Решение № 12695 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8261/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 3332 от 25.03.2025 г. по адм. д. 2598/2024 г. Административен съд - Варна (АС-Варна) е отхвърлил жалбата на А. Д. К., гражданин на Русия, против решение 8297/30.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Д. К., чрез процесуален представител адв. Д. Бегажева от АК-Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди наличието на обстоятелствата по чл. 8 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). Алтернативно се поддържа наличието на основания по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Твърди се, че при преценката на фактите, касаещи личното положение на търсещата убежище, съдът е подходил избирателно и неправилно е интерпретирал някои от тях в решението си. Поддържа се също така, че отрицателното отношение, което оспорващата е изразявала към ситуацията в Русия в социалните мрежи и особено след започване на войната през 2022 г., неправилно е преценено от АС-Варна само като гражданска позиция. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява лично. Представлява се от особен представител - адв. М. Тодоров от АК-София. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 8297/30.07.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на А. Д. К., гражданин на Русия, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АС-Варна е отхвърлил жалбата против административния акт. Решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според АС-Варна админстративният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че от изложената бежанска история на А. Д. К. не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, което да е причина за напускане на страната й по произход. Решаващият съд подчертава, че търсещата убежище е напуснала легално Русия на 10.12.2023 г. с туристическа виза, която й позволява да остане 90 дни на територията на Република България, а е подала молбата за международна закрила едва в края на месец февруари 2024 г., като не са наведени причини за обстоятелството защо тази молба не е подадена във възможно най-ранния момент (по арг. от глава II, чл. 4, т. 5, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011 г.). Не се установяват и данни за наличие на препятствие за завръщането на оспорващата в страната й на произход, а и последната не твърди такива да съществуват, още повече че преди да напусне Русия през м. 10. 2023 г. А. Д. К. е пребивавала в ОАЕ, видно от публикувани клипове в профила й в Инстаграм, като няма представени данни за ограничаване на придвижването й от официалните руски власти. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административният съд е очертал материалноправните предпоставки на посочения правен институт и е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Според решаващият съд няма основания да се приеме, че А. Д. К. е напуснала Русия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, а оспорващата не е била обект на насилие и заплахи, нито е била арестувана, нито осъждана в Руската федерация. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че А. Д. К. е по-скоро икономически мигрант, отколкото бежанец, търсещ международна закрила. Съгласно раздел I, глава втора-В, т. 2, буква "f", § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статута на бежанец на ВКБООН (Наръчник на ВКБООН), "мигрантът" е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер. Несъгласието с общи икономически мероприятия само по себе си не е достатъчно основание за кандидатстване за статут на бежанец. Според АС-Варна, цялостният анализ на обясненията на оспорващата, доказва ясно и недвусмислено, че тя е напуснала Руската федерация именно по икономически причини, тъй като иска да живее в България. Крайният извод на първоинстанционния съд е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и, ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно, ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Д. К.. Правилно АС-Варна приема, че от доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. В конкретния случай А. Д. К. не е направила относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Жалбоподателката изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имала проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата си принадлежност. Жалбоподателката А. Д. К. е родена на [дата] в гр. Оренбург, Русия, гражданини на Русия, по народност [народност], [вероизповедание], неомъжена. Решаващият съд е акцентирал на бежанската й история, от която става ясно, че е напуснала легално Русия със самолет на 10.12.2023 г. и влязла в България с лек автомобил и българска виза, издадена в края на м. ноември 2023 г. Относно твърденията й по време на интервюто (проведено на 11.03.2024 г.), че е участвала в протестен митинг през 2021 г., същите са анализирани подробно от административния съд. Последният правилно е приел, че тези твърдения не обосновават извод, че тя е била или може да бъде преследвана по политически причини, тъй като няма данни, участието й в протеста да е довело до неблагоприятни последици за нея. Същевременно чуждата гражданка не е представила в административното производство никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че е била задържана за кратко в автомобил на полицията (както самата твърди) след участието на процесния митинг през 2021 г. Дори да е била задържана, обстоятелството че е била освободена, без да бъде съдена и осъждана, не е от законово предвидените основания за получаване на закрила по специалния закон. Субективното възприятие за евентуална възможност за настъпване на преследване, непотвърдена по никакъв начин от доказателствата по делото не основава предоставянето на искания бежански статут. Същевременно липсват и данни за наличие на препятствие за завръщането на оспорващата в страната й на произход, а и последната не твърди такива да съществуват. Същото се отнася и до получаването на заплахи от психически болен човек, който живеел близо до дома на баба й, както и до заплахи от различни лица в профила й в Инстаграм поради позицията й за обстановката в Русия. Решаващият съд аналитично е разгледал всяко твърдение на жалбоподателката, като мотивирано е достигнал до извод, че руската гражданка не е успяла да обоснове основателна причина за напускането на страната си по произход и доколко основателни са нейните опасения да остане там, а релевираните твърдения почиват на общоизвестни факти настъпили през последните години, но същевременно не е обоснован личен елемент. Липсват и доказателства А. Д. К. да е подавала сигнали или оплаквания за незаконни действия от трети лица до органите на реда в държавата по произход. Към момента жалбоподателката се занимава в Република България с организиране на курсове по трихология /раздел на дерматологията/ в Инстаграм, а при преглед на блога й АС-Варна е установил, че същият е свързан основно с професионалната й дейност, както и клипове от нейни предходни почивки. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са заявени твърдения от А. Д. К. да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Административен съд Варна с много подробни мотиви и задълбочен анализ, е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на проявен акт на преследване по смисъла на цитираните разпоредби, който акт действие или поредица от действия, да застрашават живота или човешките й права в степен, която да оправдае целите на предоставяне на хуманитарен статут. Правилно решаващият съд приема, че ноторно известните факти за политическата обстановка в Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна сами по себе си не могат да бъдат повод за предоставяне на статут на бежанец, доколкото в случая е необходимо преследването да се обосновава на факти и обстоятелства касаещи конкретното лице, което е подало искане за защита. Действително, както се посочва в касационната жалба и в пренията по същество от особения представил на касатора, ситуацията в Руската федерация продължава да е сложна. Същевременно обаче, тя не би могла да се определи като такава, която да дава самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут в конкретния случай. След извършената преценка от АС-Варна на актуалната обстановка в Руската федерация посредством приложените по административната преписка справки вх. ЦУ-933/22.03.2024 г. и вх. МД-02-100/20.11.2025 г на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, не се установяват и разширенията дадени в тълкувателното решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. Следователно, от наличните по делото писмени данни за ситуацията в страната по произход на чужденеца, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Руската федерация, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. В тази връзка противно на изложеното в хода на делото по същество - именно от данните по делото се налага изводът, че причините А. Д. К. да напусне страната си по произход са с икономически характер и са свързани със стремежа й към по-добър живот обстоятелства, които както правилно е приел и съставът на АС-Варна - не обуславят предоставянето на търсената международна закрила. Въз основа на изложеното, като е приел решение 8297/30.07.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АС-Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение