Решение № 7466 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2021 г.

Решение № 7466 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2021 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от К. П., от [населено място], община Камено чрез пълномощника му адв. Т. Тодорова срещу Решение № 8 от 06.01.2021 г., постановено по адм. д. № 1727/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от К. П. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас иск в пълния му размер. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, К. П., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)- гр. Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Бургас е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. П. от гр. София срещу ОД на МВР – Бургас, с който се претендира обезщетение в размер 2 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, произтекли от незаконно издаденото Наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Бургас, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 м., за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП., ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление-19.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че издаденото НП му е причинило първоначално афект и стрес, а впоследствие в продължение на месеци постоянно напрежение как ще приключи развитието по случая, страх, безпокойство, неприятни психически и емоционални изживявания, отразили се и на отношенията със семейството и приятелите, както и причинени неудобства вследствие необходимостта да се съобразява с графика на обществения транспорт до [населено място], особено вечер. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС-Бургас е отхвърлил изцяло предявения от К. П. срещу ОД на МВР – Бургас иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" ОДМВР-Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2017 г. до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Въпреки това, разглеждайки иска по същество, административният съд е приел същия за неоснователен по следните съображения: Съдът е установил, че с наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" ОДМВР-Бургас, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Същото е обжалвано и с решение № 524 от 29.03.2017 г. постановено по НАХД № 7114/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас е отменено. Решението на Районния съд, като необжалвано е влязло в законна сила на 19.04.2017 г., поради което е налице първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на втората предпоставка, АС Бургас e приел, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за реално претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, което в настоящия случай по делото е останало недоказано. АС- Бургас e заключил, че от събраните по делото гласни доказателства, квалифицирани от съда като противоречиви и неясни, не се доказват по делото реални проявления на твърдените вреди от вида на "афект, стрес, страх, безпокойство, неприятни психически и емоционални изживявания", поради което не е налице втората материалноправна предпоставка за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, а именно настъпили вреди. На следващо място АС Бургас е установил, че свидетелството за управление на МПС е иззето с АУАН, след което със Заповед № 16-0769-001645/03.10.2016 г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса с отговорността". Тъй като липсват твърдения и данни тази заповед да е била обжалвана и отменена по съдебен ред, то не е налице причинно–следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и вредите, твърдени от прилагане на тази ПАМ. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не са налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата за вреди. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди като неоснователна, ведно със законните последици от това. Съдебното решение е правилно и обосновано. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на същото поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за неоснователност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт (в т. ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не се спори, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба и " лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 м", при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Правилно АС-Бургас е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в афект и стрес, а впоследствие в продължение на месеци постоянно напрежение как ще приключи производството по обжалване на НП, страх, безпокойство, неприятни психически и емоционални изживявания, отразили се и на отношенията със семейството и приятелите и неудобства във вр. с ползване на обществения транспорт от [населено място] до Бургас. Видно от събраните по делото гласни доказателства, недоказано по делото остава реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, в резултат на воденото административно-наказателно производство срещу ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото НП. Правилен е решаващият извод на административния съд за това, че неимуществените вреди, претърпени от временното отнемане на свидетелството за правоуправление, не са в причинно-следствена връзка на отмененото като незаконосъобразно НП, а в резултат на издадената заповед за налагане на ПАМ до решаване на въпроса с административно-наказателната отговорност, а по делото липсват както твърдения, така и доказателства същата заповед да е била обжалвана, съответно- отменена. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че въпреки обстоятелството, че в съдебното производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест лежи върху ищеца, същият в първоинстанционното съдебно производство не е успял да проведе пълно и главно доказване на поне две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не е успял да докаже както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно НП, от което същите се претендират. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно – да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение