Решение № 1096 от 1.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "В И К" ООД, гр. Димитровград, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 7353 от 07.12.2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 714 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ - 33 от 02.12.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и дружеството е осъдено да заплати разноски. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички факти по делото и направените възражения. Счита, че КЕВР не е компетентен орган да издаде АУПДВ в процесния случай и е нарушила чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Подчертава, че Комисията е имала правомощие единствено да определи друго служебно лице от администрацията на КЕВР, което да издаде редовно процесния АУПДВ. Сочи още, че дружеството не е задължен субект в качеството му на оператор по смисъла на нормативната уредба и неговата отговорност не може да бъде ангажирана. Излага доводи, че изводите на съда в тази насока са погрешни и изградени само въз основа на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), без да бъдат отчетени разпоредбите на специалния Закон за водите (ЗВ). Игнориран е фактът, че КЕВР не е извършвала регулаторна дейност по отношение на жалбоподателя за периода 2017 - 2021 г. и той се потвърждава от отказа на Комисията да приеме за разглеждане бизнес плана на дружеството. В тези насоки развива подробни съображения в касационната жалба и претендира отмяна на обжалваното решение и обявяване на нищожността на АУПДВ, а в условията на евентуалност - неговата отмяна, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административент съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ УДВ - 33 от 02.12.2020 г., издаден от КЕВР, с който на "В И К" ООД, Димитровград е установено публично задължение за неплатена такса "В и К регулиране" в размер на 3 322,92 лв., представляваща първа променлива част от таксата за 2020 г., дължима към 25.03.2020 г., втора променлива част в размер на 3 322,92 лв. за 2020г., дължима към 25.07.2020г. и законна лихва върху посочените главници и периоди в общ размер от 233,13 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 6 645,84 лв., считано от 01.09.2020 г. до постъпване на сумите по сметката на КЕВР, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 23 от 17.03.2006 г.). За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че вписаният в Търговския регистър предмет на дейност на "В И К" ООД е "водоснабдяване, канализация, пречистване на води, инженерингови услуги в страната и чужбина". Собственици на неговия капитал са държавата чрез МРРБ с дял 24 360 лв. или 50.99% и Община Димитровград, с дял 23410 лв. или 49.01%. През 2016 г. Община Димитровград е предприела действия за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Хасково. С решение 267/26.05.2016 г. на Общински съвет Димитровград е прието принципно съгласие по реда на чл. 198а от Закона за водите за присъединяване на Община Димитровград към Асоциация по ВиК. Общото събрание на Асоциацията по ВиК е приело решение по протокол 6/31.05.2016 г. за принципно съгласие за присъединяване на Община Димитровград към Асоциацията. С Решение по протокол 12/21.07.2016 г. границите на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Хасково, са променени като в техния обхват е включена и Община Димитровград. Прието е още, че до започване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК активите и предоставяне на услуги от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Хасково в новоприсъединените общини, тези дейности следва да се извършват от съществуващите ВиК оператори, каквото е и "В И К" ООД, Димитровград. С допълнително споразумение 1 към Договор от 14.04.2016 г., подписано между Асоциацията по ВиК на обособената територия и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД са определени задълженията на оператора, произтичащи от изпълнението на решение по Протокол 12/21.07.2016г. досежно публичните активи, инвестициите, изготвянето на проект за Бизнес план за 2017-2021г. С декларация от 16.01.2020 г. касаторът е заявил пред КЕВР размера на приходите от ВиК услуги и фактурираното количество питейна вода за предходната година и в т.3 от нея е определил дължимата такса "ВиК регулиране" за 2020 г. С доклад от 24.01.2020г., изготвен от дирекция "Обща администрация" при главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" в КЕВР, председателят на комисията е уведомен за обстоятелства, налагащи установяване на публично държавно вземане за такса "ВиК регулиране" и лихва за просрочие, дължима от "В И К" ООД, гр. Димитровград, с оглед на което е предложено откриване на процедура за установяване на публично държавно вземане. Производството по издаване на акт за установяване на публичното държавно вземане е открито на основание прието решение по т. 4 от протокол от заседание на КЕВР 202/18.09.2020г. Дружеството е уведомено за същото и е депозирало възражение на 30.09.2020г. Предвид липсата но доброволно изпълнение в предоставения срок, с решение по протокол 227/02.12.2020 г. КЕВР е приела да бъде установено "публично държавно вземане от неплатена такса "ВиК регулиране" и лихва за просрочие, в размер на първа и втора променлива част от по 3 322,92 лв., от такса "ВиК регулиране" за 2020 г., ведно със следващите се законни лихви. Въз основа на горното решение е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в изпълнение на неговите регулаторни правомощия по чл. 28, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и ЗРВКУ. Според цитираната норма, КЕВР събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. Събираните по реда на ЗЕ и ЗРВКУ такси са публични държавни вземания - чл. 28, ал. 3 от ЗЕ, а размерът, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията - чл. 28, ал. 2 от ЗЕ. Решаващият състав е преценил, че оспореният акт е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, като от неговото съдържание могат да се извлекат фактическите и правни основания за издаването му. Отбелязъл е също, че в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Съдът изрично е посочил, че процедурата по преобразуване на "В И К" ООД, Димитровград не е приключила към 31.12.2020 г. и именно дружеството е продължило да предоставя услуги по водоснабдяване. То не е загубило качеството си на ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, поради което се явява задължено лице и дължи заплащане на годишна такса "ВиК регулиране". Така постановеното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно чл. 166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според алинея втора, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. При съдебно оспорване на АУПДВ приложим отново е съответният ред по АПК, чийто член 153, ал.1 сочи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. От цитираната норма следва, че при съдебно оспорване на АУПДВ първоинстанционният съд изрично трябва да изясни кой е неговият издател и съответно да го конституира като ответник по делото. В случая, към административната преписка е приложен АУПДВ, който съгласно уводната част на неговите мотиви е издаден Комисията за енергийно и водно регулиране, но е подписан единствено от нейния председател и главен секретар. Действително, нормата на чл. 38, ал.1 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация предвижда, че екземплярът за адресата на решението на комисията, което е индивидуален административен акт, се подписва само от председателя и от главния секретар. Съдът обаче не е адресат на акта, поради което при оспорването му следва да бъде представен оригиналът или заверен за вярност препис, подписан от членовете на работната група, членовете на комисията и главния секретар съгласно изискването на чл. 38, ал.1, изр. първо от Правилника. Само тогава решаващият състав би могъл еднозначно да приеме, че издател на АУПДВ е Комисията, а не нейният Председател, както и да съобрази доколко са спазени специалните изисквания на ЗЕ за приемане на решение от колективния орган. Тъй като това не е сторено, то неизяснен е останал въпросът кой е издателят на оспорения АУПДВ, а този пропуск препятства възможността настоящата инстанция да прецени допустимостта на обжалвания съдебен акт. Поради това същият следва да се отмени като неправилен, а делото да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав. Същият следва да задължи КЕВР да комплектова административната преписка с оспорения АУПДВ, подписан от приелите го членове на КЕВР или пък изрично да уточни, че АУПДВ е издаден само от нейния председател. В зависимост от това решаващият състав следва служебно да конституира като ответник надлежната страна по чл. 153, ал.1 АПК и да прецени именно нейната материална компетентност. В тази връзка и с оглед възраженията на оспорващия съдът следва да изложи конкретни мотиви дали в правомощията на Комисията за събиране на такси по чл. 28, ал.1 ЗЕ и по чл.8, ал.1, т.1 ЗРВКУ имплицитно се включва и компетентност за тяхното установяване и издаване на АУПДВ. За целта той следва да сравни нормата на чл. 28, ал.1 ЗЕ с разпоредбата на чл. 36з, ал.1 ЗЕ, която ясно разкрива използваният законодателен подход при овлястяване на определен орган за издаване на АУПДВ. Необходимо е още да съобрази и новелата на чл. 166, ал.2, изр. последно ДОПК, според която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение