Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г.

Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. с и. ц. и о. п. "С. на г. в Б.", ЕИК[ЕИК], представлявано от Н. Н., чрез адвокат К. Н. от САК срещу въззивно решение № 75 от 27.05.2016 г. по в. гр. д. № 134/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава решение № 49/25.01.2016 г. по гр. д. № 1142/2015 г. на Районен съд Ямбол в частта, в което е уважен предявения иск на Р. М. А. срещу С. с и. ц. и о. п. "С. г. в Б. ", на основание чл. 222, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 5107,20 лева, ведно със законните лихви от 25.05.2015 г. до изплащането и е отхвърлен иска за лихвите върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, за периода от 01.12.2014 г. до подаване на исковата молба. С определение № 209/28.02.2017 г. по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, каква е правната същност на сключен между страните договор за длъжността "управител" в търговско дружество, когато е наименован като трудов договор. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е даден с решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. Върховния касационен съд, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, в които се приема, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него О., възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово дори когато договорът е озаглавен "трудов". В същия смисъл и решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя установената с цитираните решения по чл. 290 ГПК съдебна практика, с оглед на което счита, че характеристиката на договора за управление и поетите с него права и задължения имат облигационен характер и по отношение на него са приложими общите правила на гражданското и търговското право, а не нормите на трудовото законодателство. Ето защо, независимо от начина, по който е наименован от страните, договорът за възлагане на управлението на търговско дружество създава мандатно правоотношение между търговското дружество и неговия управител, като споровете за заплащане на обезщетения по този договор не са трудови, а предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед дадения отговор на обусловилия допускане на касационно обжалване въпрос, обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд е приел, че договорът за възлагане на управлението на търговско дружество [фирма] е трудов договор и е породил задължения за ответника по делото да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, с което е дал грешна квалификация на иска и неправилно е приел, че ответникът следва да отговаря по претенцията на ищеца за обезщетение. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. От данните по делото е видно, че в допълнително споразумение № 72/24.09.2008 г., на Р. М. А. е било възложено управлението на [фирма], [населено място], от председателя на Сдружение с идеална цел и обществена полза "С. на г. Б." - едноличен собственик на капитала на търговското дружество. След като е постигнато съгласие, ищцата да изпълнява дейност като управител на търговско дружество, създаденото правоотношение е по договор за мандат, а породените от него права и задължения възникнат за самото дружество, а не за едноличния собственик на капитала - ответник в настоящото производство. Правата на управителя се уреждат с договора за възлагане на управлението, поради което обезщетение при прекратяване на мандатното правоотношение се дължи само ако е било уговорено в договора или по решение на органа, който го е избрал. В случая, страните по договора не са уговорили клауза, която да предвижда изплащане на обезщетение при прекратяване на мандата и липсва решение на органа, възложил управлението на ищцата чрез председателя на С., с оглед на което предявеният иск за изплащане на обезщетение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на управителя, както и обусловеният от него иск за лихвите за забава върху обезщетението, са неоснователни. Касаторът Сдружение с идеална цел и обществена полза "С. на г. в Б. ", чрез адвокат чрез адвокат К. Н. от АК-София е поискал направените по делото разноски в размер на 304,29 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение