Решение № 7952 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2016 г.
ВАСVIII отделение22.06.2017 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1461 от 02.03.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7175 по описа за 2015 г. ОСЪЖДА "Т. Т."ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Д. С. М., да заплати на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигуритена практика" С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 071,23 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7952 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Т. Т."ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Д. С. М., против Решение № 1461 от 02.03.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7175 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № Р-22220414001406-091-001/21.04.2015 г., в частта, потвърдена с Решение № 930/22.06.2015 г. на Директора на Д"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с която са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 59 585,73 лв. за периодите: м. 03.2013, м. 06.2013, м. 07.2013, м. 08.2013 и м. 09.2013 г., ведно със съответни лихви за забава, във връзка с доставките, извършени от "Ф. С. К."ЕООД; "Б. М. О." ЕООД, "В. М. 2012" ЕООД и "Хангеки" ЕООД, по които не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 51 374,21 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки като за доставките на всеки доставчик са представени достатъчно придружаващи фактурите документи, а за влагането на стоките в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество има и експертиза; =при същите доказателства с потвърждаващото в обжалваната част решение на ДД "ОДОП" бил признат данъчен кредит по фактурите на друг доставчик; =противоречие на решението с установената съдебна практика на ВАС и на Съда на ЕС, съгласно която ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, липса на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците и доказателства за транспортиране на стоките и за плащане по фактурите не могат да бъдат основание за отказ на претендираното право; =съдът не отчел, че не е доказано ревизираното лице да е недобросъвестно. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на товарни гуми и дизелово гориво по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизирания получател по фактурите. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че са обосновани фактическите изводи на органите по приходите, че предаването на родово-определената стока не е доказано, независимо от представените писмени доказателства. Не е установено доставчиците да са разполагали със стоката, не е установено къде са товарени гумите и горивото, налице са противоречия относно транспортирането на стоката в писмените обяснения на ревизирания и представените товарителници. Не е доказана последващата реализация на стоките при липса на осчетоводени бракувани стоки и липса на отчетност на влагането на стоките в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Решението е правилно. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е предприятие за предоставяне на транспортни услуги с наети превозни средства, както и че за осъществяване на тази дейност то се е нуждаело както от товарни гуми, така и от гориво. Действително, към фактурите на всеки доставчик са представени еднотипни писмени договори, приемо-предавателни протоколи и товарителници. В договорите са налице еднакви уговорки, че транспортирането на стоката е за сметка на купувача, като във фактурите на "Ф. С. К." ЕООД и "В. М. 2012" ЕООД изрично е записано, че доставката е с включен транспорт /т. е. че доставчикът осигурява транспорта/. В същото време, съгласно представените товарителници към фактурите на тези доставчици, като превозвач е вписано ревизираното дружество. Това противоречие не е обяснено от жалбоподателя в първоинстанционния процес. Представляващият ревизираното лице е дал подробни писмени обяснения в обяснителни записки от 20.10.2014 г. и 10.02.2015 г. за движението на стоките, относно транспортирането й /като за горивото в тях се твърди, че транспортът бил извършен от доставчика "Хангеки" ЕООД, а за гумите - че били превозени от ревизираното лице и монтирани на конкретни МПС, наети от ревизираното дружество/. Твърденията в тези обяснителни записки не са доказани. С основание съдът е изтъкнал, че съгласно товарителниците стоката на всеки от доставчиците на гуми е била товарена на един и същи адрес в гр. С., който по никакъв начин не е бил свързан с дружествата - доставчици. Получаването на родово-определените стоки и влагането им в дейността на жалбоподателя също е не е доказано. Съгласно приетото без възражения експертно заключение, счетоводството на ревизираното дружество не съдържа отчетност за влагане на гуми и монтирането им, още по-малко на конкретни превозни средства. Както вещото лице е подчертало, за дейността на дружеството са необходими товарни гуми, но за отчетния период 2013 г. изписването на гуми на разход не е било "ангажирано с бракуване след изминаване на нормен пробег". Затова обосновано съдът не е кредитирал представените едва в съдебното производство за първи път протоколи за бракуване на гуми. По фактурите за доставка на гуми не е било доказано и плащане като косвено доказателство, че фактурите отразяват реални доставки. Установеното от вещото лице, че РЛ е избрало отчитане на гумите като материални запаси с ангажиране на кореспондираща счетоводна сметка 302 "Материали" при изписване на разход в рамките на годишен отчетен период, в който са доставени, означава само, че през 2013 г. дружеството е изписвало гуми, което е било необходимо за дейността му, но връзката между тези стоки и фактурираните по процесните фактури не е установена. Относно горивото по фактурите на "Хангеки" ЕООД, съгласно обяснителната записка, горивото било доставяно от доставчика във ведомствена бензиностанция на дружеството в с. Ц. Доказателства за това не са представени и то не само относно капацитета на доставчика, който е следвало да разполага със специализирано превозно средство, а и относно наличието на такава бензиностанция и начина на заприходяване в нея на получено дизелово гориво. Представените към фактурите на този доставчик акцизни данъчни документи не могат да се свържат с доставчика, а и количеството по тях не съвпада с процесното. Само от обстоятелството, че за дейността на дружеството е било необходимо дизелово гориво не може убедително да се заключи, че фактурите за доставка на дизелово гориво с издател "Хангеки" ЕООД отразяват действителни доставки. Предвид изложеното, неоснователни са касационните оплаквания, че претендираното право на данъчен кредит е отказано само поради ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси, липса на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчиците, доказателства за транспортиране на стоките и за плащане по фактурите. При недоказано получаване на предмета на фактурите и използването на този предмет в дейността на ревизираното дружество не стои въпросът за добросъвестността на ревизирания получател по фактурите. Предвид изложеното оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 071,23 лв. за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение