Решение № 5136 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „АЙТИ ФАКТОРИ“ ЕООД с ЕИК 204636909 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от Г. Г. П., чрез представител по пълномощие – адв. Ж. Маринов от Адвокатска колегия – Пловдив против Решение № 4133/02.02.2026 год., постановено по административно дело № 5807/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно по същество, доколкото според оспорващия, първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради несъобразяване с характеристиките на по-ранните търговски марки и заявената търговска марка на дружеството. Твърди се, че дори и вещото лице да сочи наличието на сходство между марките, това сходство е открито без изключване на родовото понятие „хост“ от търговската марка. В този смисъл се твърди, че понятията „host“ и „хост“ попадат в категорията родови означения, които назовават вида на услугата, а не нейния търговски произход. С оглед на това се твърди, че включването му в състава на търговската марка не води до възникване на изключително право върху самото понятие, нито може да обоснове сходство в степен, релевантна по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. В подкрепа на това твърдение се позовава и на решението на състава по опозиция, където е прието, че сравняваните марки съвпадат единствено в компонент със слаб отличителен характер, а именно думата host/хост.

От страна на оспорващия се твърди, че първоинстанционния съд се е позовал на Решение на СЕС по дело № С-39/97, но не е направил изискуемия се анализ на това решение, вместо което се е позовал единствено на високата степен на сходство, при това без да отграничи родовото понятие „host“.

В заключение се твърди, че анализът на описаните по-горе предпоставки се извършва единствено по преценка на решаващия орган, който не е ангажирал нова експертна оценка, а е изложил едностранчиви и непълни мотиви за оборване на експертните заключения на състава по опозиция.

При така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение с което е отхвърлена жалбата на дружеството и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител.

Ответникът – председател на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт К. Пунчев в съдебно заседание оспорва касационната жалба като заявява искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното от касатора адвокатско възнаграждение, доколкото спора не се отличава със значителна фактическа и правна сложност.

По делото е постъпило и допълнително писмено становище от ответника, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Петкова, в което са обективирани конкретни възражения по съществото на спора, в съответствие с които е заявено искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД с ЕИК 131449987 със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Л. Л. Р., редовно призован не изпраща процесуален представител. Не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване, доколкото са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението като неправилно да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „АЙТИ ФАКТОРИ“ ЕООД срещу Решение № РС-36-1/21.03.2025 год. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от ЗМГО е отменено решение от 25.01.2024 год. на състава по опозиция, в частта в която опозиция № BG/N/2022/167220-2/12.04.2023 год. срещу регистрацията на марка с вх. № 167220 TheHost.bg, словна е оставена без уважение по отношение на услугите от клас 42: „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространство за уеб страници; сървър хостинг“. Със съдебното решение, в полза на административния орган са присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред Патентно ведомство е образувано по повод подадено от „АЙТИ ФАКТОРИ“ ЕООД заявление за регистрация на марка, с вх.№ 167220 TheHost.bg, словна, заявена на 22.08.2022 год. за класовете 35, 42 и 45 на МКСУ, както следва: клас 35 „оптимизиране на уеб сайт-трафик“; клас 42 „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространство за уеб страници; създаване и поддържане на уеб страници за трети лица; консултантски услуги по дизайн на уебсайтове; сървър хостинг“; клас 45 „лизинг на интернет домейн имена“.

По повод подаденото заявление, на 12.04.2023 год. е постъпила опозиция с вх. № BG/N/2022/167220-2/12.04.2023 год. от дружеството „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД. Опозицията е подадена с правно основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и е насочена срещу всички услуги от клас 35, 42 и 45 на МКСУ, за които марката е заявена. С нея опонентът е заявил, че е притежател на три по-ранни марки, както следва:

• марка с рег.№ 87116 hоst.bg, комбинирана, заявена на 30.01.2013 год., регистрирана на 14.12.2013 год. със срок на закрила до 30.01.2033 год., регистрирана за стоки и услуги от класове 35, 38, 42 и 45 на МКСУ, противопоставени с опозицията;

• марка с рег.№ 51002 ХОСТ, словна заявена на 02.10.2003 год., регистрирана на 29.03.2005 год. със срок на закрила до 02.10.2033 год., регистрирана за стоки и услуги от клас 38 на МКСУ, противопоставени с опозицията;

• марка с рег.№ 90899 hostcenter, комбинирана заявена на 08.05.2014 год., регистрирана на 24.03.2015 год. със срок на закрила до 08.05.2034 год., регистрирана за стоки и услуги от класове 38, 42 и 45 на МКСУ, противопоставени с опозицията.

Във връзка с подадената опозиция, с Решение от 25.01.2024 год., съставът по опозиция е уважил частично подадената опозиция, като е постановил акт, с който е отказал регистрацията на марка с вх. № 167220 TheHost.bg по отношение на услугите от клас 35: „оптимизиране на уеб сайт-трафик“; клас 42: „създаване и поддържане на уеб страници за трети лица; консултантски услуги по дизайн на уебсайтове“ и клас 45: „лизинг на интернет домейн имена“. По отношение на услугите от клас 42: „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространства за уеб страници; сървър хостинг“, опозицията е била отхвърлена, като в мотивите си, опозиционният състав е приел, че съвпадението между марките е относно неотличителните елементи, което обстоятелство не е способно да доведе до заключение за вероятно объркване, съответно не е изпълнена една от предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.

Така постановеното решение на състава по опозиция е оспорено пред председателя на Патентно ведомство, който е постановил Решение № РС-36-1/21.03.2025 год., с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от ЗМГО е отменил решението от 25.01.2024 год., в частта в която опозиция № BG/N/2022/167220-2/12.04.2023 год. срещу регистрацията на марка с вх. № 167220 TheHost.bg, словна е оставена без уважение и е върнал преписката за повторно разглеждане, съгласно мотивите в решението. При постановяване на този резултат, административния орган е приел, че предвид идентичността и сходството на процесните услуги „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространства за уеб страници; сървър хостинг“ от клас 42 на марките, както и сходното им общо впечатление, произтичащо от общия елемент „hоst“ в съставите на сравняваните знаци, то е налице вероятност от объркване на потребителите. Според органа, това обосновава и наличието фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което решението на опозиционния състав се явява неправилно.

В хода на съдебното дирене е допусната, изготвена и приета от съда без възражения съдебно-маркова експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е анализирало заявената марка с вх. № 167220 TheHost.bg, словна и противопоставените й марка с peг. № 87116 host.bg, комбинирана, марка с peг. № 51002 ХОСТ, словна и марка с peг. № 90899 hostcenter, комбинирана. В резултат на извършено сравнение на марките, чрез анализ на техните отличителни и доминиращи елементи в състава им, включвайки и преценка за наличието на фонетично, визуално и смислово сходство, вещото лице е обосновало наличието на:

• фонетично сходство между процесната марка № 167220 TheHost.bg и противопоставените марки, дължащо се на наличието на звуково идентичния елемент „хост“, включен в състава им;

• визуално сходство, определено от общия елемент „host“, с уточнението, относимо към по-ранната марка с рег. № 90899 „hostcenter“, съдържаща допълнителни фигуративни елементи и представяне в цвят, както и допълнителни словни елементи „сenter“, които внасят известна разлика между знаците, което обаче не е в достатъчна степен, на базата на която да се преодолее сходството им;

• смислово сходство, дължащо се на общата дума „host“, означаваща в буквален превод „домакин“, а в контекста на компютърните услуги като „компютър свързан в мрежа“ и сходната концепция, която изследваните марки споделят.

Въз основа на тези констатации, вещото лице е формирало извод за липса на идентичност между процесната марка № 167220 TheHost.bg, словна от една страна и марка с рег. № 87116 host.bg комбинирана; марка с рег. №51002 ХОСТ, словна; марка с рег. №90899 hostcenter, комбинирана, от друга страна. По мнение на вещото лице, анализа на сравняваните марки обосновава извод за сходство между заявената марка и противопоставените.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 76, ал. 8 във вр. ал. 7, т. 3 от ЗМГО, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са спазени законовите изисквания за форма и мотивираност на акта, същият съдържа правни и фактически основания за издаването му, които са непротиворечиви.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, първоинстанционният административен съд е подложил на анализ относимите разпоредби на чл. 52, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, въз основа на който анализ е приел необходимостта първо да се определи дали е налице идентичност или сходство между по-ранната марка и заявената за регистрация марка, като в тази връзка се сравнят визуално, фонетично и смислово двете марки. На следващо място, съдът е посочил необходимостта да се сравнят стоките и/или услугите, за които е регистрирана по-ранната марка и стоките и/или услугите, за които се иска регистрация на заявената марка и да се определи дали е налице идентичност или сходство между тях. На последно място, с оглед така направеното сравнение и при наличие на сходство, съдът е указал необходимостта от преценка дали съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на заявената за регистриране марка с по-ранната марка.

При така очертания обхват на дължимата проверка, съдът е посочил, че по делото е установено безспорно, че е налице по-ранно право върху марки. Позовавайки се и на заключението на вещото лице, съдът е приел наличието на визуално, фонетично и концептуално сходство между атакуваната и по-ранните марки. За налично е прието и сходството между услугите на атакуваната и по-ранните марки „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространство за уебстраници; сървър хостинг“ от клас 42.

По отношение на последния елемент – вероятността от объркване, съдът, позовавайки се на съдебната практика на Общия съд (Решение от 13 март 2018 година по дело T-824/16, Решение от 9 юли 2003 год., T-162/01, EU: T: 2003: 199, т. 30-33 и др.) е посочил, че релевантният кръг потребители в случа преобладаващо са професионалисти в областта на компютърния софтуер и хардуер и ІТ технологиите, което обаче не изключва и тези, свързани с телекомуникациите, бизнеса и други като крайни потребители. Приел е, че те проявяват по-висока степен на внимание при ползването на услугите от този клас, но е вярно и че в случая е налице висока степен на сходство между атакуваната марка и по-ранните, което обстоятелство обуславя извод, че не може да бъде изключена вероятността за объркване на потребителите. Допълнено е и с довода, че дори да се приеме, че част от потребителите могат да избегнат прякото объркване на марките една с друга, то съществува вероятност и за непряко объркване, изразяващо се във възможността да повярват, че съответните услуги произхождат от едно и също лице/предприятие/дружество/, съответно от икономически свързани с него лица.

Предвид така обективираните мотиви, съдът е приел решението на административния орган за правилно и обосновано, а оспорването за неоснователно и като такова го е отхвърлил и в тежест на оспорващия е присъдил разноски.

Решението е валидно и допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че решението на председателя на ПВ е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В настоящият случай, опозицията е подадена с правно основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, за да е налице осъществен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: по-ранно право на марка; идентичност или сходство между стоките или услугите на атакуваната и по-ранната марка; идентичност или сходство между атакуваната и по-ранната марка; вероятност от объркване. Анализът на събраните по делото доказателства прави споделими изводите на съда относно наличието на цитираните кумулативно изискуеми предпоставки на разпоредбата.

На първо място, липсва спор между страните по отношение на първия елемент от разпоредбата, а именно наличието на по-ранно право върху марка, доколкото безспорно е установено, че противопоставените марки – марка peг. № 87116 host.bg, комбинирана, марка с peг. № 51002 ХОСТ, словна и марка с peг. № 90899 hostcenter, комбинирана са регистрирани в значителен период от време преди марка, с вх.№ 167220 TheHost.bg, словна, заявена на 22.08.2022 год.

По отношение на оценка на степента на сходство на марките следва да се извърши анализ в тяхната цялост при съобразяване с техните отличителни и доминиращи елементи. От друга страна, сравнението между марките включва преценка за наличието на фонетично, визуално и смислово сходство, което трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи.

По отношение на фонетичното сходство при сравнение на процесната марка TheHost.bg с по-ранните марки host.bg, ХОСТ и hostcenter, безспорно се установява наличието на такова, определено от думата „хост“, доколкото е налице звуково идентичен елемент „хост“, включен в състава на сравняваните марки.

По отношение на визуалното сходство между сравняваните марки, споделим се явява извода на съда, изграден въз основа на заключението на вещото лице, че в случая е налице визуално сходство, определено от общата дума host.

При анализа на смисловото сходство между сравняваните марки, основно значение има словния елемент „host“, който в превод на български език означава домакин, но в контекста на компютърните услуги се възприема със смисъла на „компютър свързан в мрежа“. Използването на частицата „The“ в процесната марка не променя семантиката на думата, доколкото с тази частица се членуват съществителните имена в английския език.

Горните доводи обосновават правилност на извода на първоинстанционния съд относно наличието на: фонетично сходство между процесната марка и противопоставените марки, дължащо се на наличието на звуково идентичния елемент „хост“, включен в състава им; визуално сходство, определено от общия елемент „host“, с уточнението, че допълнителните словни елементи внасят известна разлика между знаците, която обаче не е в достатъчна степен, за да се преодолее сходството им; смислово сходство, дължащо се на общата дума „host“, означаваща в буквален превод „домакин“, а в контекста на компютърните услуги като „компютър свързан в мрежа“ и сходната концепция, която изследваните марки споделят.

По отношение на последния елемент от състава на относимата материалноправна разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО – вероятността от объркване следва да се отчете цялостно впечатление, основано на наличието на фонетично, визуално и смислово сходство между сравняваните марки. В този смисъл, съобразявайки вниманието, което влагат релевантните потребители е възможно възникването на директно объркване при потребителите с ниска степен на внимание, които биха приели, че знаците се отнасят за една и съща марка. По отношение на специалистите, които влагат повишено внимание при използване на услугите, вероятността за объркване би се проявила като асоциативна връзка с по-ранните знаци, подвеждайки ги, че по-късния знак представлява вариация или доразвиване на по-ранните и служи за означаване на услуги от същия търговски източник.

Съобразявайки горните доводи, обосновано председателят на Патентно ведомство е приел в оспореното решение, че предвид идентичността и сходството на процесните услуги от клас 42 на марките: „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространство за уеб страници; сървър хостинг“, както и сходното им общо впечатление от общия елемент „host“ в съставите на сравняваните знаци предполага наличието на вероятност от объркване на потребителите.

Горните фактически обстоятелства обосновават наличието на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което правилно и законосъобразно административният орган е постановил заличаване на процесната марка и в частта относно услугите от клас 42 на МКСУ „отдаване под наем на уеб сървъри; предоставяне на пространство за уеб страници; сървър хостинг“. Като е приел административния акт за съответен на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,