата средна фактическа и правна сложност, поради което дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се намали до 2 400 лв. /при минимално адвокатско възнаграждение от 1 710 лв. / Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение