Решение № 4335 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. от гр. София срещу Решение 19954 от 15.10.2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/ по адм. дело 2780/2024 година. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Постъпила е писмена молба с формулирани множество доказателствени искания и с приложени към нея писмени бележки на 05.03.2025 г. от касатора Б.. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. Христова, която поддържа касационната жалба и направените доказателствени искания. Претендира разноски. Ответникът - Ректорът на Софийски университет "Св. Климент Охридски", чрез своя процесуален представител Старши юрисконсулт М. Пеева в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Пеева, която оспорва касационната жалба и поддържа депозирания отговор. Не се претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на В. С. Б. против Заповед РД 25-2/21.02.2024 г. на Ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски". С горецитираната заповед на основание чл. 137, ал. 1 и ал.2, т. 1, въз връзка с чл.163, ал.9 и във връзка с чл. 135, т.2 и т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет /ПУДСУ/Правилника/ на В. Б. /студент от Стопански факултет, фак. [номер]/ е наложено наказание Забележка . Решението е правилно. За да отхвърли жалбата на Б. решаващият съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 13.12.2023 г. в Стопанския факултет към СУ Св. Климент Охридски се провел текущ изпит по дисциплината Основи на текстовия анализ и обработката на естествен език за студентите в МП Изкуствен интелект за бизнес и финанси , на който се е явил и жалбоподателят Б.. Ръководител на курса Основи на текстовия анализ и обработката на естествен език била гл. ас. д-р Г. Христова, която провеждала изпита. Установено по делото е, че преди началото му ас. Христова предупредила студентите, че могат да използват единствено системата за електронно обучение, в която се провежда текущия изпит, като изрично е посочила, че не могат да отварят други браузъри на компютрите и да използват лични записки. В нарушение указанията на гл. ас. Христова жалбоподателят Б. поставил до лаптопа си писмени материали, които разлиствал. Христова му направила забележка и иззела материалите. След няколко минути Б. отворил други прозорци на своя браузър, различни от системата, която се използва за провеждането на изпита, като последвала нова забележка от преподавателя. След приключването на изпита гл. ас. Христова написала доклад до декана на Стопанския факултет, в който описала така развилата се ситуация по време на изпита. С писмо от 14.01.2024 г., изпратено по електронната поща на жалбоподателя, Деканът на Стопанския факултет изискал от В. Б. писмени обяснения по случая. На 26.01.2024 г. Деканът на Стопанския факултет изпратил доклад вх. 70-14-105 до Ректора на СУ Св. Климент Охридски , в който предложил на жалбоподателя да бъде наложено наказание предупреждение за изключване от университета по чл. 137, ал. 2, т. 2 от ПУДСУ. С обжалваната в настоящото производство Заповед РД25-2/21.02.2024 г. на основание чл. 137, ал. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 163, ал. 9 и вр. чл. 135, т. 2 и т. 3 от ПУДСУ Ректорът на СУ Св. Климент Охридски наложил на жалбоподателя наказание забележка . В заповедта административният орган се позовал на изложеното в доклада от Декана на Стопанския факултет. В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, като от показанията на свидетелите Н. П. и Г. Т. безспорно се установява, че по време на изпита жалбоподателят е носил със себе си писмени материали, представляващи разработки на темите от изпитната дисциплина, от които е направил опит да преписва. Правилно съдът е приел, че в случая след като тези писмени материали са били поставени до компютъра на Б. в прозрачен джоб /както твърди свидетелката В. И./, този факт е достатъчен, за да се приеме, че студентът нарушава правилата за провеждане на изпита и прави опит за преписване. В чл. 163 от ПУДСУ са уредени правилата за провеждане и явяване на изпити в учебното заведение, като съгласно ал. 9 от посочената разпоредба студент, който при проверка на знанията въвежда в заблуждение чрез преписване, подсказване и други подобни, се наказва по чл. 137, ал. 2. Същото наказание се налага и при опит за подобно деяние. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ПУДСУ за виновно неизпълнение на установените в закона и вътрешните актове на университета правила на студентите се налагат предвидените в този Правилник наказания, независимо от другите видове отговорност. На жалбоподателя е наложено най-лекото по вид наказание, а именно забележка . След подробен анализ на установените факти и относимите правни норми, АССГ обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Изложеният довод в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в незаконно призоваване и разпит на свидетели, без да са били поискани от страните е неоснователен. В съответствие с принципите на истинност/чл.7 от АПК/ и служебното начало/чл.9 от АПК/ съдът е длъжен да установи фактите по делото, за да извърши проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК. По отношение на твърденията за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да събере всички поискани от Б. доказателства и съответно неуважаването им, с изключение на допускането на един свидетел, касационната инстанция намира същия за неоснователен. В съдебно заседание от 16.09.2024 г. АССГ изрично се е произнесъл с протоколно определение по доказателствените искания на Б., като е оставил без уважение последните, като неотносими към предмета на доказване. Твърди се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, тъй като не се касаело за изпит, а за тестова проверка, която формира само 15% от крайната оценка, поради което наложеното наказание забележка е несъразмерно на тежестта на евентуалното нарушение.Този довод е неоснователен, тъй като чл.163, ал.9 от Правилника предвижда налагането на наказания при проверка на знания, независимо от формата на тази проверка. В чл. 162, ал.1 от Правилника Проверка на знания е посочено, че по време на обучението знанията и уменията на студентите се проверяват чрез устни, писмени, практически и други форми на контрол, определени в учебния план и учебните програми, а в чл.163 от Правилника е уредено провеждането на изпити. Изрично в чл.163, ал.9 от Правилника е предвидено налагането на наказание по чл.137, ал.2 на студент, който при проверка на знанията въвежда в заблуждение чрез преписване, подсказване и други подобни, т.е. наказания се налагат не само при нарушения във връзка провеждането на изпити, а при такива, които са допуснати при провеждането на всякакви форми на контрол, определени в учебния план и учебните програми по смисъла на чл. 162, ал.1 от Правилника. Наложеното наказание е най-лекото предвидено в чл.137, ал.2 от Правилника, поради което касационният довод за несъразмерност на същото е неоснователен. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират от ответната страна,поради които такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Пето отделение