Решение № 10746 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Нова линия 2020“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. И. Илиева, срещу Решение № 3409 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1954/2025г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р - 02000225000846-091-001 от 03.07.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 81 от 19.09.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – гр. Бургас, с който за периода 27.02.2024 г. - 13.10.2024 г. на дружеството са определени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер, възлизащ на 22 521,87 лева, от които главница в размер на 19 946,86 лева главница и лихва в размер на 2 575,01 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски по делото в размер на 230,00 евро. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва извода за наличие на предпоставките по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, като поддържа, че не са доказани свързаност или съгласуваност на действията между „Нова линия 2020“ ЕООД и „Нова линия – 2010“ ЕООД, и въпреки че признава сходство на предлаганите стоки - отрича припокриване на персонала, клиентите и счетоводното обслужване. Излага аргументи, че предходното дружество е осъществявало дейност в обекта повече от десет години, регистрирано е по ЗДДС от 2011 г. и продължава да извършва друга дейност, което според него изключва формална смяна на търговеца с цел избягване на регистрация и данъчно облагане. Според касатора започването на самостоятелен бизнес от бивш служител чрез използване на придобитите опит и контакти е нормално стопанско поведение, а не доказателство за съгласуваност. Наред с това посочва, че първоинстанционния съд е възприел констатациите на приходните органи, без да направи самостоятелна преценка на доказателствата. На последно място касаторът поддържа, че чл. 102, ал. 4 от ЗДДС има санкционен характер и прилагането му следва да съответства на принципа на пропорционалност. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас. Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юриск. К. Джабарова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението си АС - Бургас е отхвърлил жалбата на „Нова линия 2020“ ЕООД срещу РА № Р - 02000225000846-091-001 от 03.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, частично потвърден с Решение № 81 от 19.09.2025 г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който за периода 27.02.2024 г. - 13.10.2024 г. на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер, възлизащ на 22 521,87 лева, от които главница в размер на 19 946,86 лева главница и лихва в размер на 2 575,01 лева. За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в хода на ревизията фактическа обстановка, в т. ч. подаденото на 01.10.2024 г. от „Нова линия 2020“ ЕООД заявление с вх. № ДДС.0000 – 0144637 за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, с деклариран оборот в размер на 115 151,14 лева; издадения на основание чл. 96, ал. 1 във връзка с чл. 96, ал. 10 от ЗДДС Акт за регистрация по ЗДДС № 020422404365598 от 14.10.2024 г.; установеното в хода на проверката обстоятелство, че „Нова линия 2020“ ЕООД е достигнало облагаем оборот по ЗДДС в размер на 125 529,26 лева на датата на първия отчет за продажба от ФУ на дружеството - 27.02.2024 г., който оборот е формиран по реда на чл. 96, ал. 10 ЗДДС от последователно извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект от действащите съгласувано по смисъла на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, съгласно § 1, т. 93 от ДР ЗДДС във връзка с § 1, т. 3, б. „б“ ДР ДОПК лица - „Нова линия - 2010“ ЕООД и „Нова линия 2020“ ЕООД, тъй като: 1. управителят и едноличен собственик на капитала на „Нова линия 2020“ ЕООД е бил нает по трудов договор до 01.03.2024 г. на длъжност „продавач консултант“ в „Нова линия - 2010“ ЕООД; 2. двете дружества използват един и същи доставчик на интериорни и входни врати - „Диделена“ ООД и 3. един и същи търговски обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 72; съставения на „Нова линия 2020“ ЕООД във връзка с възникналото задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. второ във връзка с ал. 10 от ЗДДС, което не е изпълнено в срока до 05.03.2024 г., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0389713 от 17.07.2025 г.; поканата за корекция по чл. 103 ДОПК с цел начисляване на дължимия от дружеството ДДС в размер на 19 946,86 лева за периода 27.02.2024 г. – 13.10.2024 г., в отговор на която покана дружеството не е подало коригираща справка – декларация; начисленията с РА ДДС в размер на 20 013,51 лева и лихви от 2 582,30 лева, които след корекция при административното обжалване са определени на 19 946,86 лева и 2 575,01 лева лихви. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, тъй като „Нова линия 2020“ ЕООД и „Нова линия – 2010“ ЕООД са извършвали последователно еднородна дейност в един и същи търговски обект, с прекъсване, по-кратко от един месец. Изводът за съгласуваност на действията им е обоснован с трудовата обвързаност на управителя на РЛ с „Нова линия – 2010“ ЕООД, общия им обект и доставчик, както и значителното припокриване на стоките и клиентите, сочещи запазване на организацията на работа в магазина. Поради това оборотът на предходното дружество е включен в оборота на „Нова линия 2020“ ЕООД към 27.02.2024 г. - първият ден на започване на дейността му. Наред с това съдът е приел, че възраженията относно наличието на съгласуваност на действията на „Нова линия 2020“ ЕООД и „Нова линия – 2010“ ЕООД, както и относно законовите предпоставки за регистрация не подлежат на обсъждане в производството по обжалване на РА, тъй като се отнасят до въпроси, разрешени с влезлия в сила Акт за регистрация. Предвид неподаването на заявление за регистрация в срока до 05.03.2024 г. съдът е намерил за законосъобразно определянето на задълженията по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, а именно - от датата, на която е надвишен оборотът - в случая първия ден на започване на еднородната дейност и отчитане на първата продажба - 27.02.2024 г. до датата, на която дружеството е регистрирано от органа по приходите - 13.10.2024 г. Приел е, че датата на данъчното събитие на извършените облагаеми доставки и данъчната основа са правилно определени въз основа на отчетените данни на ЕКАФП и банковите сметки на дружеството, като ДДС е включен в продажните цени на стоките и съответно –е правилно определен съгласно чл. 67, ал. 2 и 3 от ЗДДС. С позоваване на практиката на СЕС съдът е отхвърлил възражението за нарушаване на принципа на пропорционалност, като е приел, че начисленият преди регистрацията ДДС не представлява непропорционална и несъразмерна санкция предвид достигането на облагаемия оборот още в първия ден на процесния период, забавеното подаване на заявлението и извършването на множество облагаеми доставки до фактическата регистрация. Съобразил е и липсата на наложено административно наказание, тъй като макар да е бил съставен АУАН - административнонаказателното производство е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На последно място предвид липсата на представени в съдебното производство доказателства от страна на РЛ, опровергаващи констатациите на органите по приходите, е направен краен извод за законосъобразност на оспорения РА, в потвърдената му при административното обжалване част, и неоснователност на жалбата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е определил спорния между страните по делото въпрос, който е за наличието на материалноправните основания за приложение на чл. 96, ал. 10 във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, въз основа на които в облагаемия оборот на „Нова линия 2020“ ЕООД се включва оборотът, реализиран в обекта от лицето, осъществяващо дейност преди него - „Нова линия – 2010“ ЕООД, и същият се взема предвид при определянето на данъчния период, през който е надхвърлен изискуемия по ал. 1 на чл. 96, и въз основа на който е възникнало задължение за регистрация. Правилен е изводът на съда, че от страна на административния орган е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, регламентирани от законодателя кумулативно, а именно: 1. две или повече лица осъществяват дейност в един и същ търговски обект; 2. дейността е еднородна; 3. дейността се извършва последователно; 4. лицата са свързани или действат съгласувано. По делото е безспорно установено, че „Нова линия 2020“ ЕООД и „Нова линия – 2010“ ЕООД извършват стопанска дейност в един и същ търговски обект - обект - магазин в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 72. За да се приеме, обаче, че дейността им е еднородна, според изречение второ на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е необходимо да е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонал, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. В случая е налице тъждество в предлаганите стоки - интериорни и входни врати, значителното припокриване клиентите, един и същ обект и доставчик - „Диделена“ ООД. Освен това управителят и едноличен собственик на капитала на „Нова линия 2020“ ЕООД е бил нает по трудов договор до 01.03.2024 г. на длъжност „продавач консултант“ в „Нова линия – 2010“ ЕООД. Посочените обстоятелства са напълно достатъчни, за да обосноват извод, че осъществяваната от двете дружества дейност е еднородна. Наред с изложеното според установяванията на приходните органи двете дружества са лица, действащи съгласувано по смисъла на определението в § 1, т. 93 от ДР ЗДДС. Съгласно втората хипотеза на това определение „лица, действащи съгласувано“ са лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице, според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. В хода на ревизията е установено, че управител и едноличен собственик на капитала на „Нова линия 2020“ ЕООД е Т. М. А., която е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ДОПК (работодател и работник) с „Нова линия 2010“ ЕООД, тъй като същата е била наето лице по трудов договор с последното дружество до 01.03.2024 г. на длъжност „продавач консултант“. В този ред на мисли правилно първоинстанционният съд е приел, че връзката между двете дружества обосновава извод за съгласуваност в действията им. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, че първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, без да извърши самостоятелна преценка на доказателствата. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени конкретните обстоятелства относно последователното осъществяване на дейността, идентичността на предлаганите стоки, общия доставчик и трудовата обвързаност на управителя на РЛ с предходното дружество, като е обосновано значението им за приложението на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Обстоятелството, че след тази преценка съдът е достигнал до изводи, съвпадащи с тези на органите по приходите, не означава липса на самостоятелно формирано вътрешно убеждение. Следва да бъде посочено също така, че позоваването на санкционния характер на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС само по себе си не обосновава неприложимост на разпоредбата, нито недължимост на всички установени с РА задължения. При преценката за пропорционалност следва да се разграничи данъка, който би бил дължим при своевременно изпълнение на задължението за регистрация, от данъка, чието начисляване е последица от неизпълнението на това задължение. В случая първоинстанционният съд е направил анализ на конкретните обстоятелства, като е съобразил продължителността на забавата, извършването на множество облагаеми доставки до фактическата регистрация и липсата на наложено административно наказание за същото неизпълнение. В резултат обосновано е приел, че начисленият ДДС не представлява непропорционална и несъразмерна санкция, като мотивите на първата инстанция, изложени в отговор на наведените от дружеството доводи в тази посока, се възприемат от настоящия касационен състав, поради което следва да бъде препратено към тях съгласно правомощието по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения РА, АС - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател - „Нова линия 2020“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган – издател на РА и ответник по касационната жалба, разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,