Решение № 11701 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2015 г.

Решение № 11701 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11052/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на В. М. - прокурор при Върховната административна прокуратура, срещу Постановление № 324 на Министерски съвет (МС) от 01.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с Постановление № 244 на Министерския съвет от 2006 г. /ДВ, бр. 77 от 2006 г./. В протеста се поддържа незаконосъобразност на протестираното постановление с твърдение, че не е спазен чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вр. с чл. 80 от АПК за предварително публикуване на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика (вносител на проекта) на проекта на протестираното постановление, ведно с мотивите или доклада към него. Наведени са доводи и за неспазване на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА. В протеста се твърди, че допуснатите закононарушения са съществени, доколкото пряко рефлектират върху основни начала на административното производство - законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Претендира се отмяна на подзаконовия нормативен акт в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК. Ответната страна по протеста - Министерският съвет, представляван от процесуалния представител юрисконсулт И. Г., в писмено становище и в съдебно заседание, ангажира становище за неоснователност на протеста. Счита, че дори и да е налице процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не би променило волеизявлението на административния орган, доколкото процесното постановление на МС е прието с оглед привеждане на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Ответната страна - Министерство на труда и социалната политика, представляван от юрисконсулт И. Ш., ангажира становище за неоснователност на протеста. Счита, че протестираното постановление е прието при спазване на законовите изисквания. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста. Счита, че при приемане на постановлението не е спазен процесуалният ред, уреден в чл. 77 от АПК и на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, което води до нарушавана не основни принципи, регламентирани в чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК и представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на акта. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че подадения протест е процесуално допустим. Предмет на същия е Постановление № 324 на Министерски съвет от 01.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с Постановление № 244 на Министерския съвет от 2006 г. /ДВ, бр. 77 от 2006 г./. Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според нормата на чл. 187, ал. 1 от АПК, оспорването (подаването на протест) може да бъде направено без ограничение във времето. Следователно протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество, е основателен по следните съображения: По делото е установено, че проектът на Постановление № 324 на Министерски съвет от 01.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с Постановление № 244 на Министерския съвет от 2006 г., заедно с мотивите, съответно доклада към него, не е публикуван на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика (вносител на проекта), каквото императивно изискване е уредено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Твърдение в обратната посока е направено от процесуалния представител на министерството (в съдебното заседание, проведено по делото), но не са представени потвърждаващи го доказателства. При това положение, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при приемане на протестираното постановление на МС, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно императивното правило на чл. 26, ал. 2 от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В конкретния случай това законово изискване не е спазено, като заинтересованите лица не са могли да представят своите предложения и становища, а още по-малко те да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид, с което е нарушен и редът за издаване на акта регламентиран в чл. 77 от АПК. Посочените разпоредби имат императивен характер и с тях се цели спазване на принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Целта на законодателя е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересованите лица и обсъждането им преди приемането на нормативния административен акт с всички произтичащи от това последици. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответната страна - Министерският съвет, че допуснатото нарушение е несъществено, понеже не би повлияло на крайния резултат и на волеизявлението на административния орган. В подкрепа на тази теза е посочено, че в случая административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, доколкото постановлението е прието с оглед въвеждане във вътрешното законодателство на изискванията на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт. Настоящият състав не споделя тази теза, доколкото въвеждането на общностното законодателства в националното, се извършва посредством механизмите, предвидени в местния закон за приемане на съответните нормативни и подзаконови нормативни актове. В този смисъл задължителното транспониране на общностното право в националното, не изключва спазването на местното законодателство и предвидената в него процедура за приемане на нормативен или подзаконов нормативни акт. Действително, най-често сочената в съдебната практика на Върховния административен съд хипотеза на "съществено" нарушение на съдопроизводствените правила се свързва със степента на въздействие върху волеизявлението на административния орган и вероятността за постановяване на различен правен резултат при липсата на такова нарушение. Съществено процесуално нарушение е налице обаче и винаги, когато нарушаването на определени законоворегламентирани правила е довело до нарушаване на основен принцип на административното производство. В конкретния случай е налице именно тази хипотеза, доколкото е налице процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху основни принципи и начала на административното производство - законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност, уредени в чл. 4, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Поради гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че протестираното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,