Решение № 8255 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2024 г.

Образувано е по искане на С. Л. С. от гр. Шумен, чрез адв. Димитров, за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение 3487/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 740/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на VI-то отд., с което е било оставено в сила съдебно Решение 159 от 24.11.2023г. по адм. дело 291/2023г. по описа на Административен съд Шумен, с което е била отхвърлена жалбата на С. срещу Решение 2153-27-104 от 16.10.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ Шумен. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл.239, т. 1 АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, а именно: мотивирано заключение на прокурор от Върховната прокуратура за неоснователност на касационната жалба, което не е било известно на страната. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239 т.1 АПК според искателя, се състои в лишаването на страната от справедлив процес, сочи се и допуснато нарушаване на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна Директор на ТП на НОИ Шумен, чрез процесуален представител гл. юрк. Илиева, оспорва искането и настоява за отхвърлянето му. Претендира разноски. Върховният административен съд, VІII-ми Петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира следното. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткритите документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искателят поддържа наличието на това основание, позовавайки се на наличие на мотивирано заключение на прокурора, участвал в проведеното открито съдебно заседание по делото пред тричленния състав на ВАС на дата 22.02.2024г., което не е било известно на тази страна. Аргумент за това е изведен от мотивите на постановеното впоследствие съдебно решение на касационната инстанция от 21.03.2024г., в което е посочено, че прокурорът е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че искането, макар и ДОПУСТИМО, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Видно е от протокола на проведеното открито съдебно заседание пред тричленния състав, че в него е записано, че участвалият по делото прокурор Таралански е дал заключение за основателност на касационната жалба на С., като подробни доводи и съображения е представил в писмен вид. В тази връзка на л.20 от делото се намира и обектвираното (с оглед на извода за основателност на жалбата) в писмен вид заключение на прокурора, което напълно съответства на казаното от него след даване ход на устните състезания. Видно е обаче от съдебното решение по делото, че в мотивите на същото е посочено, че прокурорът е дал заключение за неоснователност на жалбата. В тази връзка нито в протокола, съставен за проведеното съдебно заседание, нито по делото се открива заключение в последнопосочения смисъл, т.е. в противен на представеното такова на л.20 от делото. Или обоснован е извода, че всъщност в мотивите на съдебния акт на тричленния състав е налице допусната очевидна фактическа грешка, състояща се в неправилно отразяване на устно, а последващо и писмено изразеното заключение на прокурора. Или твърденията на страната, че е налице заключение на прокурора в различен смисъл от известния и, са обективно необосновани. Само това е достатъчно, за да се приеме, че искането по чл.239 т.1 АПК е неоснователно, тъй като не съществува никакво ново обстоятелство или ново писмено доказателство. Отделно и за пълнота следва да се посочи, че в случая дори и изложеното от защитата на С. да бе вярно, то определено не е налице и друга една от предпоставките за уважаване на така депозираното от него искане, а именно соченото ново обстоятелство/ново писмено доказателство да е от съществено значение за делото. То ще е такова, ако наличието му би обосновало друг резултат по разглеждания правен спор, каквото заключението на прокурора по същността си не може да постигне с оглед съществуващата правна рамка. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,