Решение № 11967 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2012 г.

Решение № 11967 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Симеон Димитров Чукаров от гр. Добрич, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязло в сила решение от 09.06.1998 г., постановено по гр. дело № 2301/1995 г. по описа на Добричкия районен съд. Развити са доводи, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което се моли решението на районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - Общинска служба по Земеделие Добрич не заявява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Отмяната като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила неправилни решения е приложима при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Независимо че конкретно наведеното отменително основание е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият състав приема, че случаят попада в приложното поле на чл. 239, т. 1 от АПК, която разпоредба е с аналогично съдържание на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но касае отмяна на влезли в сила съдебни актове по административноправни спорове, каквото представлява решението на Добричкия районен съд. Според чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С решението, предмет на искането за отмяна, Добричкият районен съд е оставил без уважение жалбата на Симеон Димитров Чукаров и Александър Димитров Александров против решение на ПК Добрич, обективирано в Протокол № 23/28.01.1993 г., с което е отказано признаването на правото на възстановяване на собствеността върху 50 дка земеделска земя на името на Мария Ганчева Вълчева. Като доказателства настоящият молител представя нотариален акт № 150, т. II, дело № 489/1950 г. на нотариус при Толбухински околийски съд, вносна бележка от 28.03.2012 г. за платена такса по сметка на Агенция за вписванията за получаване на препис от нотариалния акт, както и удостоверения за наследници на Димитър Александров Вълчев и Мария Ганчева Вълчева, негови родители. Според молителя посоченият нотариален акт представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да му бъде известно при решаването му. Последният обективира осъществена покупко-продажба на конкретно изброени имоти в землището на с. Енево, община Добрич, закупени от баща му Димитър Вълчев, който по това време е бил в брак с майка му - Марийка Вълчева, заявителка по преписката пред ПК. Видно от датата на съставянето му, представеният нотариален акт има характера на новооткрит документ, удостоверяващ факти, осъществили се преди влизането в сила на решението, предмет на искането за отмяна. Този документ обаче не е ново доказателство, с което страната да не е могла да се снабди. Съдържанието му е такова, че не би съществувала каквато и да било пречка да се представи по време на висящността на спора пред районния съд при проявена активност от страна на настоящия молител. Касае се за официален удостоверителен документ, вписан в Службата по вписванията, т. е. в публичен регистър. Процесуално задължение на молителя е било да попълни доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които е считал, че са в подкрепа на претенцията му. Същият следва да понесе неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. По изложените съображения не е налице отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение