Решение № 6914 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.
ВАСIII отделение02.06.2017 г.докладчик т Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 44 от 14.10.2016 г., постановено по адм. дело № 111/2016 г. по описа на Административния съд - Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Ц. Х. К. и Х. О. К. Заповед № 990 от 10.08.2016 г. на Кмета на община Р. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6914 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Х. К. и Х. О. К. против решение № 44 от 14.10.2016 г., постановено по адм. дело № 111/2016 г. по описа на Административния съд - Р. Твърди се неправилност на решението, като се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209 АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на процесуалния закон, които са съществени, както и необоснованост на решението. Ответната страна - Кметът на община Р., чрез юрк. К. Приставова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ц. Х. К. и Х. О. К. против заповед № 990 от 10.08.2016 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОС, чл. 20, ал. 1, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредба № 17 на Общински съвет Р. за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, чл. 27, ал. 1, т. 27.2 и т. 27.7 от Договор за отдаване под наем на жилищен имот - частна общинска собственост и Решение № 1.8 по Протокол № 5 от 19.05.2016 г. на комисията по чл. 3 от Наредба № 17 на Общински съвет Р. са прекратени наемните правоотношения с Ц. Х. К. и членовете на семейство ? за отдаден под наем жилищен имот, находящ се в гр. Р., ж. к. "Лудогорие", бл. ..., ет. ..., ап. ..., поради отпадане на условията за настаняване на наемателката и изтичане на срока на настаняване. От фактическа страна по делото е установено, че Ц. Х. К. и членовете на семейството й са настанени в жилищен имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Р., ж. к. "Лудогорие", бл. ..., ет. ..., ап. ..., на основание договор за наем на процесното жилище за срок от три години. От удостоверение за промени в настоящ адрес № 2485/03.05.2016 г. е установено, че в периода 09.04.2014 г. -19.04.2016 г. жалбоподателката е имала регистриран настоящ адрес в гр. С., община Столична, където е имал регистрация и съпругът йза периода 09.04.2014 г. -21.10.2015 г. - удостоверение № 6503/29.09.2016 г. К. е посочила, че в този период тя и съпругът й си намерили работа в гр. С. и поради това цялото семейство се преместило там, а за да могат да запишат децата в детска градина, се наложило да променят настоящия си адрес. П. март 2015 г. жалбоподателката излязла в отпуск за бременност и раждане и семейството отново се завърнало в гр. Р. На 09.05.2016 г. Ц. Х. К. подала заявление с вх. № АО-05-03-4081 за продължаване на наемните правоотношения, което заявление било разгледано на 19.05.2016 г. на заседание на постоянната общинска комисия по чл. 3 от Наредба № 17. При извършената проверка е констатирано, че за периода 09.04.2014 г. до 19.04.2016 г. жалбоподателката има регистриран настоящ адрес в гр. С., поради което комисията, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и 7 ЗОС, решила наемното правоотношение да бъде прекратено. Във връзка с горното, на 30.05.2016 г. жалбоподателката подала в общината жалба, с която поискала срокът на настаняването да бъде удължен, тъй като семейството й е в лошо финансово състояние и най - малкото й дете е със заболяване. Посочената жалба била разгледана от комисията по чл. 3 на заседание от 17.06.2016 г., като било прието, че липсва законово основание за продължаване на срока на договора. Съответно, на 04.07.2016 г. Ц. Х. К. подала нова жалба - до кмета на общината, в която посочила отново същите обстоятелства и поискала продължаване на срока на договора. Тази жалба била препратена на Общински съвет- Р., съответно разгледана от постоянните комисии по законност, превенция на корупцията, сигурност, контрол на решенията, етика, предложения на гражданите и връзка с НПО; по управление на общинската собственост, приватизация и следприватизационен контрол и по социална политика, трудова заетост и здравеопазване. Горепосочените постоянни комисии приели за законосъобразно обжалваното от Колева решение на комисията по чл. 3. В следствие на горното, с уведомления изх. № 05-03-6552 и изх. № 05-03-6553, и двете от 29.07.2016 г., Ц. Х. К. и Х. О. К. били уведомени, че е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прекратяване на наемните правоотношения на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС, а на 10.08.2016 г. е издадена и процесната заповед № 990, с която наемното правоотношение с Ц. Х. К. и членовете на семейството й е прекратено поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище и изтичане на срока на настаняване. От правна страна административният съд приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й. Намерил е, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед органът не е допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл при спазване на материалния закон. Посочено е, че в конкретния случай посочените основания за прекратяване на договора, а именно: чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредба № 17 на Общински съвет Р. за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, са правилно приложени. Обстоятелствата, че жалбоподателката е променила настоящия си адрес и че срокът на договора за отдаване под наем на жилището е изтекъл, се потвърждават от доказателствата по делото. Решението на съда е неправилно по следните съображения. Видно от оспорената заповед е, че фактическите основания за издаването й са две - отпаднали условия за настаняване на наемателката в общинско жилище и по-конкретно условието да има настоящ адрес в гр. Р. през последните 5 години без прекъсване и изтекъл срок за настаняване на наемателката и семейството й в общинско жилище. Със заповедта се прекратява наемното правоотношение на жалбоподателката и семейството й. Административният орган е квалифицирал фактическите основания като осъществяващи хипотезите на чл. 20, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредбата. Посочените разпоредби гласят, че наемните правоотношения се прекратяват поради
изтичане срока за настаняване,
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Тоест, посочените фактически основания в заповедта правилно са квалифицирани от административния орган. Според текста на заповедта, първото фактическо основание е установено с решение на Комисията по чл. 3 от Наредба № 17 за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (наричана за краткост по-долу Наредбата). Също от текста на заповедта, а и от документите в административната преписка се установява, че това решение на Комисията е взето по повод подадено от жалбоподателката заявление до кмета на общината за удължаване на срока на договора за наем на общинското жилище ( лист 46 от делото). В решението на Комисията е посочено, че лицето не отговаря на условието на чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредбата. С писмо изх. № АО-05-01-4731-1/21.06.16 г. кметът на община Р., позовавайки се на решението на Комисията и установените от нея факти отказва да продължи срока на договора за отдаденото под наем жилище. От установените обстоятелства следва, че преди изтичане срока на договора й, жалбоподателката в съответствие с чл. 18, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата е поискала продължаването му. С писмото на кмета на общината е отказано продължаването му поради липсата на една от кумулативните предпоставки за настаняване на жалбоподателката в общинско жилище. По своята същност този отказ на кмета представлява изваждане от картотеката на нуждаещите се от жилища лица и семейства, чието издаване е предвидено в чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Този акт засяга правата и интересите на жалбоподателката, поради което има характеристиките на индивидуален административен акт. Оспорването на този акт е и изрично предвидено в чл. 10, ал. 3 от Наредбата, който предвижда, че "Изваждането от картотеката се извършва с решение на кмета на общината по предложение на комисията по чл. 3, ал. 1. Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс". Редът по АПК предвижда обжалване пред по-горестоящия административен орган, след което пред административния съд при потвърждаване на оспорения акт, или обжалване директно пред административния съд. Видно от обратната разписка, находяща се на лист 66 от делото е, че решението на кмета, с което на жалбоподателката се съобщава, че не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, поради което няма да й се продължи договора за наем, й е съобщено на 28.06.2016 г. Тя е подала жалба срещу това решение на 04.07.2016 г., т. е. в срок. Жалбата се намира на лист 67 от делото. В тази жалба е посочено, че тя е до кмета на О. Р., но в края й е отбелязано, че се иска тя да бъде разгледана от по-високо ниво, като такова е посочено -Общинския съвет или Административния съд. Тази жалба няма данни да е препратена на административния съд, който е бил компетентният да я разгледа. При тези данни по делото, административният съд неоснователно и напълно необосновано е приел за установено първото фактическо обстоятелство в заповедта. Актът, с който жалбоподателката практически е извадена от картотеката, поради което не й е продължен и наемния договор, не е влязъл в сила, тъй като липсва произнасяне от компетентния административен съд по жалбата срещу отказа на кмета. Кметът на община Р. е следвало да изпрати жалбата на компетентния административен съд и да изчака произнасянето му по въпроса- законосъобразен ли е или не отказът му за продължаване на договора, поради изваждането на жалбоподателката от картотеката. Необосновано съдът е приел, че е налице и второто фактическо основание - изтекъл срок на настаняването. Преценката по този въпрос изисква преди това да е налице отговор на преюдициалния въпрос - налице ли са предпоставките за продължаване на наемния договор или не, по който, както се установи по-горе е издаден индивидуален административен акт, който не е влязъл в сила към датата на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Тези фактически обстоятелства по делото обосновават извод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, които са съществени и са довели до неправилно приложение на материалния закон от кмета на община Р. с издаването й. Административният съд е формирал необосновани изводи в резулт на които е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да се отмени като неправилно, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което се уважи жалбата срещу оспорената заповед.
Цитирани разпоредби
1- чл. 46 ЗОБС