Решение № 6229 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2013 г.

Решение № 6229 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ай Джи 7" ЕООД, ЕИК 130675346 със седалище гр. София срещу решение № 4405 от 02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1874/2013 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-15-020/07.02.2013 г. на областния управител на област София. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици. Редовно призовано за съдебно заседание, "Ай Джи 7" ЕООД-гр. София, не се представлява . От същото по делото е постъпила молба с характера на писмени бележки по същество, съдържащи доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът, областният управител на област София, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, Министерство на културата, редовно призован, се представлява от юриск. Харизанова, която оспорва жалбата и твърди неоснователност на същата по съображения, развити в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, Национален музей на българското изобразително изкуство, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Ай Джи 7" ЕООД-гр. София срещу заповед № РД-15-020/07.02.2013 г. на областния управител на област София, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на търговското дружество на следните обекти: А.)помещение- арт клуб кафе, съставляващо бивша зимна градина и магазин за сувенири с площ от 60 кв. м., намиращ се от лявата страна на Арт-клуб кафе на кота приземен етаж - север; Б). Помещение от общите части на сградата в съседство с Арт-клуба / предназначено да се ползва като склад/; В) Помещение, пригодено да се ползва за санитарен възел; Г) Изложбена площ в "Параклиса" за ползване при организиране на съвместни културни прояви извън изложбения план на музея и прилежащото дворно място пред помещенията- всички съставляващи обособена за самостоятелно ползване част от недвижим имот- публична държавна собственост, находящ се в гр. София, район "Средец", пл. " Княз Александър I Батенберг", представляващ сграда - бивш Царски /Княжески/ дворец поради това, че дружеството го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява публична държавна собственост, предоставен за управление на Националния музей на българското изобразително изкуство/ НМБИИ/; същият се държи от дружеството- жалбоподател към датата на издаване на заповедта и това държане се явява без правно основание - наемните правоотношения на търговското дружество с НМБИИ са прекратени поради изтичане срока на действие на сключения между тях договор / договореният срок е изтекъл на 23.12.2012 г. - основание по чл. 11, т. 1 от договора и писмо изх. № РД-08-141 от 05.10.2012 г., с което НМБИИ изрично е заявил нежеланието си договорът да бъде продължен за нов петгодишен срок съгласно чл. 5/. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба оплаквания за недопустимост на заповедта - понятие"недопустимост на административен акт" не съществува нито в правната теория, нито в АПК. Неоснователни са развитите от касатора доводи за невалидно сезиране на областния управител, отразило се впоследствие на законосъобразността на издадената заповед. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните мотиви на съдебното решение за валидно отправено до областния управител искане по чл. 80, ал. 1 от ЗДС, доколкото заповедта е постановена на база две, съединени за общо разглеждане искания - на директора на НМБИИ- впоследствие оттеглено и съвместно искане вх. № 0410/1 от 03.01.2013 г. от министъра на културата и директора на НМБИИ. Неоснователни са твърденията на дружеството - жалбоподател за това, че НМБИИ не е "ведомство" по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС, а министърът на културата не е органа, в чието разпореждане е имота- публична държавна собственост, тъй като съгласно ЗДС и чл. 31, ал. 2 от ГПК управлението на всички имоти- публична държавна собственост било в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Правилни в тази връзка са изводите на АССГ, за това, че по своята структура и юридическа природа, определени с Разпореждане № 1614 от 14.10.1953 на МС, Постановление № 25 от 23.01.1995 г. на МС и ПМС № 14 от 31.01.2011 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на културата, НМБИИ представлява юридическо лице на бюджетна издръжка -културен институт, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата, комуто процесният недвижим имот е предоставен за управление, поради което Националният музей за българско изобразително изкуство е " ведомство" по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС. Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в незаконно определен срок за доброволно изпълнение - 3-дневен, вместо законният 14-дневен срок, което според касатора води до незаконосъобразност на самата заповед. Правилно АССГ е стигнал до извода, че даденият със заповедта срок за доброволно изпълнение, дори да е незаконосъобразно определен като по-кратък от обичайния 14-дневен такъв, касае не законосъобразността на административния акт, а законосъобразността на нейното изпълнение, което съставлява отделно производство, предвиждащо отделни форми на защита срещу действията на органа по изпълнението. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. Обосновано съдът е определил необходимостта от комулативното наличие на три предпоставки, за да се приеме, че една заповед за изземване на недвижим имот по чл. 80, ал. 1 от ЗДС е законосъобразна, а именно: 1/ имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3/ това владение или държане на имота да е без правно основание. Обосновано АССГ, въз основа на събраните по делото доказателства е заключил, че в конкретния случай са налице и трите, комулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. По делото не се спори, че процесната обособена част от Царски / Княжески/ дворец - гр. София е публична държавна собственост и към датата на издаване на заповедта се държи от " Ай Джи 7" ЕООД-София. Единствено спорно е дали този обект се държи от касатора на правно основание или без наличието на такова. Правилно съдът е приел, че към 07.02.2013 г. търговското дружество- жалбоподател държи имота, предмет на заповедта без правно основание. Правилно АССГ е квалифицирал сключения между касатора и НМБИИ на 23.12.207 г. договор, макар и ненаименован, като договор за наем, тъй като същият съдържа всички основни елементи на наемното правоотношение - предоставя се определен недвижим имот за временно възмездно ползване срещу дължима от дружеството насрещна месечна престация. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че договорът за наем между дружеството и наемодателя НМБИИ е валидно прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен и поради явното противопоставяне на наемодателя за продължаването му, видно от писмо изх. № РД-08-141 от 05.10.2012 г./ чл. 11, т. 1 във вр. с чл. 5 от договора/. Несъстоятелни са развитите в касационната жалба доводи за държане на имота на правно основание, изразяващо се във валидно упражнено право на задържане по предявена претенция за неустойки и подобрения срещу НМБИИ, предмет на висящото дело пред СРС. На първо място - по делото не са представени валидни доказателства за висящо гражданско дело пред СРС, образувано по представената по делото искова молба, входирана в СРС на 10.01.2013 г. Дружеството - жалбоподател само твърди, но не представя доказателства за образувано и висящо гр. д. № 1192/2013 г. по описа на СРС-65 състав. Не са представени и доказателства за уважаване особеното искане на дружеството за " допускане и утвърждаване " от СРС на задържане ползването на процесния имот в полза на "Ай Джи-7" ЕООД- София. Отделно от гореизложеното, правото на задържане е насрещна процесуална възможност за гарантиране вземанията на страна в гражданскоправен съдебен спор, но не съставлява "правно основание" да се държи имот- публична общинска собственост по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение