Решение № 8659 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2010 г.

ВАСI отделение17.06.2011 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 1210/27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1010/08., по описа на Административен съд гр. Бургас. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 8659 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16033/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Несебър, срещу Решение № 1210/27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1010/08., по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е обявен за нищожен акт - писмо с изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър и е върнато делото като преписка на Кмета на Община Несебър за издаване на акт по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Представени с жалбата и приети като доказателства по делото са Акт за установяване на публично общинско вземане № 1 и № 2 и двата от дата 09.11.2010 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна "Зеда Тур"АД, в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Барбалова излага доводи за правилност на обжалваното решение. и оспорва представените с касационната жалба допълнителни писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, в частта, с която е определена дължимата от дружеството такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2002-2007 г. като е посочен нейния размер и дължимите лихви за всяка от процесните година поотделно. За да постанови обжалваното решение съдът се е позовал на практика на ВАС, в смисъл, че писмата/ съобщенията, изпратени от общините, с които се уведомяват лицата за дължимите от тях ТБО, без да е посочен начина, по който са изчислени таксите, нито отделните компоненти, които формират общото задължение за дължимите такси, не представляват индивидуални административни актове, а имат уведомителен характер. Подробно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 и 3 от ЗМДТ. Предвид определение № 4678/12.04.2010 г. по адм. дело № 3903/2010 г., ВАС, с която е отменено прекратително определение № 382 от 05.02.2010 г., като е прието, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, съдът е разгледал жалбата по същество. Приел е, че предвид разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като не е предвидена възможност кметът да делегира това свое правомощие на други лица в общинската администрация. Поради липса на доказателства за отсъствие на кмета и за наличие на хипотеза заместване, то компетентен орган, който може да издаде акт за установяване на тези вземания, съобразно посочената разпоредба, е кметът на общината. Обжалваното писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. е издадено от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, поради което е нищожно. Предвид установеното, че за процесиите периоди не са издавани актове за установяване на публично общинско вземане, съдът е приел, че делото като преписка следва да се изпрати на компетентния орган - кмета на Община Несебър за издаване на акт по чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Решението е правилно. За да обяви за нищожен обжалвания акт- писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, Административният съд-се е съобразил с практиката на ВАС, първо отделение по въпроса за характера на съобщенията, относно такса битови отпадъци. Изводът на административния съд за характера на процесното писмо и компетентността на органа който го е издал е правилен и в съответствие с указанията дадени в определение № 4678/12.04.2010 г. по адм. дело № 3903/2010 г. по описа на ВАС Iа отделение, с която е отменено определение № 382 от 05.02.2010 г., с което е прекратено производството по делото. Правилно съдът се е позовал на изричната разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ /в редакция за процесния период/, съгласно която вземанията за такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. Обжалваното писмо, изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. е издадено от материално некомпетентен орган- началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, поради което законосъобразно е обявено за нищожно, а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, административният съд е изпратил преписката на съответния компетентен орган. Действително след произнасяне на съдебния акт, компетентния орган - Кмета на община Несебър е издал два акта за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/, но видно от съдържанието на същите, те не обхващат всички процесни години, включени в обжалваното писмо изх. № 92-00-2721 от 29.05.2008 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър. Действително съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК съдът преценява установените нови факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта, но с оглед изложеното по-горе досежно съдържание на издадените АУПОВ, следва да се приеме, че решението на съда е правилно и в частта, с която е върнато делото като преписка на компетентния орган. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство, следва да бъде оставена без уважение, поради липса на доказателства за действително направени такива. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение

Цитирани разпоредби

1