Решение № 5492 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 225/2009 г.
ВАСII отделение27.04.2009 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 14.10.2008 г. по адм. д. № 115/2008 г. на Административен съд - Смолян. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5492 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 225/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Еврострой-2000" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, подадена чрез процесуалният представител адв. Къдрински срещу решение № 180 от 14.10.2008 г. по адм. д. № 115/2008 г. на Административен съд - Смолян. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната ДНСК - София, чрез процесуалният си представител юрк. Грозданов излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на Община Чепеларе не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-212/21.03.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "улица" в терен с начин на трайно ползване иглолистна гора, м. "Кацарски кидик", к. к. "Пампорово", з. Чепеларе. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършван към момента на проверката по Констативен акт № 3/10.10.2007 г., без предвиждане по ПУП и издадени надлежно строителни книжа, и в нарушение на действащия правен режим по чл. 12, ал. 2, с чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 157, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Обсъдени са приложените по административната преписка доказателства и събраните в процеса, сочещи категорично на липса на строителни книжа, което е достатъчно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за квалифициране на процесния строеж като незаконен. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 3/10.10.2007 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата инстанция, така и в настоящето производство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно допуснато съществено процесуално нарушение от съда при събиране и допускане на доказателства са неоснователни, тъй като по изрична молба на жалбоподателя е отменен хода по същество с определение № 146/03.07.2008 г. и е дадена изрична възможност за ангажиране на доказателства. Неоснователен е и доводът за липса на визирани в заповедта данни за нейния издател, тъй като в мотивната част на заповедта е посочена заповед № РД-13-070/06.03.2007 г. на началника на ДНСК, с която са делегирани надлежно правомощия за издаване заповеди за премахване на незаконни строежи на инж. Георги Даракчиев - зам. председател на ДНСК, който е издател на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,