Решение № 2983 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 789/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационна жалба е на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Д. Петрова. Жалбата е срещу решение 9122 от 18.06.2024г., постановено по адм. дело 3120/2024г. от Административен съд София - град. С него по жалба на Напоителни системи ЕАД е отменено решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция от 07.12.2023г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, за обособена позиция 15, с което на Напоителни системи ЕАД е определена финансова корекция в размер на 5 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 6301454,78лв. без ДДС. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, в което да бъде оставено в сила решението за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение пред Върховния административен съд, претендирани от насрещната страна. Ответникът Напоителни системи ЕАД, с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат С. Бaнчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Частната жалба е на Напоителни системи ЕАД. Подадена е чрез адвокат Г. Гълъбова и е против определение 17748 от 24.092024г. по същото адм. дело 3120/2024г. на Административен съд София - град. С него на основание чл.248, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е отхвърлено искането на Напоителни системи ЕАД за изменение на решение 9122 от 18.06.2024г. по адм. дело 3120/2024г. на АССГ, в частта за разноските. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго определение, с което разноските на Напоителни системи ЕАД да бъдат присъдени в пълен размер. Ответникът по частната жалба - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Д. Петрова, с депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Относно частната жалба, не излага съображения. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Напоителни системи ЕАД против решение 03-РД/5877 от 07.12.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него по т.І е съгласувана частично проведената на основание чл.73, ал.1 от ЗОП обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнители за извършване на строително - монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения собственост на Напоителни системи ЕАД, по подмярка 4.3 Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура от мярка 4. Инвестиции в материални активи по ПРСР 2014-2020 г. в частта й за обособена позиция 15 с избран изпълнител Елит Строителна компания ЕООД, по административен договор РД 50-239 от 24.11.2023 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между министерство на земеделието и храните, ДФЗ- РА, и Напоителни системи ЕАД. По т.II на основание чл.3, ал.2, предложение второ от за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата) е определена финансова корекция в размер на 5 % (пет на сто) от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 6301454,78лв. без ДДС, за нарушение на изискванията на чл.70, ал.7, във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП, изразяващо се в използване на методика за оценка на офертите, която дава прекомерна свобода на комисията при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм, което попада в обхвата на т.1 б.,,б Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или - условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците на Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Решението е издадено на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и чл. 2, ал. 1 от Наредбата. С обжалваното решение 9122 от 18.06.2024г. по адм. дело 3120/2024г. Административен съд София - град е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на нередността, за която на Напоителни системи ЕАД се налага финансова корекция, следва да бъде доказан и обоснован от административния орган, в проведеното административно производство, по определяне и налагане на финансовата корекция. Достигнал е до извод, че липсва несъответствие със законовите изисквания на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОП, доколкото не липсва яснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, както и по какви обективни критерии ще се извърши оценка на надграждането на офертата. Според първоинстанционния съд първото надграждащо условие - наличието на определени ключови моменти, е допълнителна гаранция за възложителя, че участникът е подготвен за нейното ефективно изпълнение, осигурявайки необходимите материално - технически и човешки ресурси, както и експертен персонал с ясно дефинирани задължения и отговорности по отношение на всяка задача, формираща предмета на поръчката, както и относно организиране на работата по осигуряване на ресурсите. По отношение на второто надграждащо условие - дали съответният участник предвижда мерки за вътрешен контрол или не предвижда такива, както и в какво се изразяват тези мерки, съдът е приел, че възложителят ясно и точно е определил какви са мерките, които имат отношение към това надграждащо условие. При анализа на третото надграждащо условие, е приел, че не е налице припокриване с минималните изисквания и в частност с това по т.4 от Таблица 1, защото допълнителните мерки се отличават от общите (базово идентифицираните от възложителя като минимално необходими) с това, че трябва да са различни от тях, т.е. не трябва да ги повтарят. Административният съд е направил извод, че надграждащите условия са описани по начин, по който обективно да бъдат присъдени точки по всеки от тях, както и, че не е налице ограничаване на достъпа на участниците в конкретната процедура, което се потвърждава и от посочения от жалбоподателя голям брой подадени оферти за участие. Изложеното е мотивирало Административен съд София град да постанови оспорения правен резултат. Обжалваното решението е правилно. Обосновани се явяват изводите на съда, че не е налице описаното в административния акт нарушение на чл.70, ал.7, във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, изразяващо се в използване на методика за оценка на офертите, която дава прекомерна свобода на комисията при присъждането на точки и създава предпоставки за субективизъм. Спорната методика (чието съдържание е описано подробно, както от административния орган, така и от административния съд, и не е необходимо да се повтаря и в настоящето изложения) за комплексна оценка отговаря на изискванията на чл.70, ал.7 от ЗОП, доколкото всеки от надграждащите елементи е свързан с предмета на поръчката и има отношение към качеството на крайните резултати. Не е налице неяснота в механизма на оценяване, която да създава предпоставки за субективизъм в оценителния процес и да има разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че в процесната методика надграждащите условия са описани по начин, който позволява обективно да бъдат присъдени точки за всяко от тях и който осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, по които ще се определя оценката по всеки показател. По съществото си тези съображения преповтарят изложените в решението за определяне на финансова корекция мотиви, въз основа на които е прието, че е налице нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП. Неоснователно с касационната жалба се твърди, че използваните от възложителя понятия с общо съдържание дават възможност за различно интерпретиране от оценителната комисия. В конкретната хипотеза предвиденият в методиката подпоказател ТПп Подход за изпълнение на предмета на поръчката с максимален брой точки 40, представлява качествен показател, който е количествено неопределим. Поради това той следва да отговаря на поставеното от чл.70, ал.7, т.3, б. б от ЗОП условие в методиката да се посочи начинът за неговото оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Същевременно този показател следва да отговаря и на изискванията на чл.70, ал.5 от ЗОП - да е свързан с предмета на поръчката; да не дава неограничена свобода на избор и да гарантира реална конкуренция. В случая това е сторено. В методиката са определени стойностите на техническия показател в цифри; посочен е и начинът за тяхното изчисляване от помощния орган на възложителя с конкретна стойност при присъждането на съответния брой точки. Както правилно е приел административният съд, разписаното от възложителя съдържание на методиката, е конкретно и не дава на оценителната комисия неограничена свобода да преценява наличието, съответно - липсата на надграждащите елементи от техническите предложения на участниците. В методиката са заложени ясни правила, чрез които се гарантира предвидимост и прозрачност на класирането и обективност при избора на изпълнител. Процесната методиката за оценка дава яснота за потенциалните участници в процедурата и гарантира осигуряването на реална конкуренция, каквото е изискването на чл.2, ал.2 от ЗОП. В случая възложителят, наред с базовите минимални изисквания за изпълнение на предмета на поръчката, е определил и три надграждащи условия, като е дал конкретни насоки какво следва да съдържа всяко едно от тях, при което стопанските субекти са свободни в преценката си какви конкретни мерки да посочат. Разработването на надграждащите условия цели да гарантира изпълнение над минимално предвиденото в базовите изисквания. По отношение на конкретните формулировки на надграждащите обстоятелства, настоящият съдебен състав счита за правилни изводите на съда, че липсва неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки. Всички надграждащи обстоятелства са описани по разбираем начин, който дава възможност за обективно присъждане на точки по всеки от тях. Следва да се отбележи, че изборът на критерия за възлагане, който ще се използва в конкретната обществена поръчка, е в пределите на оперативната самостоятелност на възложителя. В случая, при избран критерий оптимално съотношение качество/цена възложителят е спазил изискванията на ЗОП относно оценяването по въведените от него качествени показатели. Поради това липсва нарушение както на чл.70, ал.7 от ЗОП, така и на общата забрана по чл.2, ал.2 от ЗОП. В тази връзка обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение 17748 от 24.09.2024г., постановено по адм. дело 3120/2024г. на Административен съд София град, в производство по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е отхвърлено искането на Напоителни системи ЕАД за изменение на решение 9122 от 18.06.2024г. по същото дело, в частта за разноските. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не е налице основание да измени решението си в частта за разноските, като присъди на Напоителни системи ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер 20 760 лв. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение, което ответната страна следва да възмезди на оспорващия, е необоснован. Определеният размер от 2760 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на действията, осъществени от процесуалния представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Действително съгласно решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, посочените в Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа), в съдържанието й към момента на постановяване на обжалваното определение, преди изменението с ДВ бр.14 от 2025г., минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът е намалил възнаграждението от 20760 лева на 2760 лева преценявайки фактическата и правна сложност на делото. Касационната инстанция намира, че определеният от съда размер, представляващ 13% от заплатения от страната адвокатски хонорар, е твърде нисък. Действително, осъществените от процесуалните представители действия по защита на клиента им не са със сериозен обем, а макар и да се касае за оспорване на решение за определяне на финансова корекция, спорът не е с особено висока фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че корекцията е определена за една нередност, а по този вид дела е налична и обилна съдебна практика. При това следва да се прецени също, че уговореният и заплатен от страната хонорар от 17300 лева без ДДС (20760 лева с ДДС), не надвишава с много минималното възнаграждение, определено по чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 касационната инстанция намира, че съответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение се явява размер от 4000 лева, а не определеният от 2760 лева. Към разноските за адвокатското възнаграждение следва да се добавят и разноските за заплатена държавна такса в размер на 1700лв. Така общият размер на дължимите разноски е 5700лв. Изложеното налага отмяната на обжалваното определение, постановено в производство по чл.248 от ГПК, и разрешаване на спора с присъждането на разноски в общ размер на 5700лв. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е неоснователна. На основание чл.143, ал.3 от АПК, касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящата съдебна инстанция разноски. Претендирана е сума в размер на 20 760 лв. Предвид направеното възражение за нейната прекомерност, настоящият съдебен състав, като съобрази мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С-438/2022г., и възможността съдът да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от Наредба 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ бр.14 от 2025г.), с оглед на фактическата и правна сложност на делото, счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 4000 лв. При определяне на този размер съдът съобрази изложените по-горе съображения относно фактическата и правна сложност на настоящия спор, както и обема на процесуалните действия, извършени от процесуалните представители на ответника в хода на касационното производство. При частична основателност на частната жалба страните не си дължат разноски по това производство. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.236 и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,