Решение № 1970 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2012 г.

Решение № 1970 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14108/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивайло Иванов Чичев против заповед рег. № К- 11165/10.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 и с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършил описаните в нея нарушения. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Чичев е назначен като държавен служител, кат. В, старши инспектор, началник на "Човешки ресурси" от администрацията на регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, преместен за срок от една година на длъжност "началник на група ОДГ" от гранично полицейско управление (ГПУ) - Трън при РДГП - Драгоман при ГДГП - МВР. Повод данни за допуснати от Чичев нарушения, против служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган (заповед № К-8287/26.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията установява, че през периода 14.12.2011 г. до 26.06.2012 г. служителят подава няколко заявления за изплащане на пътни разходи от гр. София до гр. Трън, където е преместен на работа, както и заявление № 657/20.01.2012 г. за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 204, ал. 4 от ЗМВР за преместване от гр. София в гр. Трън, а също и заявление за изплащане на суми за пътуване в страната по време на платен годишен отпуск по маршрута гр. Трън - гр. София - гр. Малко Търново, въпреки че за целия период като постоянен адрес на служителя и посочен такъв гр. Айтос, а за настоящ - адрес в гр. София. Дисциплинарно- разследващият орган приема, че действията на Чичев по подаване на заявления и декларации, в които са посочени като местоживеене различни населени места, са продиктувани от финансов интерес и стига до извода, че описаното поведение на служителя е в противоречие с т. 2а, т. 4 и т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават служителя да проявява лоялност, честност и почтеност, да съобразява законността на действията, които предприема и да пази доброто име на институцията, която представлява. Поради това и поради обстоятелството, че нарушенията са извършени по време, през което служителят се намира в срока на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от 3 години, наложено със заповед № К-83118/17.08.2011 г. комисията предлага на Чичев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл са обобщената справка рег. № 12265/22.08.2012 г. и становището на комисията рег. № 12409/24.08.2012 г. След като се запознава с материалите от проверката, събраните доказателства, обобщената справка и становището на разследващия орган, обясненията и възраженията на служителя, представени на 08.08.2012 г. и на 23.08.2012 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К-11165/10.10.2012 г., с която приема, че описаното по-горе поведение на служителя е в нарушение на т. 2а, т. 4 и т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание" (чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР). Поради това и поради факта, че деянието е извършено от жалбоподателя в срока на наложено със заповед рег. № 79/10.01.2012 г. на директора на РДГП - Драгоман наказание "порицание" за срок от 8 месеца и в срока на наложено със заповед № К-8311/ 17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от три години и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 и чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, налага на Чичев дисциплинарно наказание "уволнение". Заповед № К-8311/2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от три години е отменена с решение № 85/24.07.2012 г. по адм. дело № С-115/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 11 от 24.01.2013 г. по адм. дело № С-70/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР - заповедта е писмена и в нея е посочено в какво са изразява нарушението, както и нормите, на които описаното поведение на служителя противоречи. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато всички материали по преписката постъпят при дисциплинарно-наказващия орган. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Въпреки това оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят е наказан с най-тежката дисциплинарна санкция за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С оглед обстоятелството, че деянието е извършено в срока на наложеното дисциплинарно наказание "порицание" и в срока на наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", същото е квалифицирано като друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Последният текст определя като тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с оставането на служба в МВР, извършването на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. В случая изброените в текста предпоставки не са осъществени. Предходното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", наложено на служителя със заповед № К-8311/17.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, е отменено с влязло в сила решение на съда. С решението на съда последиците на предходната заповед за налагане на наказание отпадат с обратна сила, а с това отпадат и основанията за квалифициране на описаното по-горе нарушение на служителя като такова по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР. Ето защо издадената в този смисъл и оспорена в настоящото производство заповед на министъра на вътрешните работи, е постановена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена на това основание. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 10.00 лв. разноски по делото, включващи държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,