Решение № 141 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2019 г.

Решение № 141 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на д-р Д. Вътковска срещу решение № 51/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 684/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за налагане на санкции № РД-09-911/20.11.2018 г. на директора на РЗОК-Враца. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Враца не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което поради липса на повторност на установеното нарушение, следва налагане на санкция "финансова неустойка" по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. Намира първоинстанционното решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде отменено. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № РД-09-911/20.11.2018 г., с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от ИД № 060723/09.05.2018 г. за извършени общо 77 нарушения, подробно описани в заповедта е наложена санкция "прекратяване на договор" № 060723/09.05.2018 г. по пакет "Детски болести" и по пакет "Детска пневмология и фтизиатрия" по отношение на д-р Д. Вътковска. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно установено, че за периода 01.09.2018 г. -30.09.2018 г. д-р Вътковска е отчела пред НЗОК / РЗОК на 03.10.2018 г., чрез електронен отчет за извършена дейност подписан с електронен подпис 71 амбулаторни прегледа в т. ч. 3 първични прегледа и 68 бр. вторични прегледи на общо 68 пациенти като извършени на дати 28 и 29.09.2018 г. по пакет "Детски. болести", посочени подробно в заповедта т. 1. 1 до т. 1. 71 и протокола от проверката. За периода 01.09.2018 г. -30.09.2018 г. д-р Вътовска е отчела пред НЗОК/РЗОК на 03.10.2018 г., чрез електронен отчет за извършена дейност подписан с електронен подпис и 6 амбулаторни прегледа, в т. ч. 6 бр. вторични прегледи на общо 6 пациенти, като извършени на дата 29.09.2018 г. по пакет "Детска пневмология и фтизиатрия", посочени в заповедта от т. 2. 1 – т. 2. 6, както и в протокола от проверката. Горното се установява и от приложените по делото амбулаторни листове за извършени прегледи на дата 28.09.2018 г. и 29.09.2018 г. Така отчетената дейност е заплатена на изпълнителя от РЗОК. От приложена по делото справка за пътуване на лице български гражданин, издадена от ОДМВР-Враца е видно, че на посочените дати 28.09.2018 г. и 29.09.2018 г. лицето Д. Вътковска е извън страната. Жалбоподателката не оспорва факта, че на процесните дати не е била на територията на РБ. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд развива съображения досежно наличието на материалната и териториална компетентност на органа, издал обжалваната заповед в условията на обвързана компетентност - при наличие на безспорни констатации/в констативния протокол/ за отчетена неизвършена дейност, заплатена от РЗОК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира процесната заповед за издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, обуславящи липса на отменителни основания. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Враца, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на събраните по делото доказателства. Представените по делото от страна на жалбоподателя декларации от родители на деца за извършени прегледи на по-рани дати от м. 09. 2018 г., обосновано не са кредитирани от първоинстанционния съд. По силата на чл. 180 ГПК във вр. чл. 144 АПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, респ единствено досежно авторството на документа. По отношение на съдържанието обективирано в него, частният свидетелстващ документ няма доказателствена сила. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че декларациите са съставени с дати м. 12. 2018 г., респ. след издаване на заповедта и с тях не се удостоверява извършване на дейност на лицата на процесните дати, които са отчетени от изпълнителя на медицинска помощ с амбулаторните листове, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед не е опроверган. От приложената към протокола от проверката Справка за пътуване на лице – [гражданство], издадена от Областна дирекция на МВР – Враца е видно, че Д. Вътковска на посочените дати 28.09.2018 г. и 29.09.2018 г. е извън страната и физически не е възможно да пребивава в лечебното заведение и да извършва дейност, която впоследствие е отчетена за извършена на въпросните дати и заплатена от РЗОК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията "прекратяване на договор". Възражението на жалбоподателя досежно необоснованост на наложената санкция правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд като неоснователно. Установените нарушения попадат в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията "прекратяване на договор", при липсата на възможност за избор между две алтернативни наказания. При липса на доказателства за повторно извършване на нарушението, санкцията законосъобразно е наложена частично по пакет и само по отношение на д-р Д. Вътковска, като физическо лице. При правилно приложение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, първоинстанционният съд приема, че издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: Решение № 8283 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2017 г., VI о., Решение № 1505 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2018 г., VI о., Решение № 15225 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2017 г., VI о. Решение № 6272 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2018 г., VI о. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,