Решение № 3873 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2017 г.

Решение № 3873 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. с." АД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Шилев, против решение № 1180 от 30.06.2017 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 1476 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415006847-н091-001/8.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 322/25.5.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от "Д. е. к." ЕООД, игнорирайки приложените по делото доказателства - фактури, аналитични записвания, приемо-предавателни протоколи, договор за доставка на стоки от 9.02.2015 г. В подкрепа на тезата си за реално осъществени доставки касаторът се позовава на заключението по ССчЕ. Намира за необоснован изводът на съда за отказ на ДК с аргумент, че прекия и предходните доставчици не са представили изисканите от тях документи относно наличието на кадрови и технически потенциал и относно произхода на стоките. Позовава се на практика на СЕС по дела С -18/2013, дело С-324/11, според която трябва да бъде доказана данъчна измама във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. В случая липсва установена данъчна измама, такива пропуски не могат да бъдат основание за непризнаване право на ДК. Моли за отмяна на решението с присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 28.02.2018 г. юрк. Коева - Димитрова е депозирала молба, в която заявява, че не възразява да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба, сочи доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на спора пред АДмС-П. е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16002415006847-н091-001/8.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 322/25.5.2016 г., на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, с който на "М. с." АД е отказано право на ДК в размер на 71 096,36 лв. по 37 броя фактури, издадени от, , "Д. е. к." ЕООД с предмет на доставките стоки - резервни части, външни гуми, грес, двигателно масло и други, ведно с прилежаща лихва в размер на 6044,63 лева. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал с издаването на РА от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е също, че въз основа на приложените по делото доказателства не може да бъде обоснован извод за осъществени доставки по процесните фактури. Съдът е мотивирал отказа на ДК с недоказана възможност на доставчика да ги извърши, с липсата на данни за транспортиране, индивидуализиране на стоките, произхода и местонахождението им. Решаващият състав не е кредитирал ангажираните от РЛ приемо - предавателни протоколи, в които липсвали данни за обекти, за МПС и други идентифициращи данни, установяващи складове и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени. Липсвали доказателства за индивидуализирането на стоките чрез превозни документи, от които да е видно, че процесните резервни части, гуми и други стоки са натоварени на конкретно МПС. С. не е ценил представените и оспорени в съдебното производство товарителници. Според решаващия съд изводите за нереалност на доставките не се опровергани от заключението на приетата ССчЕ, както и чрез разпита на тримата свидетели. Показанията на свидетеля Н. Николов, представляващ "Д. е. к." ЕООД, също не са приети за кореспондиращи с останалите доказателства по делото, с мотив, че не е правена проверка в счетоводството на дружеството. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и със събраните по делото писмени доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект - приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е в съответствие и с практиката на СЕС, съдържаща се в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и в решението по дело С-285/11. Конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Органът по приходите е мотивирал отказа си за ДК с липсата на доказан от страна на доставчика "Д. е. к." ЕООД материален и трудов ресурс за изпълнение на доставките, липсата на годни доказателства за придобиване на стоките от неговите предходни доставчици "СМ И. 09" ЕООД и "Ди ес П." ЕООД, неналичието на доказателства за тяхната материална и кадрова обезпеченост, за обектите от където са натоварени, за начина на транспортиране на стоките до обект на "Д. е. к." ЕООД. Съобразявайки гореизложеното и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящата касационна инстанция на ВАС, Осмо отделение преценява като незаконосъобразен отказът за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Д. е. к." ЕООД. Във връзка с тези доставки още по време на ревизията са депозирани фактури и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи възникване правото на фактическо разпореждане с процесните стоки. Посредством събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства е установен и механизма на извършването на доставки Ч стоките са получавани в търговски обект на доставчика - магазин, находящ се в гр. П., ул. "Г. Б." №..., от служител на получателя "М. с." АД, който е подписвал и приемо-предавателните протоколи. Транспортирането на стоките от търговския обект на доставчика до складовата база на получателя е осъществявано посредством собствени на дружеството транспортни средства Ч лекотоварен автомобил с рег. № РА 5718 ВА. С. са заприходяване чрез съставяне на складови разписки след тяхното пристигането по местоназначението им. В този смисъл е и заключението на ССчЕ, обсъдено в съвкупност с показанията на свидетелите Й. Манев, К. Зарков и Н. Николов. Обстоятелствата, че в ППП не е отразен номера на транспортиращото МПС, както и че същите са частни документи, не е пречка документите да бъдат ценени като годни доказателства, установяващи прехвърлянето на право на собственост на стоките от доставчик към получател. Протоколите, подписани от представители на между "Д. е. к." ЕООД и на "М. с." АД, в качеството им на частни документи не притежават материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните. Това, обаче не означава, че те са неотносими към спора в настоящия процес, защото трябва да бъдат преценявани с оглед на всички останали доказателства по делото. Автентичността на документите не е оспорена и е доказано постигнатото между страните съгласие за приемане на стоките. Следва да се отбележи, че и в. л. Абаджиева е констатирало заприходяване на придобитите стоки и материали в счетоводството на дружеството - жалбоподател. С. са заведени аналитично по групи и подгрупи, към първо ниво на аналитичност е по групи - резервни част и масла, а към всяка група е създадено и второ ниво на аналитичност. Вещото лице е разяснило механизма на разходване на материалите във връзка с осъществяваната от РЛ стопанска дейност. По време на ревизията приходният орган не е оспорил фактите на последващо възлагане/реализация на получените стоки, поради което съответните доказателства са събрани в рамките на съдебното производство. Видно е от приложеното по делото искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /л. 437/, че при ревизията не са били изискани от "М. с." АД доказателства във връзка с последващата реализация на стоките. Следва да се отбележи, че товарителниците, събрани в хода на съдебното обжалване и некредитирани от съда, не касаят транспортирането на процесните стоки, а са свързани с основната дейност на ревизираното дружество - земекопна дейност и извозване на земни маси със специализирани машини. При гореустановените факти и обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение преценява като необосновани мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от "Д. е. к." ЕООД. В разглеждания казус отказът на органа по приходите да не признае правото на приспадне на данъчен кредит, вследствие недоказване възможностите за осъществяване на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, дадено в решение по дело С-324/11. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не съставлява обективно обстоятелство, от което може да се обоснове извод, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае за участието си в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение. Следователно, правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на процесното право са изпълнени. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за установено по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките на фактурираните стоки от "Д. е. к." ЕООД. Незаконосъобразно с РА е отказан ДК, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по тях. Съобразно изложеното, решението на АДмС - П. трябва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в частта за непризнатото право на ДК по фактурите, издадени от "Д. е. к." ЕООД. Разноски: С оглед на резултата по делото решението трябва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - П. разноски в размер на 2844.23 лева. Дирекция "ОДОП" - П. следва да бъде осъдена да заплати на "М. с." АД разноски за двете инстанции в общ размер на 2975 лв., от които за производството пред АДмС - П. - 450 лв. - държавна такса и такса за вещо лице, а за настоящата инстанция - 2525 лв. - държавна такса - 25 лв. и адвокатски хонорар - 2500 лв. - платен в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.02.2018 г. Касационната инстанция не присъжда пълния размер на договореното възнаграждение - 4900 лв., тъй като липсват доказателства за плащането на остатъка от 2400 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,