Решение № 9055 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2017 г.

Решение № 9055 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") - Д., подадена чрез пълномощника юрк. Д. Б.-А., против решение № 329 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 221/2016 г. на Административен съд Д.. С оспореното решение по жалба на М. И. С.-Николаева е отменена заповед № 03-080-РД/32 от 27.04.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д., с която е отказано финансиране на земеделския стопанин по заявлението за подпомагане ИД № 08/06/1/0/01790 от 22.07.2015 г., и е изпратена преписката на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д. за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба и бъде оставена в сила заповед № 03-080-РД/32 от 27.04.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д. като законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. В случай на евентуалност на осн. чл. 78, ал. 5 от АПК във р. с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответна страна. Ответникът - М. И. С.-Николаева, чрез упълномощения си представител адв. Е. В., с писмен отговор на касационната жалба и в молба от 7.06.2018 г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира сторени в касационната инстанция разноски, но не представя доказателства за сторени разходи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник М. И. С.-Николаева против заповед № 03-080-РД/32 от 27.04.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д.. С нея е отказано финансиране по заявлението за подпомагане ИД № 08/06/1/0/01790 от 22.07.2015 г. от подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. С обжалваното решение № 329 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 221/2016 г. на Административен съд Д. е отменена оспорваната заповед и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Д. за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган и в изискуемата писмена форма, като съдържал и всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Заповедта била издадена и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел обаче, че оспорваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че не е налице соченото от административния орган основание за постановения отказ по чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/2015 г.). А именно, че е М. С.-Н. има първа регистрация като тютюнопроизводител от 2003 г. като земеделски стопани (тютюнопроизводител) - повече от 18 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане. Съдът се е основал на заключението на вещото лице от назначената по делото експертиза и след анализ на всички доказателства по делото е приел, че жалбоподателката не е била регистриран като тютюнопроизводител през 2003 г. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредба № 14 към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите за подпомагане трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.), а според чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 това условие се счита за изпълнено, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца преди регистрацията им като земеделски стопани и започването да стопанисват земя с цел производството на земеделска продукция. Правилно административният съд е приел, че М. С.-Н. е отговарял на това законово изискване, тъй като за първи път е била регистрирана като земеделски стопанин през 2015 г., поради което неправилно й е отказано финансово подпомагане на това основание с процесната заповед. В тази връзка приетото и неоспорено заключение на вещото лице безспорно доказва, че представените за изследване заявления по чл. 5, ал. 6 от ЗТТИ от 6.11.2003 г. и 28.10.2004 г. не са попълнени и не са подписани от М. С.-Н.. Неоснователно е и възражението, че същите може да са подписани от пълномощник, тъй като в този случай поставеният подпис следваше да е на пълномощника, а не да се правят опити за имитирането на подписа на земеделския стопанин. Видно от посоченото в оспорената заповед административният орган, за да постанови отказа за финансиране, се е позовал единствено на информация от електронния регистър на закрития Фонд "Тютюн". Тази извадка обаче не се основава на никакви други доказателства и се опровергава от останалите доказателства по делото, включително и от назначената по делото експертиза. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е взел предвид и становище с вх. № 02-6500/12029 от 24.02.2016 г., подписано от зам. -министъра на земеделието, храните и горите, в което изрично е посочено, че данните от регистъра на фонд "Тютюн" не са достатъчни и следва да бъдат направени допълнителни проверки, които да удостоверят истинността на конкретния случай. Следва да се посочи и това, че по делото липсват доказателства за извършени преводи по сметка на С.-Н. във връзка с вписаните в регистъра на Фонд "Тютюн" премии. По делото не бяха представени и договорите за производство и изкупуване на тютюн, за които административният орган твърди, че са сключени от М. С.-Н.. С оглед така събраните доказателства правилно с оспореното решение е прието, че остава недоказано твърдението, че М. С.-Н. е произвеждала и продавала тютюн. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че извадката от електронния регистър не може да удостовери и докаже регистрацията на лицето като тютюнопроизводител. Анализът на писмените и гласни доказателства показва липса на надлежно извършена регистрация като земеделски стопани на М. С.-Н. през 2003 г. и през 2004 г. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства в тази насока. Формираните изводи от фактическа и правна страна се споделят и от касационната инстанция, поради което е безпредметно те да бъдат приповтаряни. Ето защо отказът да бъде финансирано заявлението е незаконосъобразен. Съобразно изложеното административният съд правилно, в съответствие с материалния закон е отменил обжалвания пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ето защо обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, същото не страда от релевираните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за производството. Ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства такива да са сторени реално, поради което не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,